Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат.
Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем.
„Горя лично във всяка своя кауза. Всичките ми социални проекти в помощ на хората - в Англия и най-вече в България, са финансирани от мен - казва Илиян.
"Не съм филантроп, който дарява пари за благотворителност и не знае за какво се харчат. Всичките си социални проекти управлявам сам, като влагам приходи от частния си бизнес в Лондон“, допълва той.
Социалният предприемач Илиян Кузманов е един от най-красивите умове на България, с коефициент на интелигентност по Менса (IQ), по-висок от този на Айнщайн - 160 точки по новата система.
Наричат го „Рицарят на Доброто“, защото използва красивия си ум, като от Лондон непрекъснато помага на България.
„Да бъдеш рицар днес, означава съзнателен избор да се отнасяш към другите с доброта, уважение и съпричастност, независимо от техния пол или произход“
коментира Илиян.
След години на успешен бизнес като социален предприемач в Канада и Англия, той продължава да разработва проекти, които помагат на хората в нужда да подобрят живота си. Лично.
Проектите му включват борбата с трафика на хора, с корупцията, за човешките права, за адаптацията на лишените от свобода след излизането им от затвора, за дигитализация на библиотечния фонд...
Всичките му проекти са успешни. Кафенетата, които създава в Лондон (Ezo) и в родния си Пазарджик („Езолигенция“) осигуряват работа, социални контакти и реализация на бездомни и бедни хора.
Това са обществени центрове, които продават социални продукти и провеждат безплатни курсове за местната общност, като реализират каузи.
Но все пак Илиян има странен идол за подражание - създателя на YMCA - Сър Джордж Уилямс, поставил началото на идеята за обществени центрове в помощ на бедни общности.
Първата му книга - „Ако срещнеш Буда, убий го“, е във топ 14 на световната книжарница Amazon, а в САЩ става медийна сензация.
Втората му книга - „Дяволът! Аз го познавам“ изпреварва творби на Стивън Кинг и Джон Гришам в класация на лондонско радио.
Последният му проект - 20-минутният документален филм „Пилигрим в Тайланд“ представя в качествено нова светлина пътешествието - като пилигримство (поклонничество).
„След втората книга реших да си взема въздух от литературата и заедно с Борислава Георгиева, мой партньор в социалните проекти и в живота, тръгнахме на дълго пътешествие през Азия. Правя го за трети път“, споделя Илиян.
Прочети още
Филмът, на който той е сценарист и продуцент, с режисьор Ангелина Грозева, е инспириран от желанието му да говори за устойчивия туризъм през призмата на пилигримството.
Това е контрапункт на масовия туризъм, пагубен за местната икономика, за културата и природата. Подходящ е и за дигиталните номади и хората на хоумофис, които могат да работят от всяка точка на света, само с лаптоп и осигурен wi-fi.
„След пандемията имаме нужда от такъв модел на туризма - да вземаме лични, спонтанни и емоционални решения къде и за колко време да останем. Така подпомагаме малките местни хотели и места за хранене, занаятчиите, хората на изкуството“, обяснява Илиян.
Филмът вече успешно се включва в селекцията на много престижни фестивали за документално кино в Монреал, Лондон, Чикаго, Ню Йорк, Токио, Единбург, Прага, Мексико, Южна Африка.
Удостоен е със специална награда от Агенцията за българите в чужбина към Министерството на външните работи, демонстрирайки нуждата от активни граждански инициативи за развитие на българските общности зад граница.
Животът на този красив ум е изпълнен с предизвикателства. Много неща са му се отдавали с лекота от малък - и ученето, и предприемачеството.
Обича приключенските книги, в които героят не само прави чудеса, но и помага на другите. Чете от 4-годишен, завършва с лекота езиковата гимназия в Пазарджик с френски и английски, и „Право“ в Пловдивския университет.
На 23 години продава апартамента си в Пазарджик и заминава за Канада с 4000 долара в джоба. В Монреал работи в социален център за деца на емигранти, дори иска да следва това.
Завършва история в университета „Конкордия“ в Монреал, със сертификат за финанси и банково дело.
После заминава за Великобритания, където създава компанията „DomesticHelpLondon“ - за всякакви услуги, като почистване, гледане на деца, ремонти, кетъринг.
Обучава персонал, обслужващ кралското семейство, фамилия Ротшилд, супер хотели като „Риц“, „Милениум“.
В Лондон отваря социален център - „Ezo Bistro“, където нарежда 3000 книги по философия, история, религии и право.
Продават картини на бездомни художници, предлагат безплатно горещи напитки, бисквити, храна за животни. Правят безплатни курсове за местната общност.
Предприемчивият българин с душа и сърце не само помага на бедните и бездомни хора, а и мястото прави месечен оборот от 14 хиляди паунда.
