„Защо се налага това непрекъснато пътуване и работа между САЩ и Родопите? Това е като да питаме защо птицата има и крила, и крака - казва с усмивка Руми. - Сиатъл е крилата - това е град с разнообразна архитектура и култура, разположен на хълмове до фиорди.
Виждам планината Рейниър и залива сутрин и вечер. Не обичам суперлативите, но Сиатъл е един от най-красивите градове на света. Работата тук е връзка с хората, специализирани познания и средства за издръжка.
България е краката - корените, връзката, заземяването. Тук моето кътче е изключително хармонично и наоколо е наситено с природни богатства. Как и защо да се разделям с едното от двете места?“
Нетрадиционен е изборът на Румяна Стоянова - да живее все едно в два различни свята, както казва и тя самата. През лятото - от юни нататък и през есента е в Родопите, където е в Дома за гости и събития „Етно Арт Руми“, а през зимата и пролетта - в Сиатъл.
Прочети още
И двете места тя превръща в притегателни средища за запазване на българския дух и култура.
Родена е във Варна. Завършва гимназия, после Икономическия университет. Животът й в морската столица е пълнокръвен и интересен, обожава морето.
Преди 28 години и през ум не ѝ минава, че ще замине за Съединените щати. Тогава е омъжена, с дъщеря - Весела, а бившият й вече съпруг печели Зелена карта. Румяна го приема като предизвикателство - да види друг свят, да опознае друга култура.
В САЩ първо e в Савана - малък провинциален град в щата Джорджия. До 2002-ра е в Атланта, а след това се премества в Сиатъл - космополитен град. Там работи по специалността си от университета.
Прочети още
„През седмичните дни работата, която не ме държи будна нощем, защото я върша с лекота, е упражняване на финансови услуги в сферата на жилищните заеми и данъчните декларации. Обичам хората и им помагам със знанията си в тези посоки, но това не е амплоато ми“, признава тя.
В Сиатъл тя е щастлива да намери една хубава българска общност от хора, които се събират и си помагат. Преди 9 години Румяна решава да създаде още едно средище за поддържане на българския дух. Основава Български филмов кръг (Bulgarian Movie Circle) в Сиатъл.
В града тя забелязва как децата на българите емигранти и на тези от смесени бракове или не знаят и не разбират български, или говорят с доста пропуски. А езикът им става все по-беден.
Тя си спомня как като дете е учила английски сама - като е гледала филми на английски, слушала е какво говорят актьорите и е следяла субтитрите отдолу.
Понеже от години е страстен почитател на българското кино, й хрумва, че прожекциите на български филми може да обогатят българския език на децата от общността в Сиатъл, а и в цяла Америка.
“Разбира се, любовта ми към киното ни е съществена част от мотивацията да вкарам енергията и ентусиазма, които това начинание изисква“, казва Румяна.
Прожекциите са между 3 и 5 на година. Най-голямото предизвикателство в началото е да установи връзка с кинотворците в България, за да получи права за излъчване.
Поради броя на постоянните зрители и липсата на финансиране от организация в България или фирми в САЩ, тя започва да използва кафенета със зали за прожекции.
Всички филми са със субтитри на английски език и така помагат на малък брой чуждоезични зрители да се запознаят с българското кино.
Прави всичко сама, като с техниката й съдейства българин от Сиатъл - Цветан Данчев. Отделя средства да посети поне 3 утвърдени кинофестивала в България, за да направи селекция на най-добрите филми, които да резонират към дадения момент на публиката в Америка.
„Прожекцията на филма „Шибил“ на 10 март в Solo bar в Сиатъл, макар и със закъснение, се превърна в своеобразно честване на Деня на Освобождението на България и направи деня ни празничен“, споделя тя.
Допълва, че този филм на младия режисьор Никола Бозаджиев е спечелил 137 награди, участвал е в 117 фестивала и е показан в 49 страни по света.
Това е една съвременна адаптация на известния едноименен разказ на Йордан Йовков за историята на една невъзможна любов между Рада и Шибил от втората половина на IX век. Шибил е местният разбойник и за главата му е обявена награда.
