Днес е Велика сряда – денят на покаянието, на прошката и на предателството.
След деня, посветен на притчи и беседи – Велики вторник, днес, на Великата сряда от Страстната седмица, Юда Искариотски уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.
В сряда при Иисус дошла блудница, разкайваща се за греховете си.
В притеснението си тя счупила съда с драгоценното миро и то се изляло върху главата на Спасителя.
Скъпоценното миро струвало триста динария, затова някои от апостолите възнегодували против нея: „Защо е това прахосване?“, „Мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси“.
А Христос им отговорил: „Сиромасите всякога имате при себе си, а Мене невсякога имате“. Тя извърши добро дело за Мене, като превари да помаже тялото Ми за погребение.
За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син, грешницата осъзнала греховете си и е “дошла в себе си“.
Със своите сълзи блудницата измила нозете Христови. За нея Той казал, че много се прощава на този, който умее много да обича. Светото миро е благоуханна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен ред.
Другото съдбоносно библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия.
Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: “Вземете, яжте, това е моето тяло!” После вдига чашата с червено вино и казва: “Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете.” С тези слова се поставя началото на ново духовно учение, на нов мироглед. Установено е тайното свето причастие. Същата вечер Исус заедно с учениците си отива на Елеонската планина, за да отправи от нея молитвите си към Отеца.
Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Исус за тридесет сребърника.
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви - Вселенската патриаршия, Руската патриаршия, Румънската, Сръбската патриаршии и Българската патриаршия. В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна.
Самото мироварене започва от Велики понеделник и продължава три дни. Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък.
Осветеното миро се пази в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословията на главата на Църквата.
Първите три дни от Страстната седмица са посветени на личното покаяние и търсенето на прошка.
На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Трябва да забравите за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето.
Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме. Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък.
Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.
