Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници.
Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
„Да, смелост е решението ми да дойда в Рим, дори лудост, защото дойдох без нищо, нямах на какво да стъпя - казва Силвия. - Понякога си мисля, че е глупост, но аз обичам неконвенционалните решения - да действам според интуицията си, според смътните си усещания. Ние, актьорите сме големи индивидуалисти и за нас е много важно да ни се дава свобода на интерпретация от режисьорите. Рим ми дава тази възможност и не съжалявам, че съм тук.“
Не сме се чували повече от 10 години. Намирам изключителния талант, неконвенционалната актриса, драматург и режисьор Силвия Станоева в Рим, където атакува смело театралните сцени. От времето на творческия й взрив и триумф в България в началото на 10-те години на века дръзката до скандалност актриса е станала някак по-умиротворена, по-мека и женствена. Дали, защото в Рим е срещнала Любовта?...
Все така вярва в себе си и в своя талант. Свободолюбивата Силвия си дава сметка, че да си на сцените в Рим и да си свободен, се изисква още по-голям кураж, отколкото в София.
В България още от НАТФИЗ е определена от критиците като откритие на театралната сцена и като безспорен талант. Печели „Икар“ за дебют в постановката на Касиел Ноа Ашер „Клер Мадам Соланж. Игра на Любов и Смърт“, заедно с друг млад талант, определен от критиката като изключителен - Иво Желев.
За същата роля заедно с Иво Желев е номинирана за наградата на фондация „Стоян Камбарев“. За ролите си в спектаклите, продукции на НАТФИЗ – „Юлий Цезар” и „Нирвана”, получава награда за изключително актьорско присъствие от театралния фестивал GATS в Китай.
През 2013 г. е избрана за талант на платформата „Сараево талентс” към „Сараево филм фестивал“. В киното се снима в проекти като култовата комедия „Шшшт… попей ми” (в ролята на Беба), сериалите „Откраднат живот” и „Фамилията”, филмът „Ятаган“.
Родена е във Варна, а пъпът й е хвърлен в Бургаския театър. Буквално. От майка й, която е от Бургас. От дете мечтае само за това - да бъде на сцената. Като малка си играе само на сериали. Измисля си някакъв сюжет, казва си например, че сериалът ще се казва „Роза“ и ще е 900 епизода, спомня си тя през смях. Сама си говори в своята стая. За проектите си въвлича и сестра си и братовчедка си. В останалото време непрекъснато гледа сериали. Магията на киното я поглъща, когато 10-годишна гледа с майка си филма „Титаник“.
Силвия учи в руското училище във Варна, в паралелка с английски. На 15 започва да учи актьорско майсторство при Дафинка Данаилова в неделното училище към Варненския театър. Там е и дебютът й на сцената, в ролята на Вероник в представлението „Учителят” на Станчо Станчев. Във Варна Силвия печели и първите си две награди - за училищен театър и втора награда в рецитала „Моята България”.
Приета е в НАТФИЗ в класа на проф. Веселин Ранков. Звездата й на изключителен талант изгрява още във втори курс в театралната академия. Става известна с участието си в актьорското риалити Star Machine, което се излъчва през 2011 г. по TV7. Силвия Станоева е откритието на актрисата и режисьор Касиел Ноа Ашер, ментор на отбор „Ангелите на Касиел“, чиито актьорски превъплъщения скандализират пуританите.
От малка артистичната Силвия пее в хор и ходи на уроци по пеене. След НАТФИЗ през 2012 г. завършва магистратура по „Поп и джаз пеене” при проф. Стефка Оникян.
След финала на Star Machine, „Ангелите на Касиел” Силвия Станоева и Иво Желев представят TOXIC - първия от серия акустични концерти. Проектът „с мирис на барут“ включва „19 от най-звездните, вълнуващи, трудни, диви, любовни, еротични световни песни“. „Актьори, които пеят феноменално, или певци, които играят така, както дишат? Ангели или Демони?“ са отзивите на критиката.
А Силвия продължава да се усъвършенства, като още на втората година в НАТФИЗ започва да пътува на уъркшопи по актьорско майсторство. В Лондон учи техниката на Михаил Чехов. „Бях изключително вдъхновена. Видях едно друго ниво“, казва тя.
Мечтата й да се усъвършенства я отвежда през 2015 г. и до Лос Анджелис. Подпомогната е от фондация „Арт офис” да учи 3 месеца в легендарната актьорска школа на Ивана Чабак, подготвяла холивудски звезди като Хали Бери, Чарлийз Терон, Брат Пит. „Тези 3 месеца в нейното студио бяха изключително интересни“, споделя Силвия.
