„Ако животът е птица, то аз съм вятърът“ е девизът на Джайма. „Така ме наричай - Джайма“, подчертава тя. По-голямата част от живота си е била във Франция, а от 2020-а е в Кайро.
Емануела Калчева - Джайма е от артистите, при които е трудно да се определи кое е водещото - цигуларка, певица или актриса. Тя самата се определя като „компле“ (от френски), или комплексен артист.
Нейните 30 години в Париж са й дали много - образование, слава, сцена за разгръщане на многостранните й таланти. Франция със свободолюбивия си дух й е дала възможност да бъде такава, каквато иска да бъде, и да прави това, към което я тегли волната й душа.
Концертите в уникалния й стил - с балкански, ромски и арабски мотиви, са истинско шоу където и да се появи.
Родена е в Тутракан. На 4 години свръхамбициозните родители слагат в ръцете на „детето-чудо“ цигулка. Но в душата си малката Емануела е скътала друга мечта.
„Заставах пред огледалото и се правех на Лили Иванова, обаче на 4 години родителите ме натискаха да свиря на цигулка.
За мен това беше кошмар - споделя Джайма. - Свирех по конкурси насам-натам и печелех награди, но това въобще не ме вълнуваше. Душичката ми беше на друго място - театър, пеене, танци, но не и цигулка.“
Обявяват я за „детето-чудо“ и трябва да измине целия път на навръстното цигуларче - конкурси, музикалното училище в Русе. „Баща ми казваше, че пея фалшиво. Едва след години той ми призна, че нарочно ми е говорил така, за да не се разсейвам в пеенето и да се концентрирам върху цигулката“, споделя Джайма.
След музикалното училище в Русе дилемата е Консерваторията или НАТФИЗ. Родителите са категорични: Консерваторията. На изпитите обаче тя се класира първа под чертата, или първа резерва.
„Как е възможно Емануела, обявена за „дете-чудо“, да е приета резерва?“, чудят се хората.
„Сега, след толкова години си мисля, че аз сама съм си го причинила, защото не можех да понасям класическо свирене, музика, скучно ми изглеждаше да уча в Консерваторията“, споделя тя.
Желанието й е да се занимава с музикален театър, но тъй като тогава в НАТФИЗ още няма открита такава специалност, тя записва „Актьорско майсторство за куклен театър“, предлагаща по-комплексно обучение в различните изкуства.
„За мен куклите бяха нещо по-близко до това, което исках, защото там се учат танци, пеене, правиш кукли, играеш зад кукли, без кукли“, обяснява тя.
В НАТФИЗ обаче тя е поканена от Здравко Митков за един спектакъл с неговия клас и дълго време играе и като актриса. „Това направи още по-пълноценно моето обучение в театралната академия“, казва Джайма. Споделя, че благодарение на театъра се връща и към музиката.
В НАТФИЗ тя забравя за цигулката и никой не знае за този неин талант. Но в определени спектакли режисьорите искат музиканти и тя предлага да пробва.
Музиката Джайма използва като начин да подчертае своя необикновен артистизъм. В НАТФИЗ тя бърза да завърши, взема последните 2 години за една, за да замине за Париж.
Във френската столица тя специализира 2 години „Музикален театър“ в „Студио де вариете“. Там започва да свири джаз и по случайност - да пее. Едва тогава се разгръща истински и певческият й талант.
Много по-късно й се отваря възможност да специализира „Актьорско майсторство за музикален театър“ в Ню Йорк. „Там ми се отвори мирогледът - споделя тя. - Дълго време си мислех, че трябва да избера, актриса или цигуларка, музикант.
В Ню Йорк просто ми се отвори душичката. Там оценяват именно това, да си комплексен артист.
Един месец тя е на Бродуей. „Беше великолепно, защото се правеше всичко - актьорско майсторство на сцена, за музикален театър, пред камера, танци, пеене, свирене“, споделя тя.
Изборът да включи в музиката си цигански ритми и мотиви също е сякаш предопределен от Съдбата. При раждането й в Тутракан я разменят с едно бебе на циганка и първото мляко, което засуква в първите 24 часа от живота си, е циганско.
Когато разбират за объркването на бебетата, я дават на майка й, но тя няма кърма. В стаята с нея са 3 циганки и едната предлага да я кърми.
По-късно, при едно пътуване до Родината, тя разхожда малкия си син в Дунавската градина в Силистра и чува друга майка да говори на детето си на език, който я очарова. „Направо ми се раздумка сърцето“, казва Джайма. Оказва се цигански.
