Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп публикува в петък документ, който предефинира Стратегията за национална сигурност на страната, така че тя да бъде в духа на философията на американския президент да поставя Америка на първо място.

Франс прес представя и основните точки от стратегията по региони

Европа

В стратегията най-тежките думи са запазени за Европа, като подкрепят твърденията на крайната десница, според които Старият континент рискува цивилизационно заличаване, дължащо се на имиграцията.

В документа се прогнозира, че от този момент до най-късно няколко десетилетия членовете на НАТО ще станат в голяма степен неевропейци  и е легитимно да се зададе въпросът дали те ще възприемат тяхното място в света или техния съюз със САЩ по същия начин като онези, които са подписали устава на организацията.

Документът призовава да се "култивира съпротивата" в Европа, като използва един необичаен език спрямо основните съюзници на САЩ.

Администрацията критикува също така цензурата на свободата на словото и репресията на политическата опозиция в Европа, като визира усилията за възпиране на крайната десница в някои страни.

Документът обещава, че няма да има разширяване на НАТО, като по този начин попарва надеждите на Украйна.

Латинска Америка

В текста има възкресяване на „Доктрината Мънроу“ от 1823 г., в която Латинска Америка е „маркирана територия“ на САЩ. Сега в доктрината вежда и така наречената „Корелация на Тръмп“, в която се споменава за възвръщане на американското превъзходство в Латинска Америка.

В нея се твърди, че САЩ трябва да се стремят да получат достъп до стратегически ресурсите и места в Латинска Америка и да бдят правителствата там да са достатъчно стабилни и добре управлявани, за да предотвратят и обезкуражат масовата миграция към САЩ.

Относно Латинска Америка в доктрината се намеква за Китай, като се казва, че САЩ ще откажат на конкурентите извън полукълбото възможността да разполагат сили или други средства за заплаха, или да притежават или контролират стратегически активи.

Азия

След десетилетия по време, на които САЩ се фокусираха върху възхода на Китай, стратегията сега описва тази азиатска страна като конкурент, но се фокусира основно върху икономиката. "Ние  ще пребалансираме икономическите отношения между САЩ и Китай, давайки приоритет на реципрочността и на равнопоставеността, за да възвърнем американската икономическа независимост“, глави текстът.

Относно Тайван, за който Пекин казва, че е китайски, документът се придържа към призивите на САЩ в подкрепа на запазване на статуквото. Но той призовава Япония и Южна Корея, съюзници на САЩ в региона, да допринесат повече за отбраната на Тайван.

Документът изразява ентусиазма на Вашингтон за укрепването на връзките с Индия, ухажвана от предходни американски президенти, но познала търкания с Тръмп. Стратегията призовава САЩ да насърчат Делхи да допринася за сигурността в Индо-тихоокеанския регион. Индия е исторически необвързана държава, но поддържа напрегнати отношения с Китай.

Близък изток и Африка

Близкият изток отдавна доминира в американската външна политика, но този документ, подобно на тези на предишните администрации, препоръчва да му се отдава по-малко значение. 

В него се твърди, че нарастващата енергийна независимост означава, че САЩ вече няма да зависят толкова много от петрола от Залива и се подчертава отслабването на Иран вследствие на американските и израелските атаки.

Стратегията е относително неясна по отношение на Израел, който отдавна е абсолютен приоритет за САЩ, като се задоволява да каже, че тази страна трябва да бъде „в безопасност”.

Що се отнася до Африка, новата стратегия се ограничава до призив за преход към отказването на помощта за този континент в полза на обезопасяването на съществените ресурси там. 

Франс прес представя и ключови фрази от стратегията в различни области.

Визията на Тръмп, представена в преамбюла да документа

„Във всичко, което правим, поставяме Америка на първо място. Този документ е пътна карта, която гарантира, че Америка ще остане най-великата и просперираща нация в историята на човечеството и домът на свободата на земята“, се казва в предговора на стратегията.

