Днес отбелязваме Сирни Заговезни!
Празникът Сирни Заговезни е разпространен в цяла България. В различните краища е наричан с различни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и др.
Празникът се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни - всяка година се отбелязва на различни дати, определени от Българската православна църква.
На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри. Според българската народна традиция празникът е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сирни Заговезни е известен и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората вярват във всемогъщата сила на огъня и чрез него се изгарят злите духове. За здраве и късмет се прескача огънят. Някъде въртят и факли от слама.
Смята се, че така се прогонват бълхите. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици (намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.
Прочети още
След като изгорят огньовете се ходи на гости у кумове и родители, за да се иска прошка. По-малките винаги искат прошка от по-големите. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос (Великден).
Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир. Вечерята на Заговяване е особено тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни продукти, яйца и риба. На трапезата присъстват баница, сарми, яйца, мляко, сирене и задължително бяла халва.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни вечерта се извършва ритуалът хамкане. На дълъг конец се връзва яйце или халва. Децата трябва да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярва се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се пали и възрастните гадаят по начина, по който гори, каква ще е годината.
Ако има млади за женене в къщата, а конецът припламне - скоро чакат сватба. Ако гори конецът бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлее - на лошо било. Черупките на яйцето пък се хвърлят при кокошките да снасят повече. На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение.
От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден. Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
