Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници.
Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
„Почнал съм да рисувам, преди да мога да говоря - казва Георги. - Представяш ли си, колко странно е било да видиш едно 3-4-годишно дете да рисува сериозни неща.“ На 5 години и 8 месеца е, когато е първата му самостоятелна изложба в голямото кино на родния му град Харманли.
В световната история са известни само двама творци, рисували и с лявата ръка - Микеланджело и Леонардо да Винчи. Художникът Георги Георгиев - Хухи е феномен, стигащ по-далече от двамата гении. Той рисува огледално и едновременно с двете ръце и дори с краката. Напук на преподавателите си в гимназията и академията, които му пишат... двойки. Има и признат Гинес рекорд...
В Родината правят всичко възможно да прокудят таланта - злоба, завист, заплахи, че ще му строшат ръцете. А Мадрид го посреща с уважение и той става успешен директор маркетинг на компания, живее в луксозен охраняем комплекс, твори и не иска и да чуе за България...
Син е на Димчо Георгиев, художник и учител по рисуване от Харманли, който пръв държи и води ръката на малкия си талантлив син в рисуването. Би трябвало Георги да носи фамилията на друг талант от рода му - художника Господин Пиличев, чичо на баща му, но е записан Георгиев - на дядо си. На 5 години Георги вече рисува перспектива, воден от баща си, като и до днес се подписва като Пиличев.
Като дете рисува само с химикал, не с молив, защото така човек се стреми да е безпогрешен. Завършва „Графика“ в Национално училище за изящни изкуства в София. На практиките по композиция, когато рисуват къщи, улици, коли, учителката му пише двойки.
„Вика ми, това твоето не е рисунка, а чертеж“ - казва Георги. - А рисунките ми бяха като архитектурни чертежи. Къщите, перспективата, прозорчето, дебелината на прозорчето и вратичката, керемидката, счупената тухличка... Всичко, до перфекционизъм. Рисувал съм сухо, нямало артистичност.
Казах на учителката: „Виж какво, ще рисувам с лявата ръка". Година и половина - две той рисува само с лявата ръка, на инат. Ръката трепери, не го слуша, капе му тушът, но рисува, и рисунките му хубави, пишат му шестици. Творческият псевдоним „Хухи“ му остава от тогава, съкращение от „художник“, както му казват в махалата.
С две ръце започва да рисува едновременно и огледално в Художествената академия, където учи „Промишлен дизайн“. Професор им обяснява за двете полукълба на мозъка, че само Микеланджело и Леонардо да Винчи са можели да рисуват с двете ръце, но не едновременно.
„Тогава аз се изцепих: „Мога и с двете ръце, и то едновременно“, спомня си Георги.
Професорът го изкарва на дъската, той взема два тебешира и започва да рисува с двете ръце: два коня, два лъва, два слона... Огледално. Изненадва самия себе си, а професорът го гледа като ударен от мълния.
С крак пробва да рисува малко след като започва с лявата ръка - на майтап. Остава изумен, че кракът го слуша по същия начин, както ръката, че „има контрол над централитата“ в мозъка си. Закрепва маркер между пръстите на крака си, или го залепва с тиксо. „С двата крака едновременно ми е трудно дълго да рисувам, кръстните мускули не издържат да си държа краката дълго във въздуха“, казва той.
От завършването на гимназията през 2000-та и по време на академията до 2006-а всяко лято рисува на морето карикатури на туристите. Там завързва много приятелства, като ще запомни един кикбоксьор от Виена. Той иска Георги да го нарисува с колан на световен шампион по кикбокс. „Казах си, брей, голяма амбиция има тоя човек, а жена му ми прошепна в ухото: „Ами той е 7 пъти световен шампион по кикбокс и 12 пъти европейски“.
Шест години подред Георги гостува на приятеля си във Виена по Коледа. От карикатурите на морето изкарва хубави пари, които инвестира в пътувания. И колкото повече обикаля по света, толкова по-сериозно се замисля, дали да не се махне от България, да се премести във Виена.
През 2006-а „лоялната конкуренция“ от художници на морето му изпраща биячи, да му потрошат ръцете.
„Казах на баща ми, че трябва да се махна от България, иначе или те ще ме утрепят, или аз ще пребия някого“, споделя той.
Още от гимназията участва в телевизионни предавания, като „Нарисувай ми овца“. Постига и рекорд за „Гинес“. Рисува едновременно с двете ръце 30 лъвчета - по 15 с всяка ръка, за 1 минута, или му се падат по 2 секунди на лъвче... Със зрелищния си талант гостува в „Шоуто на Слави“, обикаля всички български телевизии.
