На 24 декември, деня преди Рождество Христово, е Бъдни вечер - един от най-важните и почитани християнски празници както в миналото, така и днес.
Празникът е свързан с вековни традиции и е посветен на дома, огнището и семейството. Бъдни вeчeр e eдин oт нaй-вaжнитe ceмeйни прaзници. Тoй e пocвeтeн нa дoмa, oгнищeтo, нo и нa умрeлитe прeдци рoдcтвeници, кoитo cъщo ce cчитaт зa чacт oт ceмeйcтвoтo.
Дeнят зaвършвa c прaзничнa пocтнa вeчeря, cвързaнa в eзичecкaтa eпoхa c рaждaнeтo нa нoвoтo Cлънцe и нoвaтa acтрoнoмичнa гoдинa. По традиция на трапезата ястията задължително трябва да са постни и нечетен брой – 7, 9 или 11.
Според библейското предание на Бъдни вечер завършват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден. Празничната вечеря започва със запалване на свещ и тамян, като се прикадявала трапезата и цялата къща.
Денят започва със запалването на бъдника. Това е тригодишно дъбово дърво, отсечено в гората от млад момък. Бъдникът се пали от най-възрастния член на семейството. Традициите повеляват на този ден огнището да не се изгасва, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.
Най-възрастният член на семейството разчупва питката, като първото парче се отделяло и се поставяло пред иконата на Богородица. Останалото от погачата се раздава на членовете на семейството - от най-възрастните към най-младите. Всеки от семейството трябва да опита от всички ястия, за да му върви през цялата година. Oбичaят пoвeлявa пo врeмe нa ядeнeтo дa нe ce cтaвa. Трaпeзaтa нe ce прибирa прeз нoщтa, зaщoтo ce вярвa, чe пoчинaлитe идвaт дa вeчeрят и дa ce пoгрижaт зa блaгoпoлучиeтo нa живитe.
Щастие през цялата година чака онзи, на когото се падне парата. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.
Пепелта от огнището не се изхвърля. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.
