„Преди трансплантацията на матка колеги хирурзи дойдоха и казаха: „Искаме вие да сте анестезиолозите, защото няма място за грешки. Беше доста стресиращо и отговорно“, споделя д-р Петър Димитров. Включва се от родния си Златоград, под асмата в двора. След почивка е решил да се отбие да види майка си Лилия Петрова.
Поне 30 човека в Оксфорд ще очакват с трепет чудо до година-две: раждането на едно много специално бебе. През февруари екип от 30 медици близо 18 часа провежда сполучливо първата в Англия трансплантация на матка в университетската болница на Оксфорд – „Чърчил“.
За пръв път български лекар участва в подобна тежка и рискована трансплантация – д-р Петър Димитров. Той е анестезиологът, поддържал жизнените показатели на жената, получила шанс да стане майка.
Прочети още
Операцията се пази в тайна няколко месеца,
по молба на пациентката и за да са сигурни медиците, че всичко ще е наред. Новината гръмва едва в края на август. „Тези лекари са герои!“, тръбят британските медии и подчертават, че това е „зората на нова ера в борбата с безплодието“.
Пред BBC хирургът гинеколог проф. Ричард Смит, ръководил екипа за извличане на органи, който 25 години изследва възможностите за трансплантация на матка, казва, че след успешната операция всички са плакали.
„Наистина беше много вълнуващо – споделя д-р Димитров. – Но аз като анестезиолог бях длъжен да запазя спокойствие. Вечерта преди операцията даже си легнах по-рано.“ Не крие, че десетки години е работил за името и авторитета си, за да го включат в такова голямо изпитание.
За медиците в Англия тази трансплантация е подготвяна и отлагана много години. Става възможна след като жена на 40 години, с щастливо семейство и две деца, решава да дари органа на своята по-малка 34-годишна сестра, родена без матка. Така тя получава шанса да стане майка.
Пациентката е родена с редкия синдром на Майер-Рокитански-Къстър-Хаузер, който засяга една на 5,000 жени, обяснява д-р Димитров. При този синдром жената има неразвита матка или дори тя липсва, но е с нормално функциониращи яйчници и без месечен цикъл. В света са правени 90 такива операции и има 49 родени деца.
Подготовката е огромна
Д-р Димитров и колегите му изчитат всичко, публикувано в света като споделен опит, разговарят с колеги, участвали в такива трансплантации. Били са готови още през 2017-а, 2018-а, но пандемията ги спира.
Водещ хирург на операцията е проф. Ричард Смит, ръководител клиника в благотворителната организация Womb Transplant UK и консултант по гинекологична хирургия в болница Imperial College Healthcare NHS Trust.
Другият водещ хирург е д-р Изабел Кирога от Испания, консултант по хирургия в Oxford Transplant Centre, част от университетските болници в Оксфорд.
Българският лекар работи с д-р Кирога и при други тежки случаи – на трансплантации и онкологични операции, затова тя го моли да е до нея и по време на тази трансплантация.
Целият екип от 30 медици работи един ден и една нощ през уикенда, безплатно и по собствено желание. „Това е отборна работа. В двете операционни – за донора и за получателя, всеки знаеше какво трябва да прави“, казва лекарят.
Тежка и бавна е била операцията от донора, тъй като е трябвало да бъдат запазени здрави многото кръвоносни съдове. Специален лаборант през цялото денонощие изтегля кръвта от жената получател, пречиства я и я връща обратно.
Това се прави, за да се избегне всякакъв риск от инфекция при вливане на кръв от друг човек. Операцията по присаждането на матката пък е продължила 9 часа.
Най-тежко е било на двамата родители на сестрите, казва д-р Димитров. „Имаше много инфарктни моменти – споделя той. – Стояха в коридора. Притеснявах се и за тях, но типично по английски маниер те казаха, че подкрепят двете си деца в избрания от тях път. Много добри хора, екипът ги беше подготвил добре, знаеха точно какво се случва.“
Двете сестри са се възстановили добре
от операцията, а по-малката вече е с месечен цикъл и планира оплождане „инвитро“ тази есен, с ембриони, които тя и съпругът й съхраняват. Шансовете й да забременее са 80% и нагоре.