Прочети още
Вместо за Виена обаче, заминава за Мадрид, при гаджето си Радка, с която са приятелчета от детската градина. „Все се шегувахме, че като остареем, ще вземем да се оженим, и така и стана“, смее се той. Гостува на Радка, харесва му и през 2007-ма взема еднопосочен билет за Мадрид.
В началото е трудно, разчита на спестяванията си. Не е като на морето в България - да рисува карикатури по улиците и да му плащат. „Обясниха ми, че мога да рисувам „от сърце“, но нямам право да продавам. Ако нарисувам карикатура на някого, той може да ми плати колкото иска, или изобщо да не ми плати“, обяснява художникът.
Той решава да пробва рисуване едновременно с двете ръце на бяла дъска и в една купичка да му хвърлят монети. Понякога събира 15 евро, друг път - 150, но тази несигурност е потискаща. Спомня си една банкнота от 5 евро, която му дава Вежди Рашидов. „Бяха най-ценните ми 5 евро, които съм изкарвал“, казва той.
Така минават 2 години. Радка, която е завършила икономика в България, работи като готвачка в ресторант. Един ден Георги принтира визитки в копирен център, за да си търси работа като графичен дизайнер, и вижда двама човека с каталог.
„С малкото испански думи, които знаех тогава, едва ли не ги напсувах. Казах им, че този каталог е абсолютен боклук, и че като дизайнер, ако го видя, няма да си купя продукта им... Сегашният ми шеф е този, когото тогава напсувах, Давид Пеня“, разказва той.
От 2008-ма са заедно. „Давид ми е като братче, имаме уникална връзка“, споделя Георги. Фирмата Tratauto е за автомобилни добавки и продукти. Там българинът започва като дизайнер и помага в склада за поръчките.
„Този човек Давид ми гласува пълно доверие! На един емигрант, дето не знае испански... След седмица работа ми даде ключовете за офиса, паролите, банковата сметка на фирмата, всичко беше вързано към моя профил. Дори ми звънеше да ме пита как му е пинкодът за неговата банкова сметка!“, вълнува се Георги.
Днес е директор маркетинг, отговаря за целия дизайн на фирмата. Двамата с Давид са обиколили света на автомобилни изложения, на които Георги се грижи и за дизайна на щандовете с продукцията.
През 2008-ма Хухи участва в тв предаването „Испания търси талант“, на което показва невероятната си дарба да рисува огледално с двете ръце. „Лошото ченге“ в журито го провокира с въпроса, в следващия кръг с какво би изненадал публиката, с нова рисунка ли?
„Ей сега ще ти кажа аз, с какво ще шашна публиката“, заканва се Георги.
На бялото табло той рисува с маркер, едновременно с двете ръце... пенис. Публиката го аплодира шумно... А после пенисът се превръща в палячо с 2 ключа в ръцете. „С тая рисунка ме заби“, казва му „лошото ченге“, а Георги добавя, че на следващия тур ще рисува и с краката. Публиката и журито му дават положителен вот, но стига до там.
Наскоро в същата телевизия го канят да участва в игра, като рисува наживо карикатури на всички участници. Остава му време и за лично творчество. В Мадрид прави изложба от 50 графики с туш и перо, готви и втора. Когато имат дълги полети с Давид, рисува дигитални рисунки на телефона си. Рисувал е и стени в детски стаи, в барове.
Прочети още
Малката си дъщеря Ева той започва да записва по кастинги за филми още когато е 2-годишна. Днес, преди да навърши 7, тя вече е участвала в 18 филма и сериала, снимана е и в сериала „Щурите съседи“.
Живели са близо до стадион “Сантяго Бернабео“. Днес имат собствен дом в затворен охраняем комплекс от 2500 къщи в периферията на Мадрид. „Този район наричат „земята на Дон Кихот“, казва Георги. Харесва му тишината и спокойствието, че там „освен птички и кученца не може да чуеш нищо друго“.
В свободното си време обича да ходи на риба, като пътува на 270 км от Мадрид, до река Тахо. „Преди месец изкарахме сом над 80 кила, 2 метра дълъг“, хвали се Георги.
„Носталгия по Родината? Честно казано, не. От време на време ми се случва, но всеки път като се прибирам, го правя заради родителите си. Живи и здрави са, но един ден, когато вече няма да ги има, защо да се прибирам?“, споделя българинът.