Военна мощ

(Ще има) „пренастройване на нашето военно присъствие в света, за да отговорим на спешните заплахи за нашия континент, и ще има оттегляне от региони, чиято относителна важност за националната сигурност на Америка е намаляла през последните години или десетилетия“.

„Времето, в което САЩ поддържаха целия световен ред като Атлас, отмина“.

„Искаме да набираме, обучаваме, оборудваме и разполагаме най-мощната, смъртоносна и технологично напреднала армия в света, за да защитаваме интересите си, да възпираме войните и, ако е необходимо, да ги печелим бързо и решително“.

„Въпросите на другите страни ни засягат само ако техните дейности пряко заплашват нашите интереси“.
                 
Миграция и граници

„Ерата на масовите миграции трябва да приключи. Сигурността на границите е основният елемент на националната сигурност“.

„Искаме не само свят, в който миграцията е организирана, но и свят, в който суверенните държави работят заедно, за да спрат, а не да улесняват дестабилизиращите миграционни потоци, и запазват пълен контрол върху това кого допускат и кого не“.

 „Трябва да защитим страната си от нашествия, не само от неконтролирана миграция, но и от трансгранични заплахи като тероризъм, наркотици, шпионаж и трафик на хора“.

„Граница, контролирана съгласно волята на американския народ, така както това се прави от правителството на този народ, е от основно значение за оцеляването на САЩ като суверенна република“.

Икономика и търговия

„От военните съюзи до търговските отношения и отвъд тях, САЩ ще настояват да бъдат третирани справедливо от другите страни. Няма да толерираме повече и не можем да си позволим повече сравнителни предимства, търговски дисбаланси, хищнически икономически практики и други ограничения, които тежат върху историческата добра воля на нашата нация в ущърб на нашите интереси“.

„Ние търсим справедливи и взаимни търговски споразумения с нации, които желаят да търгуват с нас на базата на взаимна изгода и уважение. Но нашите приоритети трябва да бъдат и ще бъдат нашите собствени работници, нашите собствени индустрии и нашата собствена национална сигурност. Бъдещето принадлежи на производителите. САЩ ще реиндустриализират икономиката си, ще „релокализират“ индустриалното производство и ще насърчават инвестициите в

Световни и регионални приоритети

„САЩ трябва да заемат доминираща позиция (на американския континент) като условие за нашата сигурност и просперитет“.

„В бъдеще ще възстановим баланса в икономическите отношения на Америка с Китай, като дадем приоритет на взаимността и справедливостта, за да възстановим икономическата независимост на Америка. Това трябва да бъде съпътствано от решителни и непрекъснати усилия за възпиране, за да се предотврати война в Индо-Тихоокеанския регион“.

 „Предотвратяването на конфликт около Тайван, в идеалния случай чрез запазване на военно превъзходство, е приоритет“.

 (Икономическият упадък на Европа) „е засенчен от реалната и по-мрачна перспектива за изчезване на цивилизацията. Сред основните проблеми, пред които е изправена Европа, са дейностите на Европейския съюз и други транснационални организации, които подкопават политическата свобода и суверенитета, миграционните политики, които променят континента и създават напрежение, цензурата на свободата на изразяване и репресиите срещу политическата опозиция".

„Ако настоящите тенденции продължат, континентът ще бъде неузнаваем след 20 години или по-малко. Нашата цел трябва да бъде да помогнем на Европа да коригира настоящата си траектория – да култивираме съпротива срещу настоящата траектория на Европа в европейските нации“.

„Повече от вероятно е, че най-късно след няколко десетилетия някои членове на НАТО ще станат предимно неевропейски. Като такива, легитимно е да се запитаме дали те ще възприемат своето място в света или съюза си със САЩ по същия начин, както тези, които са подписали хартата на НАТО“.

„Времето, когато Близкият изток доминираше американската външна политика както в дългосрочното планиране, така и в ежедневното изпълнение на задачите, за щастие отмина, не защото Близкият изток вече няма значение, а защото той вече не представлява (...) потенциален източник на предстояща катастрофа, какъвто беше в миналото".

                                                                                         Източник: АФП/БТА