На 7 юни Българската православна църква почита паметта на Света мъченица Валерия.
Името идва от латинското родово название Valeruis – "силен съм". Света Валерия е родена в град Кесария, Палестина, по времето, в което се извършвали жертвоприношения. Светицата заедно с две нейни приятелки - Мария и Кириакия - решили да се отрекат от фалшивите идоли, като опълчат срещу езическите ритуали, и избягали от града си.
В гората те се отдали на строг пост и молитви към Бога. Управителят на Кесария обаче научил за отказа им да се отрекат от Христос. Трите момичета се скрили в малка къща, постили и се молили за унищожението на идолите така, че да не се извършват вече езически ритуали и жертвоприношения.
Въпреки това били открити и отведени при управителя на Кесария. Той обещал да пощади живота им, ако се съгласят публично да се отрекат от Христовата вяра. Те обаче отказали и за наказание били екзекутирани. Католическата църква също има канонизирана светица на име Валерия, като паметта й също се чества на 7 юни. Тя е известна като света Валерия Миланска, била е родена в Милано, и е убита от войници, защото е помагала при християнските погребения, след като приела християнството.
Тялото й е открито години след нейната екзекуция и е погребано по християнски обичай в катедралата „Свети Себастиян”. Както повечето християнски празници, и днешният е свързан с езически обичай. Това е денят, в който в древния Рим започвала седмицата на честване на Веста, богинята на огъня и огнището, една от най-старите в римския пантеон, подобна на гръцката Хестия. През останалото време на годината храмът на Веста бил затворени за всички, освен за посветените на нея жени и момичета.
Весталките се заклевали да останат девици и поддържали огъня на богинята вечно запален. Имало пророчество, че ако огънят изгасне или бъде изнесен от храма, бедствие ще сполети Рим. Правилата, които спазвали весталките, били също толкова строги и доста подобни на тези, изпълнявани от по-късните християнски монахини. Весталките започвали да служат на богинята на възраст между 6 и 10 години и трябвало да пазят девствеността си в продължение на 30 години, след което напускали храма и можели да се омъжат. Весталките в централния храм в Рим били избирани след строг подбор от семействата на римските пaтриции.
В първия ден на всяка нова година огънят на Веста се гасял ритуално и се палел наново. С налагането на християнството в Рим, култът към Веста бил един от първите, срещу които били приложени гонения. Храмът бил разрушен, а огънят на богинята - угасен. Ранните християни се страхували от весталките и техните магически сили и женски тайнства.
Преди това весталките имали специален статут в римското общество, като дори императорът не можел да наруши целомъдрието им и физическата им неприкосновеност. Те притежавали множество привилегии. Можели да освобождават роби. Да помилват престъпници. Думата им се считала за свещена и неоспорима истина при съдебни дела. Освен това били единствените жени в Рим с право на глас. Имен ден празнуват всички с името Валери и Валерия.
Църквата почита и паметта на Св. свещеномъченик Теодот, епископ Анкирски. Животът и страданието на свети Теодот са описани заедно със страданията на светите седем мъченички, които се честват на 18 май.
Свети мъченик Теодот в месецословите е поставен два пъти: на 18 май, в който ден пострадали девойките, и на 7 юни, в който ден сам той, след различни мъчения за Христа, бил посечен с меч. Този светец в книгата на житията на светиите се нарича различно: кръчмар, търговец, съдържател на страноприемница, а в житието на 7 юни се нарича свещеномъченик, който бил епископ Анкирски.
