Козунакът е белег на градската култура и за разлика от Западна Европа, където става популярен сладкиш още през XVII в., в България се появява в края на XIX и началото на XX век.
В доста европейски страни се предлагат подобни на козунака сладкиши, поднасяни при специални случаи – например италианският панетоне, френските кифли бриош, немско-австрийският щолен.
В български готварски книги от началото на миналия век вече има рецепти, които разкриват на домакините тънкостите за приготвяне на хубави козунаци.
Има няколко основни правила, за да се получи ароматен и пухкав козунак.
Много е важно всички продукти да са със стайна температура. За тази цел те трябва да се извадят от хладилника един-два часа преди началото на замесването на тестото.
Маята се разтваря в малко прясно мляко и се смесва с една-две супени лъжици захар и брашно. Оставя се да втасва на топло, докато сместа шупне.
Брашното се пресява, в средата му се прави кладенче, в което се слагат разбитите яйца, захар и мляко и втасалата мая.
Замесва се тесто, като разтопената предварително мазнина се слага по малко отстрани в съда, в който се меси. По желание се добавят стафиди или други сушени плодове.
Меси се, докато тестото престане да лепне и при рязване с нож във вътрешността му се виждат мехурчета. За да стане козунакът по-вкусен, е добре мазнината да е смес от краве масло и свинска мас или олио - може и трите вида мазнина.
Готовото тесто се поставя в дълбок съд, покрива се и се оставя на топло да втасва – процесът отнема около час време.
Когато тестото удвои обема си, се разделя на части и се слага в тавите, в които ще се пече. Сега е моментът да бъде сплетено като плитка или да се приготви руло с плънка.
Оставя се отново да втаса и когато е готово, удвои обема си, се намазва отгоре със смес от жълтък и прясно мляко. Поръсва се със захар и орехи или бадеми.
Козунаците се пекат се на 200 градуса за десетина минути, после температурата се намалява до 180 градуса. Не бива да се препичат, за да не станат сухи.
