„Аз съм само искрата, която запалва огъня на промяната у наркозависимите - казва д-р Димитров. - При мен всичко в лечението е динамично. В западната психология се счита, че от 3 до 5 години пациентът трябва да ходи всяка седмица при психолог. При мен приключваме в рамките на 6 месеца. Чудно ти е? Да, в рамките на 6 месеца приключваме с абстинентните кризи и човекът взема живота в ръцете си.“
Шест месеца...
А резултатите от работата на психиатъра д-р Ивайло Димитров от Бургас са феноменални, за някои - скандални. До 90% от наркозависимите остават „чисти“ след критичните първи 5 години. Над 20 хиляди са хората, успели напълно да се изтръгнат от лапите на дрогата заедно с д-р Иво, както с любов го наричат пациентите му.
Около 1200-1500 човека на година преминават през цялата тази „трудна сага на възстановяване“, къде на шега, къде съвсем сериозно казва той. И продължава да се шегува: „Не съм имал пациенти само от Северния и Южния полюс“.
Търсят го най-много хора от цяла Европа, Русия, Щатите, Африка, много от Индия, Китай, Австралия, Нова Зеландия. По неговия метод, който е без аналог в света - позитивна психотерапия и хомеопатия
работят 4 клиники в Индия, в градовете Делхи, Калкута, Бангалор и Кочин.
Завършил е Медицинския университет в София през 1998 г. и не е спрял да се учи и сега, на 57 години. Специализирал е психиатрия и хомеопатия, работа със зависими от психоактивни вещества в Бон, групова динамика и позитивна психотерапия в Петербург, фамилно консултиране в Стокхолм, овладяване на стреса в Тбилиси и много други. Преподавал е хомеопатична терапия за лекари и фармацевти в медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Плевен и Истанбул, но е бил принуден да спре, защото пациентите му се увеличават лавинообразно.
„Никога и през ум не ми е минавало да си организирам реклама, не ми е нужна - казва той. - Към BG VOICE обаче храня особени симпатии. Българските общности зад граница са голяма сила. От тях започна моята световна популярност. Сънародниците ни в чужбина, излекувани от мен, са моята „ходеща реклама“. Споделят с приятелите си чужденци, разказват от човек на човек как заедно сме приключили с дрогата.
Графикът ми е запълнен до краен предел, но връщам само хора, които не са готови да започнат онази прословута промяна в себе си, водеща към спасението. Промяната да започнат да обичат и ценят повече себе си...“
Той разказва за скандален случай с едночасово интервю за македонската национална телевизия. Шефовете отказват да го излъчат цялото, а водещата е готова да си хвърли оставката с думите, че подобно интервю не е правила през живота си, и побеждава.
„Накрая тя ме попита: „Добре, доктор Иво, толкова много болка събирате всеки ден, на толкова много хора помагате, а вие как се справяте?“ „С любов“, отвърнах аз, а тя се разплака. Наживо в предаването“, споделя той. И добавя, че ако има нещо феноменално в успехите му, то е, защото 22 години от живота си е посветил на зависимите „с любов, с много любов“.
Казва, че при първата среща с наркозависим той не влиза в ролята на прокурор или полицай.
Не упреква никого,
че, за да си осигури наркотици, е крал например пари от родителите си, или ако е жена - че е проституирала.
„В нашия материален XXI век парите объркаха всичко останало - забравихме наистина да ценим себе си. Мотивирам пациентите си отново да започнат да харесват и обичат тялото си, интелекта си, емоциите си, духовността, сексуалността, любовта, майчинството, бащинството, дори парите, но като измерение на успеха, а не като най-голямата ценност“, казва той.
„Любовта като енергия е най-мотивиращият фактор и е жалко, че все по-често започнахме да си я „спестяваме“ дори към близките. Търсейки в мен учителя, приятеля, мотиватора за живот, пациентите постепенно ме допускат в техния свят и ме правят част от него, защото волно или неволно аз компенсирам липсата на любов към тях“, споделя докторът.
Прочети още
С работата си лекарят се движи по острието на бръснача. От години дразни колегите си с нечуваните си рузултати. Не стига, че постига невероятна успеваемост, но и методът му е много по-евтин. „Конкуренцията не ме интересува - казва д-р Иво. - Боря се единствено с оня „конкурент“ вътре в душата на всеки мой пациент, който възпрепятства неговото бързо възстановяване.“
Традиционната медицина все още е скептична към хомеопатията,
която той използва в лечението. „Силата на енергийната медицина - хомеопатията е, че балансира вътрешната енергия, която е под контрола на мозъка - обяснява той. - Чрез хомеопатията „упълномощаваме“ мозъка отново да поеме контрола върху функциите, изпуснати при употребата на дрогата.“
„Има изключителни случаи на „отписани“ пациенти, които оживяват благодарение на силния си дух. Ние упълномощаваме духа да поеме контрола над тялото. Не „друсаме“ пациентите, като заместваме една зависимост с друга - метадон, бензодиазепини, антипсихотици. Тази химия има много странични ефекти, водещи до диабет, напълняване, еректилна дисфункция, високо кръвно“, коментира той.
