Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Трябваше да си тръгна от България, за да стана наистина българка. В Америка - споделя Мария. - Кой си в това море от националности? Нужна ти е идентичност, корени, иначе просто могат да те смелят.“ Казва го една от най-инициативните българки във Вашингтон - Мария Кръстева. Тя успява не само да изгради успешна лична кариера, но и да стане съосновател, основен двигател, сърцето и душата на Клуба на българските професионалисти в столицата на Съединените щати.
Както много българи, тръгва от родния Пловдив, от семейство със скромни доходи, с амбицията да стане бизнес жена и да прави пари в Америка. А после решава да помага и на други сънародници да успеят.
Прочети още
В Пловдив учи в английската гимназия, а там много ученици се готвят да следват в чужбина. Събират информации за частни университети в Америка, отпускащи пълни стипендии. Мария полага изпити по SAT и TOEFL. Кандидатства в... 40 университета. Навсякъде, където дават пълни стипендии. През 2001-2002-ра, в САЩ има засилен интерес към посткомунистическите страни и дават много пълни стипендии на източноевропейци, казва българката.
„Никой тогава нямаше компютър и ходехме да пишем имейли в интернет кафенета - спомня си тя. - Там беше адски шумно и задимено, тийнейджъри играеха на игри без слушалки и пушеха. Всеки университет си имаше изискване за определени 3-4-5 есета и бях оптимизирала работата си с една матрица. Пишех есетата с молив, преписвах ги в интернет кафенетата и ги пращах. Изискваше се и такса от 200 долара за кандидатстване, а ние пишехме, че при 1000 долара годишен доход в България тогава, тази такса е непосилна и ни я опрощаваха.“
Приета е в 3 университета в Щатите,
избира този в Ричмънд, Вирджиния, защото там, освен пълна стипендия, осигуряват допълнителни средства. Има възможност да завърши една основна дисциплина - „Икономика“ и 3 подспециалности - „Математика“, „Немски език“ и „Бизнес администрация“. След 4-те години следване кандидатства на работа на... 200 места.
Приемат я само на едно - във водещата американска банка „Джей Пи Морган Чейс“, вътрешен одит, в Ню Йорк. „Уникален град, страхотна магия, енергия. Все едно е целият свят, събран на едно място. Там работих 4 години, правех добри пари, отпуснах се финансово. Живеех на Манхатън, храната уникална, страхотни приятели от всякакви националности“, разказва тя.
В Ню Йорк Мария се запознава с жена, работеща като доброволец в неправителствена организация. Тя вижда
контраста на два свята един до друг:
до сграда за милиардери от „Джей Пи Морган Чейс“ има държавно училище за децата на най-бедните. На тях Мария преподава безплатно, като доброволка. Учи ги как работят преприемачите, как да имат самочувствието да кандидатстват в университети. „Казвах им, че щом аз съм успяла да получа пълна стипендия от България, и те могат да получат пълна стипендия от Манхатън“, споделя тя.
В работата си като доброволка, а после и като отговорник в Борда на директорите на НПО за набиране на доброволци, на Мария ѝ се отварят очите за много неща. „Ние в България разчитаме държавата да се грижи за сиропиталищата. В Америка има много неправителствени организации, в които хората участват като доброволци, работят безплатно, за собствено удовлетворение, и това е много различно мислене“, коментира Мария.
Там тя се научава как да „продава идея“, да стимулира хората да доброволстват. Този ценен опит пренася като качества в работата си. „Бяха страхотни 4 години в Ню Йорк, годините на моя дух. Просто крилата ми пораснаха, разтвориха се и литнах“, споделя тя.
Кандидатства за NBA в 5 топ университета и записва двойна магистратура в легендарните „Харвард“ и MIT („Масачузетски технологичен институт“). Тъй като вече е привлечена от идеята да се занимава с НПО и социални проекти, записва за 3 години 2 специалности: „Бизнес администрация“ в MIT и „Публична администрация“ в „Харвард“.
„Тези 3 години научих страшно много неща за икономиката, за това, как може да направиш социална промяна, как хората да се самоорганизират и да постигат цели, да не разчитат само на правителство и на частен сектор“, казва Мария.
