„Българин, успешен в Америка?... Не става само с много труд – казва Пламен. – Трябва да се специализира в нещо уникално и не толкова лесно достъпно. Плюс специални качества и специално обучение.“
Шестима българи от две поколения отварят в Чикаго първия български магазин за струнни инструменти в Америка, превърнал се в институция. Изработват, поправят и дават под наем цигулки, виоли и виолончела, следвайки традициите на българската и европейска лютиерски школи.
Необикновена е тяхната история.
Началото полагат родителите – Георги и Мария Шуманови. Включват се децата им – сестрите Стефка и Антоанета и зетьовете Пламен Чавдаров и Петьо Костов. Шуманови, Чавдарови и Костови заедно изграждат в Чикаго интелигентно организиран бизнес.
Прочети още
Изработват изцяло ръчно деликатните инструменти с божествен звук така, както преди векове са го правили легендарните Страдивари и Гуарниери. И така, както повече от 100 години са го правили българските майстори от „Кремона – България“ в Казанлък.
В рода им никой не се е занимавал с лютиерство. Началото поставя бащата, пловдивчанинът Георги Шуманов. Той е електротехник, работи в „Енерго Юг“ в Пловдив, а майката Мария завежда акушерското отделение в Окръжна болница.
През 1989 г. Шуманов гостува на своя приятел Ованес Папазян в Калифорния, за да се огледа с какъв бизнес би се захванал в САЩ. Папазян го приютява в дома си и му дава ценни съвети – да избере нещо рядко, което малко хора правят.
Когато се връща в Пловдив, Георги Шуманов решава: ще продава аксесоари за цигулки. Заминава със съпругата си Мария за Калифорния, където по музикални магазини продават качествени аксесоари за цигулки от български майстори лютиери. Шуманов изнася и цигулки от „Кремона – България“ в Казанлък.
Покрай обиколката на магазините той разбира, че в Чикаго се намира
Chicago School of Violin Making – едно от 4-те най елитни училища
в света за подготовка на лютиери, заедно с тези в Кремона – Италия, Митенвалд – Германия и Мирекур – Франция.
По това време дъщерите му Стефка и Антоанета и зетьовете Пламен и Петър учат и работят в България. Стефка следва английска филология в Софийски университет, а Антоанета, Пламен и Петър – в МЕИ в Пловдив. Бащата им подхвърля идеята да учат за лютиери.
През 1994 г. Антоанета и Петьо заминават за Чикаго. Те винаги ще помнят жеста на семейство българи – Маргарита и Димитър Тикатови, вече покойници, които срещат в храма „Света София“, когато се оказва, че никой не ги чака, въпреки обещанията. Семейство Тикатови подслоняват Антоанета и Петьо в началото и им помагат да се установят в града.
Година по-късно пристига и Пламен. Обучението от 3 години и половина включва всичко – от избора на ножове, до изработката на цигулки, виоли и виолончела, а също и как се поддържат и поправят.
Училището е основано на принципа, че инструментите се правят изцяло на ръка, както са били правени от старите италиански майстори като Страдивари, Гуарниери, обяснява Пламен. В работата не се използват никакви електрически инструменти, освен много рядко банциг.
Капакът на цигулката се изработва от смърч, а страниците, гърбът и грифът – от явор. На Балканите расте един специален вид явор – в България, Босна и Херцеговина и в Румъния. Колкото по-нависоко и на по-студено е расло дървото, толкова влакната са по-нагъсто и е по-здраво. Така може да се изреже по-тънко, за да вибрира повече, за по-качествен звук. Колкото по-старо е дървото, толкова по-добра е акустиката.
Още в началото на бизнеса си българските лютиери се запасяват с дърво от специални европейски компании в Белгия, Италия, Германия, Босна и Херцеговина, които имат разрешения за износ на дърво за музикални инструменти.
Докато бизнесът набере скорост, Антоанета и зетьовете продължават да работят в други музикални магазини, а Стефка специализира лингвистика в университет в Чикаго и 3 години преподава на студенти. Пламен се специализира в реставрацията на старинни инструменти, а Петьо е поканен за преподавател на напредналите студенти в училището за лютиери. Той е с 2 награди за свои инструменти от Violin Society of America.