През 2019 г. той се връща в Родината, записва онлайн „Глобална политика“ в университет в Германия. Ръководи бизнеса си в Лондон от дистанция, а голяма част от приходите си влага в проекти в Родината.
В България той се сблъсква челно с тежка криминална история - трафик на жени. Регистрира фондация „Арт Ангел“. Създава и в родния Пазарджик място като „Ezo Bistro“ в Лондон - с много книги, с различни събития - „Езолигенция“.
Сблъсква се с огромни проблеми - нападат и цапат заведението, дори му пращат биячи.
„Защо ли?
Защото бърках в здравето и рахатлъка на местните, особено на тези от НПО-сектора, свикнали с модела да харчат безответно и безотговорно парите на дарителите“
коментира той.
От детството е един „четящ като луд мечтател, копнеещ да пише един ден и да променя хората към добро“. Има 4-5 картона в библиотеката в неговото село Калугерово и си спомня как няколко месеца чака, за да стигнат новите книги там и да ги вземе.
Затова днес се обявява за пълно дигитализиране на българския библиотечен фонд.
Смята, че дигитализацията е мощно средство за борба с корупцията и безхаберието. Иска да види нашите библиотеки, превърнали се в модерен конкурент на международните платформи за четене.
„Какво лошо има в това, дигиталното съдържание да е безплатно и библиотечният фонд - дигитализиран? - вълнува се той. - Няма да харчим огромни средства за поддържането на огромната библиотечна мрежа.
Читателят, особено този с ограничени доходи, ще има достъп до цялото съдържание, дори и ако живее в някое малко село. А и колко копия от една книга може да купи една библиотека? И от колко автора? Не e ли това предпоставка за корупция и шуробаджанащина?“.
В САЩ и Англия много библиотеки се самоиздържат, като отварят магазинчета, въвеждат достъпни такси за ползването на фонда.
„Защо не се въведе и в нашите библиотеки моделът на Amazon, при който за четенето на дигитална книга се заплаща малка такса?
Не е ли това начинът да помогнем на всички творци в България и в действителност да обърнем внимание на съдържанието, на таланта?“, коментира той.
Един от най-амбициозните и „на сърцето му“ проекти e за социално производство съвместно със затворите в България.
Идеята му е лишените от свобода с първа присъда да пекат кафе и хляб, като се обучават за бариста и когато излязат на свобода, да им се осигурява работа - както правят в САЩ и Обединеното кралство.
По време на пандемията Илиян остава в България, като управлява бизнеса си от дистанция.
„Благодарях често на моите клиенти в Лондон за лоялността, че продължават да ползват услугите на компанията ми.
Те знаят, че голяма част от приходите ми отиват за социални каузи“, споделя Илиян.
Допълва, че винаги е успявал, без да разчита на каквато и да било реклама. „Такъв е и бизнесът ми в Лондон вече 13 години - работи на принципа на вътрешни препоръки и на доброто ми име“, казва той.
Подкрепя един качествено нов, революционен подход на клиентите към предприемачите - да ги „наказват“, ако не връщат част от приходите си обратно към хора, които не са имали техния късмет. Движението на активните потребители тръгва от Щатите и Англия.
Клиентите следят за какво производителят харчи парите си - дали само за яхти и коли например, или ги влага и в социални проекти. И ако са разочаровани от него, просто престават да купуват и ползват стоките и услугите му.
Илиян Кузманов, определящ се на първо място като журналист, е автор на над 1000 статии в българската преса. Създал е и медийния аналитичен портал www.theangel.today - на български.
Прочети още
Публикува и по-различни информации, като основният фокус е анализи, философия и политика, а също и всякакви социални теми, които вълнуват красивия му ум.
„И този проект финансирам сам - казва той. - Така си осигурявам пълна независимост от спонсори и рекламодатели, както и свободата да пиша и публикувам, каквото си искам, и каквото ми диктува сърцето.“
Той посочва за пример Foreign Affairs. Списанието се издава в САЩ от съмишленици. Не служители на заплата, а хора, вярващи в това, което пишат и идеите, зад които застават.
Те се самофинансират, като създават съдържание в съзвучие с вярата им в някои ценности и търсят импакта, въздействието върху публиката.
„Защо правя всичко това? Китайска поговорка гласи: „Тревата се навежда според вятъра“.
Ние в медиите формираме мнение според публиката, което е много грешно. Защо не поемем отговорност да влияем на аудиторията, вместо само да генерираме печалби?“, коментира красивият ум.
Не се чувства „разкъсан“ между Англия и България, където е прекарал и това лято и е направил филма „Пилигрим в Тайланд“.
От Лондон, от дома си до обсерваторията на Гринуичкия меридиан и река Темза, той продължава да мисли и работи за Родината.