Тя се запознава с много българи и прави проект към Харвард за Дом на българската култура - Bulgarian Centre of New England. Основава първото си НПО - за български център.
„Станах българка
и се възгордях от това - споделя Мария. - Още в университета в Ричмънд се научих да играя български хора. Тогава започнах истински да си ценя културата.“
Мария си казва, че нейната кауза не би трябвало да бъде бедните деца от Манхатън, а българите. Да работи за Community organizing, или организиране на общността. „Всички тия митове и легенди, че ние, българите в чужбина, си забиваме ножове в гърба, ги променяме, вече 10 години“, коментира тя.
След двойната магистратура кандидатства на 100 места и въпреки елитното образование в „Харвард“ и MIT, получава само една оферта за работа. Много добре платена, в столицата Вашингтон, като бизнес консултант в малка фирма, работеща за американското правителство. Когато се правят държавни покупки, консултантите преговарят от името на правителството с частния сектор. Там Мария работи 2 години.
Само 2 седмици след преместването във Вашингтон тя среща мъжа на живота си - Рийд Сасман, американец. „Не му взех фамилията, останах си с българската - смее се тя. - Като се омъжиш на 33 и си с 2 магистратури, и продължаваш да работиш, името ти е важно.“ Успяла е дори да накара съпруга си да вдигнат голяма българска сватба, а той да играе хоро.
Ангажират Деси Йорданов, ръководител на ансамбъл „Жарава“ във Вашингтон, да им направи хореографията. Събират в Пловдив 100 човека от цял свят и 40 българи в ресторант „Механата“. Венчавката е също в Пловдив, в храма „Св. св. Константин и Елена“.
На сватбата танцува ансамбъл,
а изненадата е от Мария и Рийд, които тайно се преобличат в носии и играят 3-минутно хоро. „Хората останаха с отворени уста - Рийд да играе хоро“, смее се Мария. Организира и тур, за да покаже България на приятелите си чужденци.
През 2013-а тя се събира с познати българи и основават Bulgarian Professionals Club, с основна цел сънародниците ни в столицата Вашингтон да си помагат в професионалното развитие. Освен това има къде да се събират и сплотяват всички българи. Развиват и културни проекти, които да връщат към България. Имат проекти с действащата в София организация „Тук-там“ - на хора, учили, работили и завърнали се в България. „Пълни сме с идеи“, казва Мария.
Броят на участниците в клуба расте непрекъснато, вече са близо 800, но при 9000 българи във Вашингтон очакват нови хора. „Ние, българите в чужбина, сме като вълци единаци, свикнали сме сами да се оправяме, а трябва да се събираме и да си помагаме, както правят евреите. Така ще бъдем по-силни“, казва Мария.
На 21 октомври, 10 години след началото си, организират и
първата си конференция, която планират да стане традиция
всяка година. Темата е „Да растеш“ във всякакъв смисъл - личен, професионален, финансов. Конференцията открива посланик Георги Панайотов, главен говорител ще е Ивайло Генов, един много успял българин в Америка.
В 3-те панела ще говорят как да се инвестират парите и как да се умножават, как един българин да стане лидер и предприемач в чужбина. В мечтите си Мария си представя как на следващите издания българи от цяла Америка ще си хващат самолета и ще пристигат във Вашингтон на конференцията.
Повече информация сънародниците ни могат да намерят на Фейсбук страницата на събитието: https://www.eventbrite.com/e/720996338457?fbclid=IwAR0p7H1_dL2cQfu4n37RE1Y8nIJFM7XhlA-rLCFMF_v9ned_iV141MIEw-U
От 7 години Мария работи във Вашингтон в Capital One - банка, занимаваща се основно с кредитни карти, на позицията мениджър на дигитални проекти. Развива софтуер, заедно със софтуерни инженери. „В софтуера за мен е бъдещето“, казва тя.
Прочети още
След повече от 20 години в Америка, тя е запазила перфектен българския си език. На него говори и с двете си деца Теодор (на 6) и Рая (на 2 години и половина). „Като ми заговори Тео на английски, го гледам дълго и казвам: „Какво, какво? Какво ми говориш?“ - и той превключва на български. А съпругът ми Рийд уважава моето желание“, казва българката.
