Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Много предизвикателства са наливали масло в огъня на въображението ми“, признава Диана. В нея се борят две противоположности. В състояние е да седи с часове и да изработва своите уникални плетени бижута и аксесоари.
Когато остави куките обаче, се отдава на другата си голяма страст - перкусиите. В чешкия град Пардубице, където живее, Диана Ангелова популяризира българския фолклор, който много обича, по нетрадиционен начин - с тъпан, барабани, кахон и китара. Не се уморява да представя на чехите любими песни от родния си Брезнишки край.
Третата ѝ страст, която засега остава скрита за почитателите ѝ, е да пише истории за възрастни - от еротика до хард порно.
Далече от Родината, на Диана не ѝ остава време да се отдава на носталгия по родния край. В нея винаги пламти много силно огънят на въображението, към който тя непрекъснато долива масло.
Родена е през 1981 г. в Перник, първите ѝ 12 години преминават в Брезник. Като дете
шие дрехи на единствената кукла Барби,
която ѝ поръчват чрез обява във вестника. Рано се научава и да шие на машината на своята прабаба.
Диана завършва техникума по текстил в София със специалност „Технология на плетачеството“, а после - икономика в УНСС. Продължава да усвоява тънкостите и различните техники на плетивото при майсторка от работилницата „Седянка“. „Запалих се да се развия професионално в плетивото“, споделя тя.
През 2017-а заминават със съпруга ѝ Николай по обява за работа в Пардубице - областен град в Чехия. „Видяхме видеа в YouTube за този град и много ни хареса. Старият площад е запазен още от времето на Ренесанса. Като пристигнахме и го видях, бях много развълнувана“, споделя Диана.
Връща се в България за малко, за да може дъщеря ѝ Виктория да завърши III клас, сега тя вече е на 15 години. В Пардубице се ражда синът ѝ Ивайло, който днес е на 5 години. Вече 6-а година са там и градът много им харесва. „Има много паркове, спокойно е за живот, подходящо е за отглеждане на деца“, казва тя.
От ранно детство Диана
има страст към бижутата
Обича да отваря тайно кутията с бижута на майка си, и да се кичи с тях пред огледалото. На плетенето на една кука се научава от своята прабаба, двете си баби и леля си Рудолфина. Първо прави коланчета и гривни на куклите.
Когато завършва текстилния техникум, започва да плете оригинални шалове и шапки. Към тях ѝ хрумва да направи обеци, плетени на една кука.
Вдъхновява се от една унгарка и продължава да прави цели комплекти на една кука - гердани, пръстени, брошки, обеци и аксесоари, като диадеми и ластици за коса, които могат да се носят като гривни. Майстори и ключодържатели, които да се носят като украса на чантите и куфарите.
Обича да експериментира с цветове и различни прежди. „Крайният резултат обикновено е изненада дори и за мен - признава тя. - Плетивото винаги ще бъде на мода. Важното е дамите да се осмелят да носят плетени бижута.“
Чехкините харесват нейните творби. „Казват, че не са виждали такива, удивени са“, споделя Диана. Представя ги на различни базари в Пардубице.
„Отскоро поправям и стари бижута от скрина на баба и мама - казва тя. - Много обеци и гердани така стоят по скриновете. Сигурна съм, че има достатъчно хора, които биха искали да се даде нов живот на тези бижута. Скоро една дама ми написа имейл, че имала слабо зрение, и попита дали мога да ѝ поправя една обеца. Получи се и аз се вдъхнових да продължа и в тази насока.“
Диана решава да популяризира плетените си красоти с марка „Диджи плетиво“ по много нетрадиционен начин - с дръм сешъни. Пее от малка, в различни формации, майка ѝ води музикална група в Брезник, после в оркестъра на текстилния техникум и като по-голяма - в читалище.