Напомня, че Чарлийз Терон споменава Чабак, когато й връчват „Оскар“. За кратко Силвия е завладяна от идеята да замине за Лос Анджелис. „Америка адски много ми хареса, но е далече, предпочитам да съм в Европа“, казва тя.
В Лос Анджелис Силвия среща норвежкия композитор Ханс Петер Гюндерсен, пътува до Берген, където записва 10 песни за поп албум. Посещава ъркшопи за кино и пътува в чужбина за артистични проекти и фестивали – в Лондон, Рим, Норвегия, Франция, Македония. В София тя участва в различни независими проекти, а междувременно работи в моден бутик.
По време на самоизолацията през 2020 г. тя създава проекта „Монолози в стаята” – 14 монолога от филми, пиеси и песни на български, английски и италиански език, в 35 минути. „Бях на един курс по кино актьорско майсторство в Лондон и реших да се преместя там. Но след началото на пандемията много плаках за това, което се случваше с италианците и едно от първите ми неща, когато бях затворена вкъщи, беше да пиша“, разказва Силвия.
След този проект тя пише и пиеса за „жена, затворена сама вкъщи” - „33” - първият й авторски моноспектакъл, подкрепен от фондация „Етюд” и представен в галерия „Етюд” в София. Комичният сюжет представя една актриса, която работи в куриерска фирма, но мечтае, че ще се премести във Франция или Италия. Играе го една година.
През 2020-а написва и първия си сценарий за пълнометражен филм – „The Month in Rome”, вдъхновен от ситуацията с пандемията в Италия, за една актриса, която емигрира. Учи онлайн актьорски техники.
Междувременно през 2021 г. пише и сценарий за втория си авторски спектакъл - „Дневник от войната“. Тогава още не е започнал конфликтът в Украйна, а темата е френската съпротива. „Исках да разбера как една жена стига до край, като става част от съпротивата, стреля и дори убива хора“, казва Силвия.
От 16 май 2022-ра е в Рим, с творческа стипендия от Национален фонд „Култура“ - за „Дневник от войната“. „През 2021-ва идвах 2 пъти в Рим, за „Рим филм фестивал“ и после по личен повод. Като се прибрах, баща ми каза:
„Ако искаш, да ти помогнем малко, иди в Рим да видим дали може да станеш актриса като София Лорен“.
Точно това чаках - някой да ми подаде ръка“, спомня си тя. Напуска сигурната си работа в модния бутик, която харесва, и заминава за Рим. Там успява да ангажира една от най-добрите агентки в Италия - известната „треньорка“ на актьори Дорис Вон Тури.
Прочети още
В Рим в началото работи в малък артистичен магазин за дрехи. Трудностите идват след 7-я месец, когато свършват спестяванията й. Междувременно усъвършенства италианския си. „Взех уроци и по дикция и днес, след 3 години в Италия, го говоря на отлично ниво“, казва тя.
Най-големият й успех в Рим е, че поставя моноспектакъла си „Дневник от войната“ на български и два пъти на италиански, на сцените на „Teatro Argot Studio“ и „Attestato“. На 9 април тя постави моноспектакъла си и в София, в „Топлоцентралата“.
В Рим Силвия написва и още една пиеса - „На пътуване с най-добрия ми приятел“. Вдъхновена е изцяло от това, което й се случва в Италия. „Идеята е да покажа как Рим, който печели най-вече от туристи, влияе на един артист от Източна Европа, пожелал да бъде артист“, казва Силвия.
Междувременно младата режисьорка Ваня Бойчева от Бургас, инспирирана от силното излъчване и талант на Силвия на сцената и от нейните пиеси, създава късометражния 24-минутен филм „Силвия иска да играе“, влязъл в селекцията на „София филм фестивал“. По повод на филма Ваня Бойчева казва:
„Може би Силвия ще бъде актриса, може би ще зареже изкуството. Но може да стане следващата Мария Бакалова в Рим“.
В италианската столица преди година Силвия среща и любовта на живота си, също актьор, италианец, който й е много силна опора. От няколко месеца е започнала и много интересна работа - в посолството на Светия престол - Ватикана. И по двете важни събития предпочита да запази някои подробности за себе си.
... Каква борба, каква амбиция!... „Когато подготвях моноспектакъла „33“, репетирах след работа в бутика, до 3 часа среднощ, носех кашони, понеже това ми беше сценографията. Дадох си всичките пари за това. Винаги съм правила това. Идвайки в Италия, направих същото - без да имаш нищо, идваш и даваш всичко от себе си, движена само от творческия импулс“, казва Силвия.
„Бих отишла на всяко място по света, където мога да играя и да се развивам - в Лондон, в Америка, отвори ли се възможност, веднага бих го направила. Но искам да продължа да се боря в Рим и имам чувството, че тук може да се получи нещо хубаво и интересно“, споделя българката.
