Вулгарен и реален - премиерата на филма „До Чикаго и отзад" събра повече от 450 души в легендарния Patio Theater в Чикаго в петък вечерта. Продуцентите на лентата и актьорският екип минаха по червения килим, съпроводени от аплодисментите на присъстващите гости. Минути преди началото, което беше планирано за 8 часа, залата вече беше пълна с хора, дошли да видят филма, сниман по скандалната книга на Николай Стефанов.
Самият автор заяви в интервю за BG VOICE, че до момента не е имало толкова „синтезиран продукт, който показва действителността в Чикаго". Авторът не скри и огорчението си от липсата на интерес от страна на останалите медии. "Работата на медията е да отразява това, което се случва, добро или лошо. Аз мисля, че това е значимо събитие и фактът, че много малко медии го отразяват, е много жалък. Чрез бойкот не се постига абсолютно нищо", заяви Стефанов.
Повечето присъстващи на премиерата заявиха, че не са чели книгата, но са дошли да видят нещо ново и интересно. Очакванията към нискобюджетната продукция бяха реалистични, а хората не скриха, че идеята да се пресъздаде действителността в Чикаго им допада. Запитани за мнението им отностно вулгарния език на книгата, повечето зрители кометираха с думите „нещо нормално" и „типично българско".
Сред присъстващите в залата имаше и деца, а още в началото на прожекцията залата избухна в смях след като, видя сцена от легендарното Мариос кафе. Чалга, мезета и много алкохол сполучливо показаха как точно се забавляват българите, където и да живеят.
Припознали реалността, зрителите искрено се забавляваха на сатирата, описваща байганьовщината в „малка България".
С доза сарказъм бе пресъздаден и типичният образ на българския мъж - той е късо подстриган, спортно облечен, женкар. За него парите, жените и сексът са най-важната тема на разговор. Той се стреми към "лесни пари", далавери и шуробаджанащина. Образът на младата българска жена е още по- отрицателен, показващ рязък контраст между старото и новото поколение. Показаната във филма българка е лека, материална и повърхностна.
Тя няма скрупули пред това да постигне целта си - спокоен и безгрижен живот. Използва секса като средство за разплата и отмъщение и е напълно наясно, че повечето момичета са също като нея.
Двучасовата лента показа сцени от известни български заведения, където често се случват събития, описани в книгата. Режисьорът на филма и главна актриса в него Емилия Узунова заяви, че секссцените са отнели най-малко време за снимане, както и че голяма част от бруталните моменти, описани в оригиналния сценарий, са били цензурирани.
Емилия, която влиза в ролята на Мина, се съблича на екрана, за да „разсъблече" истината за живота на стотици българи емигранти, избрали да живеят между камионите и кръчмите. На нея й се налага да изиграе главната роля поради липсата на друга акртиса, която да се престраши да влезе в този противоречив образ. „Много момичета, да не кажа всички, които се явиха на кастинга, се притесняваха, че името им, след като приключат снимките, ще бъде свързано с тази героиня."
Актьорите са предимно аматьори, които застават за пръв път пред камера, за да изиграят събирателни образи, описващи реални личности от BG Чикаго. Някои от зрителите разпознаха истински хора зад псевдонимите на Сусамката, Плюнката и Бореца, а самите актьори казаха, че личните им впечатления, събрани по българските заведения, са им помогнали да пресъздадат героите. Отзивите след края на прожекцията бяха по-скоро положителни, а събитието продължи с афтър парти в клуб „Мартини" в Чикаго.
„Това беше единствената прожекция на филма и тези, които я пропуснаха, няма да имат друга възможност да го видят, поне за сега", обясни режисьорът Емилия Узунова.
Едночасов филм с интервюта с актьорите и ексклузивни моменти от филма може да гледате само на www.BG-VOICE.com
| Защо филмът стана жертва на книгата Ясен Дараков Филмът на младата режисьорка Емилия Узунова стана жертва на успеха на книгата, по която е създаден. Това е първият опит да се направи изцяло български проект от този мащаб - по книга, написана от българин, с наши актьори и филмов екип. И заслужава адмирации. Но нещо не му достигна. Узунова беше базирала лентата изцяло върху диалога в книгата и това превърна „До Чикаго и отзад" в бавен и труден за гледане филм. Някъде в циничните разговори и трите сюжетни линии Узунова пропусна да ни разкаже една история с начало, развръзка и край. И ако в книгата това е забавно, интересно и любопитно, то сляпото следване на написания от Николай Стефанов текст се отрази отрицателно на лентата. Публиката оцени диалога и бурни аплодисменти и смях съпътстваха над двучасовата прожекция, но от многото приказки на екрана се изгуби част от действието. Ако книгата показва трансформацията на наивните млади момчета и момичета, които идват с амбиции от България, в продажни хора, чиято цел са само парите, то филмът изгуби това послание. Ако филмът искаше да ни подскаже, че за всичко има възмездие, не го разбархме. Актьорите дадоха всичко от себе си и макар аматьори, повечето от тях се представиха добре, като Жоро Узунов - бившият собственик на магазин „Младост" показа завидни способности пред камерата. За сметка на това звукът, който беше негова грижа по време на снимките, не му се получи и залата подскачаше всеки път, когато се отвореше или затвореше врата на екрана. „До Чикаго и отзад" - книгата и филмът, бяха широко отразени в BG VOICE. Според нас те показват една нелициприятна истина за част от българската общност в Америка, а събирателните герои са лесно разпознаваеми. Винаги сме осъзнавали, че книгата е крайна, текстът - циничен и шокиращ, но всеки има правото на творчески избор. За разлика от много други творби тази намери широка публика и предизвика интерес, реакции, коментари и накрая се превърна във филм. Нещо, което никой досега не се е наемал да реализира. Защото на думи всичко е много лесно. Емилия Узунова, Николай Стефанов, актьорите и целият екип заслужават адмирации и подкрепа, защото проправят път, а следващият проект ще бъде по-добър от тази. Но „До Чикаго и отзад" винаги ще остане първият. И дори само за това авторите трябва да са доволни от себе си. |