Когато по-късно в Париж тя разбира, че са открили курсове по ромски в Сорбоната, веднага се записва. „Ромите са много затворено общество, не пускат кого да е в общността си, но с мен никога не е имало проблем“, казва тя.
„Джайма“ - името, което тя избира за творчески псевдоним, също е дадено сякаш от Съдбата. Дамата, която е неин импресарио в Париж, казва, че името „Емануела Калчева“ е прекалено дълго за афиш.
Емануела предлага „Найма“, но импресариото казва, че е арабско и не подхожда на балканско-циганската й музика.
По това време българката изпълнява цигански джаз с други музиканти, а имената им започнат все с Дж - Джими, Джони, Джанго. Така Найма става Джайма. Десет години по-късно на едно турне в Индия една жена й казва, че
„Джайма“, с две точки на буква „i“, е от санскритски и означава “победа на Божествената майка”.
В Париж за 30 години Джайма си създава много контакти. Желан гост е на сцените на вариететата. С уникалния си еклектичен стил е атракция, където и да се появи.
„Като ме питат как определям трудно уловимия си стил, цитирам Лейди Гага, която казва: „Това си е моят стил - споделя Джайма.
Винаги ми е било най-трудно на концертите това, защото съставителите на програмата обичат да те „слагат в чекмеджета“. Най-често определят моя стил като World Musik, или „Музика от света“.
Различен е и начинът, по който тя интерпретира любимата песен на Емил Димитров - „Моя страна, моя България“.
В началото във френската столица повече свири, отколкото играе, заради акцента си на френски. Избират я само за цигански роли или за такива на жени от Източна Европа. „Мразя да ходя по кастинги и избягвах да го правя“, споделя тя.
На театрална сцена тя играе много, ходи на театралния фестивал в Авиньон, продуцира свои спектакли като актриса. Участва в театрални спектакли и с кукли марионетки, и без кукли. Снима се за телевизията и за киното.
Сформира и собствена група с подвижен състав - кани различни музиканти, като свирят само нейни композиции. Участва в много фестивали и концерти.
Първия си албум със собствени композиции издава през 2008. Следват още три албума.
С голям успех преминават турнетата й в Индия, Турция, Франция. Неин концерт е излъчен наживо по френската телевизия.
Много успешни са и музикалните й спектакли за деца. Един от тях - „Червеното мече“ е номиниран в категорията „Детски музикален спектакъл“ на френските театрални награди „Молиер“.
В началото в Париж наричат Джайма „Бурята от Изтока“.
„Франция ме претопи - споделя тя. - Даде ми онази култура на елегантност, сдържаност, рафинираност, изтънченост - да знаеш как да се държиш, как да говориш, кога какво да кажеш, как да се храниш и как да се държиш на маса. И да изпипваш до детайл нещата.“
„Свързвам Париж не толкова с професионалните си успехи, колкото с личните. Изградих едно семейство, създадох две прекрасни деца. Успях да ги науча да бъдат себе си и да държат на това, да бъдат себе си“, споделя тя.
В Париж Джайма среща бащата на децата си - французин, с когото се женят през 2000 г.
Двете й деца днес се занимават с изкуство. Дъщерята Лора е кинорежисьор, а синът Юрий работи в една от френските телевизии като community manager („мениджър на общността“).
Пандемията през 2020-а е шок за нея. Заминава за Кайро, Египет, да преподава музика в интернационално училище.
Постепенно богатият музикален живот на Кайро я поглъща и макар от миналата година да се кани да се върне в Европа, все нещо я задържа в Египет.
„Музикалният живот в Кайро кипи, толкова е богат и цветущ, чудя се коя покана да приема и коя да откажа“, казва тя.
Среща много важни хора, с които работи, като египетската джаз легенда Яхия Халил, барабанист и перкусионист. Изнася концерти с неговия „Биг бенд“ в операта в Кайро и Александрия.
Участва на джаз фестивала в Кайро с нейни композиции. Прави много концерти на най-различни места.
Прочети още
На 14 юли, за националния празник на Франция е поканена да свири във френското консулство в Александрия.
Свири и по случай 24 май в Музея на цивилизациите в Кайро.
Общува с много египтяни, които харесва заради тяхната сърдечност.
Наскоро е получила атрактивно предложение от Обединените арабски емирства - златна виза, нещо като американската Зелена карта за артисти.
Предстои й това лято да пътува до Емирствата и да ги „усети“, да прецени дали там ще й хареса да остане, защото винаги се е определяла като „човек на света“.
