„САЩ може да е страната на американската мечта, но без упорита работа не става – казва Владимир. – Това казвам на моите деца, които тренират при мен – че в Америка може да си купиш много хубави неща, но флик-флак, или задно салто няма кой да ти го купи, сам трябва да го постигнеш.“
На 26 август българският акробат Владимир Владев триумфира в Залата на славата по гимнастика на САЩ. Дългогодишният състезател и медалист в националния отбор на България получи сертификата си по време на официална церемония в Сан Хосе.
„Този успех дойде след 20 години на упорит труд“, споделя той. До миналата година е треньор на американския национален отбор по спортна акробатика и получава това голямо признание заради огромния му принос в развитието на този спорт в САЩ.
Преди него в Залата на славата по гимнастика на САЩ
са отличени двама български гимнастици – олимпийският шампион Стоян Делчев през 2008-а и олимпийският вицешампион Йордан Йовчев през 2016-а. Владимир Владев е първият българин акробат с това признание.
Роден е в Търговище през 1975-а, а когато е на 5 години, учителките в детската градина откриват, че има данни за гимнастика. Той тренира с Румяна Чукарска и Христо Колев в клуб „Светкавица“ – Търговище. Привлича го обаче акробатиката, мечтае да прави сложни номера. Шансът идва в лицето на треньора Кирил Минков, който го забелязва и кани в отбора по акробатика в Сливен.
Владимир заминава да тренира в силната тогава школа по акробатика „Армейско физкултурно дружество“ (АФД) в Сливен. „От 12-годишен живея сам, на интернат, само и само да тренирам акробатика – споделя той. – Бях единствено дете в семейството и на родителите ми не им беше лесно да ме пратят сам на 12 години в друг град.“ Тренира при Кирил Минков, учи и в спортното училище в Сливен, също с акробатика.
В спортната си кариера Владимир Владев
постига много успехи
Състезава се заедно с партньора си Румен Лачков във вида двойки мъже. Става европейски шампион и световен вицешампион през 1993 и 1994 г. Двамата имат над 20 отличия от световни и европейски първенства, световни игри и световни купи.
След казармата, където е в спортна рота, завършва и Националната спортна академия със специалност „Спортна акробатика“. Работи 2 години в Турция и една в България като аниматор. „Правех шоута – акробатика и танци“, обяснява той.
Когато е на 28 години, заминава за САЩ, където вече работи като треньор неговият партньор в акробатиката Румен Лачков. „Румен ми каза, че в един клуб в Сан Антонио, щата Тексас са отворили школа. Дойдох в Щатите, защото тук имах по-широко поле за развитие, а и Румен беше тук, помогна ми да се настаня. И днес сме заедно, виждаме се често с него, живеем на 30 км един от друг“, разказва Владимир.
В Сан Антонио той работи като треньор в два клуба. През 2010 г.
създава свой собствен клуб
Acrobatic Gymnastics of San Antonio (AGSA). Започва с малък клуб, после се прехвърля в голяма зала. Успоредно с това 10 години работи със селекционния комитет и като треньор на националния отбор на САЩ по акробатика – от 2012-а до 2022-ра. Провежда майсторски класове, семинари и лагери за треньори и състезатели из цяла Америка.
„Вече съм на 48 години и от доста време не правя собствени спектакли с акробатика. Късно ми е за салта, но продължавам като треньор. Скоро ще ходя на семинар с развиващия се отбор на Америка, или както го наричат, „Отбора на младите надежди“, казва Владимир.
„Не съм се състезавал на американска земя, но съм създавал състезатели бойци“, допълва той. Последните 10 години негови възпитаници са в националния отбор, има сребърни медалисти на световно първенство, няколко бронзови медалисти
на юношески първенства.
В отбора взема деца от 6-годишни. Родителите ги записват да тренират с идеята да се занимават с акробатика за по-добро общо състояние, а Владимир подбира най-талантливите и работи с тях стъпка по стъпка, докато ги изведе до състезания.