„Подобни операции са свързани с много сериозни етични въпроси“, казва лекарят. Това още не е стандартна практика, а екипът има разрешение за около 10 трансплантации. „В тази операция ние всички решихме да подарим свободния си уикенд“, казва д-р Димитров. Всичко по операцията е спонсорирано от частни благотворителни дружества. Подкрепа са оказали принц Филип, Алекс Фъргюсън, Шон Конъри и други известни личности.
Много битки е водило момчето от Златоград, преди да стане уважаван консултант в Университетски болници – Оксфорд и член на Кралското дружество по анестезиология. Роден е през 1965 г. в семейство с много лекари в рода, брат му също е лекар. Майка му е рентгенов лаборант и Петър прекарва много време в лабораторията.
Когато е в гимназията, негова близка братовчедка изпада в тежко състояние след раждане. Успява да я спаси екипът на проф. Атанас Атанасов в Пазарджик, а младият Петър го избира за свой ментор. „Тогава реших – ще стана анестезиолог като професор Атанасов и ще работя за него. Мечтаех да спасявам хора при тежки случаи, като него, и го направих. Брат ми също е анестезиолог“, споделя д-р Димитров.
Завършва с отличие и златен медал гимназията в Златоград, после Медицинския университет в Пловдив. „Там още като
студент спях по операционните в реанимацията,
в случай че има нещо да се прави“, спомня си той.
Специализира анестезиология под ръководството на проф. Атанасов, през 1991 г. започва работа при него в Пазарджик. После професорът се мести в Пловдив.
„Там във ВМИ създадохме отделение по детска хирургия и детска реанимация и аз отново работих за него“, споделя д-р Димитров.
През 1996-а специализира в Института по детско здраве Great Ormond Street Hospital в Лондон. Продължава в Институт по гръбначно-мозъчни травми в Елсбъри, където му предлагат работа. Но тъй като България още не е в ЕС, държи приравнителни изпити по медицина и английски език.
От 2000 г. работи в Лондон, после специализира в Университета в Оксфорд. От 2006 г. е член на престижното Кралско дружество по анестезиология. „Спомням си изпита и една голяма кралска книга. Всеки си пише името и откъде е, и гледаш: Лондон, Ливърпул, Манчестър, Ню Йорк, Ванкувър, Мелбърн. Аз написах: „Златоград“, смее се докторът.
В Оксфорд е вече 20 години, от 2003-а. Консултант е към 4-те университетски болници там, тоест, старши лекар. Анестезиолог е при сериозни случаи като трансплантации, онкологични операции, в екип с д-р Изабел Кирога. Като
консултант обучава специализанти,
провежда и различни други обучения, изнася лекции, участва в медицински комисии, когато трябва да се вземат решения за тежки операции.
Доктор Димитров е високо ценен и уважаван лекар в Обединеното кралство. Номиниран е за „Лекар на годината“ на Университетски болници – Оксфорд през 2018-а, носител е на много други награди. Член е и на Европейската академия по анестезиология.
Не го притеснява, че анестезиологът е „скритият герой на операциите“, който остава в сянката на хирурга със скалпела. „Отриването на анестезията е определено като най-доброто медицинско откритие на XIX век“, казва той.
Поддържането на жизнените функции по време на операцията, връщането на пациента към нормалното състояние след това, лечението на болката следоперативно е грижа на анестезиолозите. И понеже
от малък свири на цигулка,
понякога забавлява с музика пациентите си след операция, тъй като е чел, че определени произведения действат релаксиращо и лечебно.
Доктор Димитров живее в Оксфорд заедно със съпругата си англичанка и дъщеря си. „Съпругата ми се специализира да оперира при инциденти и травми като изгаряния, реконструкции при ракови заболявания. Затова решихме да живеем близо до болницата, за да отскачаме по-честичко да наглеждаме пациентите“, казва той.
България не му липсва много – отвори ли му се малко свободно време, гледа да го прекара в родния си Златоград. „Майка ми е вече на години и трябва да я наглеждам по-често, а и обичам да си ходя в Златоград“, казва той. Вълнува се от проблемите на града и често обсъжда различни проекти с кмета Мирослав Янчев. Гордее се, че е ремонтирал с много любов семейната къща, дело на майстора реставратор Васил Кировски. „След малко ще цепя дърва, да има за майка ми за зимата“, смее се лекарят.