Между Шибил и Рада – дъщерята на богатия търговец Велико кехая пламва любов. За да засвидетелства подкрепата си към османската власт, Велико кехая използва собствената си дъщеря за примамка за залавянето на Шибил.
Последно на 26 април е прожектиран филмът „Ваклуш“ и им е гостувал режисьорът на филма Николай Василев.
„Ваклуш“ съдържа непоказвани архивни кадри от живота на Ваклуш Толев. Посветен е на 100-годишнината от неговото рождение и е разказ за житейския път и идеите на една от най-енигматичните личности на България“, разказва Румяна.
Преди няколко години, при едно пътуване из Родопите, тя много силно пожелава, след живота в космополитния Сиатъл, да има и едно кътче в магичната планина.
Идеята се оформя бавно. Желанието й е да стигне до местата със скрита красота в България - такива, които не са туристически дестинации и не са широко известни.
Когато и дъщеря й Весела се премества обратно в България, си казва, че трябва да направи нещо. Да е по-близко до нея, а и да започне да мисли за един съвсем различен начин на живот от този във Варна и после в Америка.
Така се появява проектът й „Етно Арт Руми“ - къща, която да е „като дом от детството за гостите й, а също да е средище за културни събития и духовни практики“. Румяна купува готов комплекс, с амбицията там да започне да провежда събития с хора на изкуството и занаятите.
Комплексът е в закътаното в полите на Родопите Киселчово, което дори не може да се нарече село, а по-скоро махала. Там само 4 къщи са населени с местни жители - общо 8.
Махалата обаче постепенно се оживява и започва да заприличва на село. Има вече няколко къщи, закупени от семейства - любители на живота на село и очаровани от красивата девствена природа. Има дори и чужденци, хора от смесени бракове.
Началото е трудно. Очаква местните хора да я посрещнат враждебно, но е изненадана, че те по-скоро проявяват желание да й помагат да се приспособи към нетрадиционния живот - след толкова години в космополитния Сиатъл.
Прочети още
Спомня си как през един април е в Киселчово, изведнъж става студено и трябва да запали парното, което е на дърва.
След няколко неуспешни опита разбира от местните, че за да тръгне огънят, трябва преди това да изчисти пепелта, наслоена от предишния ден. Научава също, че в една къща всичко е наред, ако пуши коминът.
Изобилието от билки в това почти непокътнато от човешка ръка кътче я очарова. Открива, че само за едно денонощие преборва алергията си, от която в Сиатъл дълго се опитва да се освободи. Тя започва да събира и изучава билките по тези места.
В Киселчово лятно време тя организира ритрийти и прожекции на български филми. Те са естествено продължение на основания от нея Български филмов кръг в САЩ.
Поръчва да й изработят екран в най-голямата стая - за по-добро качество на картината. Кой идва на кино в това запустяло кътче? „Млади хора от Смолян и от съседните села“, казва тя. На прожекциите кани хора от екипите, създали филмите, с които после посетителите разговарят.
„Видях, че преди сте разказали в тази рубрика за Албена Ненкова - казва Румяна. - Тя представи по моя покана филм - „Завет. Писмата на баща ми“ и после книга за знаменития българин проф. Минко Балкански.
Животът му протича от десетилетия във Франция, обзавеждането на някои стаи в къщата ми е частично с антични мебели от Франция... Дали с такива пресечни траектории светът не става една тъкан от вплетени, макар и видимо далечни дестинации?“
„Всъщност, аз през цялото време съм и на двата континента - споделя Румяна.
Ето, днес, да речем, разговарях с момиче, което през август желае да проведе йога ритрийт в Киселчово и обсъждахме дали да включи българската духовна практика за наричане на мълчана вода.
По същия начин, докато съм в България, посещавам престижни фестивали на родното ни киноизкуство, за да направя селекция за публиката в Сиатъл или други градове в САЩ и Канада.“
Румяна вече е в Киселчово. През юни ще посреща гости и ще прави заедно с тях авторски коктейл от мащерка, от специалистка във връзка с Еньовден.
Предстои парти за рожден ден с дегустация на вино и местни сирена и после родопска музика на живо със солист на ансамбъл Родопа. За август е обявен йога ритрийт, в който са включени медитация с пеещи купи и практиката "наричане на вода".
