На 19 февруари Православната църква почита Св. апостоли Архип и Филимон и Св. Апфия. Светите апостоли Филимон, Архип и Апфия били обърнати в християнството от свети апостол Павел и пострадали за Христа от гърците езичници по време на царуването на император Нерон, в град Колоси. Когато веднъж те се намирали заедно с други християни на молитвено събрание, езичниците неочаквано ги нападнали.
Всички се разбягали, освен светите Филимон, Архип и Апфия, които били хванати и отведени при Артоклис, Ефеския житопазител. Отначало били жестоко свети Архип, при което дори минаващите деца забивали ножове по цялото му тяло. След това, без всякаква милост, бил изтезаван свети Филимон и пребит с камъни.
По същия начин била пребита с камъни и света Апфия. Така, в мъчение, светите угодници преминали при Господа. По свидетелство на блажения Амвросий, свети апостол Архип, един от седемдесетте, бил епископ след свети Епафрас, в град Колоси, във Фригия; свети апостол Павел в своето послание до Филимон нарича свети Архип свой съратник.
Прочети още
Свети Филимон бил именит гражданин на Колоси, а света Апфия, по свидетелство на свети Иоан Златоуст, била негова съпруга. Последният, като повярвал в Христа, направил от дома си църква.
Така в дома му се събирали всички вярващи в Колоси и тук, като в църква, се извършвали божествени служби. След това свети Филимон бил поставен за епископ, за да помага на апостолите в разпространяването на Евангелието. По времето на апостолите някои от епископите имали постоянно жителство и заемали една определена катедра, а други обхождали различни градове и села; те се наричали апостолски епископи, тъй като били изпращани на апостолска проповед.
Такъв епископ бил и свети Филимон, удостоил се да бъде причислен, подобно на някои поместни епископи, към седемдесетте апостоли; той обхождал градовете на Фригия, както и някои други, и навсякъде ревностно проповядвал словото Божие. До нас стигнало известие, че той бил епископ и в Газа. Света Апфия, като устроила в дома си църква, усърдно служела денем и нощем на Господа, подвизавайки се в молитва и пост; тя с радост приемала и давала подслон на онези, които се трудели, благовестейки Христовото учение.
Давала храна на бедните и странниците, така че домът й бил не само църква, но и странноприемница, болница и приют за всички, които нямали място, където да могат да отдъхнат и да се успокоят.