Доктор Димитров и психолозите от екипа му спират от раз наркотиците, не дават нищо, освен хомеопатия, която много бързо сваля тревожността, агресивността и балансира вътрешната енергия. Докторът работи и със зависимости от алкохол, никотин, хазартни игри, хранителни разстройства, като анорексия и булимия, а също и с хиперфагия - преяждане с храна.
Минал е през всички периоди на смяна на актуалните наркотици - хероин, марихуана, екстази, метамфетамини, пико, кокаин. Най-трудният момент е докато човекът вземе решението, че с дрогата в този живот е приключено. Следват 6 месеца на абстинентни кризи: между първия и десетия ден, между 20-тия и 40-тия ден, и третата, най-дългата - целия 3-ти и 4-ти месец. Три кризи, в които „змийчето на провокацията - да взема само веднъж за последно и повече няма“, се появява много пъти на ден.
„За всяка една от тези кризи изработваме концепция как да „режем главата на змията“ на тази провокация, с която човекът е свикнал - споделя лекарят. - И винаги най-важното е хората да започнат да наблюдават по-добре себе си и външния свят, който ги провокира. А „змията на провокацията“ се отключва от два момента - позитивен и негативен. Или „нещо хубаво ми се е случило, чакай да се наградя с дрога“, или „много съм ядосан, отчаян, безпомощен, чакай да си взема дрога, за да се успокоя“.
Докторът им помага с „Правилото на 15-те минути“: „В момента, в който се появи „змийчето“, имаш максимум 15 минути да насочиш вниманието си в друга посока. Просрочиш ли това време, дори да удариш главата на змията, като в приказките, се появяват 2 глави - желанието нараства двойно, многократно и многоглавият змей те изяжда“.
Той отделя специално внимание
на мотивационните сеанси
Важно е човекът да издигне собственото си усещане за уникалност. Казва му: „Ние работим върху диаманта вътре в теб, върху твоята уникалност“. То е като редене на пъзел. От едната страна са светлите и красивите неща, с които човекът се гордее, и в които трябва да инвестира. От другата са тъмните моменти - страхове, невъзможности, неща, с които не се гордее, че е направил. Те трябва да бъдат преработени, за да не го дърпат надолу.
Следващият етап е да изградят един изключително ефективен нов модел на защита, който няма нищо общо с модела, с който човекът отива при него. „Той е като една бетонна стена, с която си ходи от сутрин до вечер, и го държи далече от родители и външния свят, който е агресивен спрямо наркозависимите - обяснява лекарят. - Харчи много енергия, но е сам.
Тази безумна стена разрушаваме и на нейно място изграждаме нов модел - „Моят енергиен щит, моето защитено лично пространство“. Една достатъчно гъкава система, която позволява „диамантът“ вече да е видим и човекът да научи цената на това, което умее да прави, като качества, като система, но вече без да се чувства застрашен от външния свят.“
Третата част е, когато зависимият вече е наясно със себе си и има енергийна защита, да се уточни каква е мисията в живота му. Какво иска да направи, какви цели иска да постигне. След тези 6 месеца той продължава да поддържа връзка със своя доктор, особено в критичните моменти.
Въпреки световната слава, д-р Димитров продължава да живее в родния си град Бургас. Най-голяма радост му доставя 6-годишната му внучка Ивайла. „Интернет дава възможности за онлайн сеанси, а на хората от София казвам, че за 2 часа и половина по магистралата са при мен“, казва той. Вземат самолета и чужденци, настаняват се в хотели, за да ходят при него.
Другата голяма радост на д-р Ивайло Димитров е неговото огромно семейство по света от над 20 хиляди излекувани пациенти, които са взели живота в ръцете си, създали са семейства, родили са си деца, развиват успешен бизнес. Хора, с които са успели да „отрежат главата на змийчето“. Заедно. „Канят ме по всякакви поводи, на семейни празници, а аз съм щастлив, че са ме допуснали до техния свят и съм им помогнал да променят изцяло живота си“, казва лекарят.
