На 3 февруари Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Свети Симеон Богоприемец или Свети Симеон Праведни е бил жител на Йерусалим, благочестив праведник, споменат в евангелието на Лука.
Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей ІІ Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил. На свети Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7 стих 14, решил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен спрял ръката му: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“.
Прочети още
Според протоевангелието на Йаков Симеон станал свещеник в Йерусалимския храм след убийството в него на Захарий, баща на Йоан Кръстител.
След три дни жреците започнали да се съветват кого да поставят вместо него и жребият се паднал на Симеон. Това му е било открито от Светия Дух, че той няма да умре, докато не види Христа живия.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината. Някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Забранено е да се сече и реже, за да не се роди “симьосано” (с белег) дете или добитък. Според народния календар този празник, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. Гадае се по това какъв човек първи ще дойде в къщата – мъж или жена, такъв добитък ще се роди.
Той е третият вълчи празник. На този ден не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В някои краища забраняват употребата на думата вълк. Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома".
Не се готви, не се пере и простира. Народните обичаи повеляват сутринта жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им. По места се спазват и другите забрани, характерни за останалите Трифонци.
Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни. В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две – пролетна и есенна оран и сеитба. Имен ден празнуват Симеон, Симо, Симона, Моньо и Моника. Те черпят и на 1 септември, когато църквата почита преп. Симеон Стълпник и неговата майка св. Марта.