През 2000 г. семейството регистрира своя компания – Classic Violins, а
магазинът им отваря врати през 2001-ва,
в Мандалайн, едно от северните предградия на Чикаго. Там, освен изложбените зали на магазина, има 2 ателиета за изработка на инструменти. През април 2021-ва откриват и магазини в Расийн и Кеноша, щата Уисконсин.
Стефка е единственият човек в семейството, който не се занимава с лютиерство. Отговаря за рекламата, набирането на нови клиенти, документацията, договорите и мениджмънта.
В работилницата в Чикаго Пламен, Петьо и техни колеги американци изработват инструменти от най-високия ценови клас – 20-30 хиляди долара.
Антоанета се занимава повече с инвентара и с реставрацията на лъкове. С мъжа й посещават панаири по света, срещат се с майстори лютиери. Купуват лъкове, инструменти, аксесоари, инвентар с високо качество. Лъковете се правят от опашката на специален монголски кон.
Сега работят с лютиери от Китай, към които имат специални изисквания, а Петьо ги обучава да изработват цигулки и чела по българския начин – с високо качество. Купуват инструменти и от други лютиери в цял свят. Цените варират от $600 до $30,000. Една цигулка се изработва за 120 часа, виола – за 150 часа, а челото – до 360 часа.
Сред многото магазини в центъра на Чикаго – около 50, българският се налага с това, че работи по европейски стандарти, за разлика от другите, които продават китайски цигулки.
Обхванали са много училища в Чикаго, тъй като в Щатите имат програми по музика от IV клас. При азиатчетата – китайчета, корейчета, цигулката заедно с пианото са почти задължителни за родителите.
Българите печелят учители по музика и родители с жеста, че дават под наем за деца всичките 8 размера цигулки – от 1/32 за най-малките, 3-4-годишните, до 4/4, или пълен размер. С израстването на детето заменят безплатно по-малкия размер цигулка със следващия по-голям и така, докато започне да свири на пълния размер 4/4. Тогава купуват цигулката.
Много от професионалните музиканти водят уроци и изпращат учениците си при българите,
заради възможността безплатно да сменят цигулките
Има и музиканти, които са постоянно ангажирани в магазина да демонстрират възможностите на инструментите и помагат на клиентите при избора. В магазина се дават и уроци по цигулка, виола, чело. Правят и по-сложни поправки на инструменти на музиканти.
Професионалните музиканти могат сами да си изберат по-скъпа цигулка, виола или чело в специален салон на втория етаж, който наемат за час и пробват различни инструменти.
Българите са се прославили и с уникална услуга – някои музиканти сами си избират дори дървото, от което ще бъде изработен техният инструмент. Избират си и модела – тип Гуарниери, Страдивари. В работилницата заснемат целия процес на „раждането“ на този много личен инструмент и подаряват CV с видео на клиента.
В семейния бизнес вече се включват и синовете на Петьо – Стефан и Георги. Стефан се занимава с поддръжка на инвентара под наем, а Георги – със счетоводството и поддръжката на уебстраницата https://www.classicviolins.com/
Славата на лютиерите от Classic Violins се носи от уста на уста, а лютиерите споделят, че предпочитат такава реклама. Клиенти от други щати си поръчват цигулки, виоли, чела, които избират онлайн. Пращат им ги по пощата, специално опаковани в кашон и със застраховки.
Изградили са си име с перфектното качество на всеки етап от изработката на инструментите и услугите. Дори при цигулките, правени за тях в Китай, когато пристигнат, всичко се прави пак от техен лютиер – слагат се струните, мостовете, преработват се ключовете.
Как шестима толкова различни като характери и интереси хора работят заедно? Компромиси винаги се правят, балансьори в семейния съвет са бащата и майката Шуманови, като правото последен да взема решения е на основателя и баща на фамилията Георги. Всеки се е специализирал в някаква област и допринася за развитието на бизнеса.
„Успяхме, защото се държахме заедно. Даже направихме нещо, нетипично за американците – в началото живяхме в една къща, а децата ни израснаха като братчета и сестричета“, споделя Стефка. На Коледа цялото голямо семейство от 15 човека – Шуманови, дъщери, зетьове, племенници и четвъртото поколение – правнуците, са се събрали по българска традиция заедно.