В страницата на клуба му във Facebook са публикувани клипове, в които невръстни акробати правят главозамайващи и опасни номера. Владимир твърди, че ги привиква да не се страхуват. Възпитаниците му се развиват до национално и международно ниво, а американците ценят неговия уникален стил като треньор и мотиватор на малките спортисти.
„Най-важни за мен са дисциплината и респектът
не само от състезател към треньор, но и обратното – от треньор към състезател. Спортът в ранна възраст възпитава много ценни качества у малките – дисциплина, респект и търпение“, казва Владимир.
В клуба си е треньор наравно с колегите си. „В началото, докато тръгна клубът, работех от 7,30 сутринта до 10 ч. вечерта. След като приключих с националните състезатели през 2022-ра, минах към по-малките деца. Тръгнах от най-ниските нива, за да мога да „завъртя отново колелото“, споделя той.
Владимир споделя с децата през какви трудности е преминал самият той, за да стане шампион. Разказва им как на 12 години е заминал да живее сам в чужд град, за да тренира акробатика. Мотивира ги да са последователни и да изваждат най-доброто от себе си.
Българинът се ползва с голям авторитет и слава в Сан Антонио. Родителите са много доволни, че децата им изграждат характер, докато тренират. „Някои даже записват децата си само за да бъдат научени на дисциплина, да се респектират от успелите в спорта и да искат да бъдат успешни като тях“, казва Владимир.
Стотици деца са минали през ръцете му като треньор. Владимир не само насърчава възпитаниците си на сложни и опасни акробатични изпълнения, но и ги учи на труд и дисциплина, да бъдат смели и да вярват в себе си. В клуба му 90% са момичета. „Тук в Сан Антонио момчетата предпочитат да тренират бейзбол и американски футбол“, казва той.
Има и много състезатели, които на 17-18 години влизат в колежи със стипендии – заради постиженията им като акробати. „В САЩ всеки млад човек с успехи в спорта може да бъде приет със стипендия в колеж или университет, защото после като състезател ще прославя висшето училище“, казва той.
„Имам няколко такива възпитаници в различни университети, гордея се с тях“, споделя българинът. Това също е причина да бъде високо ценен от американците. В САЩ, за разлика от България, има една обща федерация за акробатика, спортна и художествена гимнастика – USA Gymnastics.
На 26 август в Залата на славата по гимнастика, на официална церемония, Владимир Владев е получил красив сертификат в рамка и специален златен медал с неговото име. В залата е поставен и негов портрет на стойка.
Когато се прибира в собствения си клуб, го посрещат с голям плакат „Поздравления, треньор Влади!“, направен от децата и родителите. На него всеки от клуба написва поздравления и пожелания. „Така се обръщат всички към мен – с „треньор Влади“, казва той.
Животът в Сан Антонио му харесва. „Тексас е невероятен щат, единственият проблем е, че е малко топло. През лятото температурите стигат до над 40 градуса. Обиколил съм всички щати, но Сан Антонио е градът, който най-много ми допада, във всяко отношение“, споделя той.
Градът с над 2 милиона жители е известен с Битката при Аламо. Провежда се в мисионерския център Аламо в Сан Антонио, между мексиканската армия и тексаските въстаници, като част от Тексаската революция.
В града Владимир живее със семейството си – съпруга американка от мексикански произход и две деца. „Държа личния си живот далече от медиите, нали затова се нарича „личен живот“, лаконичен е българинът. Малкото свободно време, което му остава, предпочита да прекара със семейството и приятелите си. Ходят на риба, организират си барбекю.
„От допълнителен фитнес не се нуждая, спортната си форма поддържам много в залата, защото непрекъснато ходя, тичам от дете на дете. Пазя ги постоянно някое да не се удари. Доста е трудоемко и към края на деня съм изтощен“, споделя той.
Заради голямата заетост му е трудно да отдели време да пътува до Родината.
„Миналата година си бях в Търговище, майка ми не беше добре. Сега ангажирах една жена да се грижи за нея. Тази година не успях да си отида, заради номинацията за Залата на славата“, казва българинът.