„Много обичам българския фолклор - споделя тя. - Много исках да уча народни танци, още от I клас. Родителите ми ме записаха в читалището в Брезник. Учител беше известният Лозан Иванчев, който почина наскоро. Стори ми се много трудно, даваше някакви загрявки, които аз като дете не разбирах защо се правят. Беше и много строг, не продължих. С дядо ми винаги бяхме първи на хорото на традиционния Граовски събор в Брезник. Сега имам книгата на Лозан Иванчев „Фолклорни хора и танци на песен от Граово”, където описва характерни хора и песни от този край.“
Голямата ѝ страст от малка са перкусиите
„Исках да уча при големия ни перкусионист и композитор Добри Палиев, но той почина, когато бях ученичка. Започнах да уча барабани при Божидар Стоичков“, споделя тя.
Днес в Пардубице Диана има български тъпан, изпратен ѝ от майка ѝ, барабани, китара и кахон - перуански перкусионен музикален инструмент. Правоъгълна дървена кутия с отвор като при китарите, на който се сяда и се барабани. Интересното е, че и китарата Диана използва като перкусионен инструмент - на нея също барабани.
Чрез проекта си „Диджи дръмс“ Диана решава да направи нестандартна реклама и на българския фолклор, и на плетените си бижута. От уличните музиканти по „Витошка“ в София тя се вдъхновява и решава да прави същото в Пардубице.
„Има един Махонов пасаж в града. Там излизам и изпълнявам „Девойко мари, хубава“, като барабаня по китарата - споделя тя. - До този момент изпълненията си съм представяла там. Махонов пасаж е на централната търговска улица „Трида Миру“. Акустиката е уникална на това място и е подходяща за българските народни песни. По повод някой традиционен празник изпълнявам някоя народна песен.“ С тъпан Диана съпровожда една от любимите песни от нейния шопски край - „Море, чича рече“.
„Веднъж седнах на една пейка и запях една моя любима детска песничка - „Лаленце се люлее“. Обърнах китарата и започнах да барабаня по нея. Един минувач ме попита, каква е тази песен. Българска - казах му, а той беше много впечатлен“, разказва Диана.
„В Пардубице има много интересни кафенета, любимо ми е „Байер“. Там обичам да импровизирам, като пея и си съпровождам с китарата като перкусионен инструмент. Събирам все повече почитатели“, смее се Диана.
Преди 3 години, след майчинството с Ивайло, тя решава сериозно да усвои чешкия език. Започва да контактува с много местни музиканти и да се включва в различни дръм сешъни, фестивали или просто импровизирани концерти на улицата и в парковете.
В YouTube канала си Диана записва видеа с български песни в съпровод на перкусии, като с тях рекламира своите плетени бижута. Тренира и карате - за поддържане на форма.
За секс историите
я вдъхновява един писател - Питър Ортутай от Унгария. „Комуникацията ни започна на майтап, с една негова шега. Бях пуснала във Фейсбук снимки с една черна шапка. Той каза да махна шапката и да облека нещо по-късо. Започнах да обсъждам идеи с него и аз самата се изненадах, че мога да го правя“, споделя Диана.
В секс историите си тя сякаш „сваля расото“ на скромна жена, плетачка на дантели, и се превъплъщава в лъвица, тигрица, предизвикваща въображението. Разголва се смело и пише все по-дръзки истории със заглавия като „Красавицата и старият развратник“, „Любовна афера в хотела“. „Дали съм по-освободена в тези истории? То е точно така, така го чувствам - едно освобождаване“, споделя Диана.
„Доскоро нямах представа, че е много актуален виртуалният секс. Хората си изпращат провокативни снимки, пишат си смели неща. Темата ме провокира и смятам да напиша скоро една такава история“, споделя Диана.
Прочети още
Казва, че черпи вдъхновение не само от своето въображение, но и от хората по улиците. „Често те се обличат и се държат много провокативно - казва тя. - Вдъхновявам се и от реклами, коментари, снимки, места, кафенета. От този пъстър свят може да се родят хиляди истории.“ Тях Диана пише под литературния псевдоним Ейнджъл Хевънли Смит и е решила да ги събере в книга.
„Понякога България ми липсва - признава тя. - Запомних думите на една българка: „Сякаш в чужбина живееш втори живот, сякаш това, което си преживяла в България, е останало някъде далече в миналото. Странно е усещането. Сякаш започваш живота си отначало...“
