„Да виждаш как една видеоигра оживява пред очите ти, след като е минала през всички фази - от скиците и идейния проект до анимацията, е страхотно удоволствие - казва Милин. - Две са страстите в моя живот - образованието на младите бъдещи творци в гейм индустрията и пътешествията с определена цел.“
Споделя, че пътят му до момента „съвсем не е праволинеен“, но минава през много успешни периоди.
Милин Джалалиев е съосновател на Arc academy
първата в България академия, специализирана за подготовка не просто на софтуерни инженери за гейм индустрията, а на творци, които да създават видеоигри, конкурентни на тези в Холивуд и света. Визионерът и мотиватор Милин Джалалиев е един от най-вдъхновяващите лектори на всякакви форуми, свързани с гейминг, програмиране и IT.
Роденият в София Милин завършва строителния техникум с геодезия, но съзнава, че няма да се занимава точно с това. „По-късно установих, че това образование ми е дало много ценни знания, най-вече да управлявам проекти, да менажирам процеси“, казва той.
Завършва „Реклама и маркетинг“ в българо-датския колеж. „Животът постоянно ти предлага възможности, важното е да не се притесняваш да ги хванеш. Винаги имаш 2 опции - да гледаш или да действаш. Аз действам“, коментира Милин.
Започва да се занимава с образованието на творчески кадри в гейм индустрията след 16 много успешни години работа в сферата на комуникациите и изграждането и развитието на брандове. Десет години е управител на една от най-успешните рекламни агенции не само в България - Saatchi & Saatchi. Там постоянно е въвлечен в образователни проекти - вътрешна академия за рекламисти, ръководство на магистратура за рекламен бранд мениджмънт.
В края на 2018-а решава да направи професионална промяна и се насочва към образованието - сфера, която винаги го е привличала. Тогава се запознава с настоящия си партньор Антони Христов. Успешният създател на видеоигри се завръща в България след 32 години живот и работа в Щатите, в престижни студиа като Pixar. В България тогава няма друга академия, насочена към подготовката на креативните специалисти в гейм индустрията. Идеята е да се създаде среда за развитие на много артисти от различни области - по специалните ефекти, 3D анимацията, писането на сценарии и създаването на цялата история на играта, композирането на музика към нея - всички етапи по реализирането на една игра.
През 2019-а двамата създават Arc academy, в партньорство с основните студиа - български и международни с представителство в България. Те подкрепят екипа за валидирането и подреждането на програмата, така че да бъде практически насочена - към успех в гейм индустрията. Днес с академията свързват реализацията си близо 200 студента - обучаващи се и вече завършили. От завършилите 84% са реализирани в креативната индустрия, не само във видеоигрите.
Наричат академията Arc („Арка“), тъй като прави връзка между таланта и бизнеса. Първото ниво са гейм клубове за ученици от VIII до XII клас. Разработени са програми за 25 училища в цяла България, с безплатно обучение. Учат ги как да правят презентации, скрипт (сценарий), как се разработват видеоигри. Обучават и учителите, които водят тези клубове. Обхванати са общо 350 деца от цяла България. На 21 юни са имали състезание, като всеки показва своя проект за годината.
Второто ниво е Arc online - кратки обучителни онлайн курсове, в креативни области като концептуално изкуство, 3D анимация, гейм дизайн, илюстрация, комикс. Насочени са към ученици. Включват се и 25-30-годишни млади хора от други професии, които са искали да се занимават с нещо подобно. Тези 2 занятия на седмица за 6-7 седмици дават на всеки възможност да си отговори на въпроса: „Това за мен ли е?“. Да си направи проект и да види в каква посока иска да се развива, ако все още смята, че това е неговото.
В самата Art academy се учи 2 години,
с присъствени програми, много по-интензивни, с много по-сериозен ангажимент. Програмите са по по гейм дизайн, гейм програмиране, концептуално изкуство, 3D анимация.
В момента Антони Христов и Милин Джалалиев работят по създаването на инкубатор, в който хора с идеи и проекти за свои игри да получат професионалната и финансова подкрепа, за проекти на ниво публикуване на самата игра и макетиране. Тоест - да подкрепят създаването на стартъпи.
Пътешествията последните 13 години са много важна част от живота на Милин. „Това са нещата, които те зареждат, дават ти перспектива за света, погледнат не само и единствено откъм България. Ние не осъзнаваме, че като българи се раждаме с едно невероятно предимство в световен план - изненадва ме Милин. - Много неща у нас са уредени като живот, стандарт и сме в „горната“ част на света, но увлечени от проблемите си, не го виждаме. При пътуванията може да отвориш сетивата си и да погледнеш света по друг, по-широк начин.“
Европа отдавна не му е интересна, защото „колкото повече се развива България, толкова повече заприличва на другите страни на континента“. Нарекъл се е къде на шега, къде насериозно
сериен пътешественик
От 2009-а пътува с едни и същи приятели, общо четирима или петима - хора, близки като начин на мислене.
Във времето си изграждат мини критерии - дестинацията да е достатъчно отдалечена от България, с различна култура и начин на живот, или да е поне на 8-10 часа със самолет. И другият критерий е брутният вътрешен продукт (БВП) да е по-нисък или равен на този в България. Едната година са в Азия, другата в Африка, третата в Средна или Южна Америка.
Милин се нарича сериен пътешественик, защото пътува с едни и същи хора и задължително в началото на всяка година и през септември. Петимата следват едни и същи интелигентни принципи - уважават законите и начина на живот на местните, тяхната култура и ценности. Не ги съдят за различния избор и не се правят на прекалено милосърдни, с което да ги унижат.
Имали са и комични, и трагични моменти. В Китай, където прекосяват много провинции и изминават 6000 километра на автобуси, влакове и каквото намерят, се качват в една голяма лодка заедно с 80 човека. Като единствените бели, са обкръжени от китайци, които искат да се снимат с тях, а после пускат снимките в социалните си мрежи. „За нула време станахме звезди в социалните мрежи. Осъзнахме, че ние, европейците сме им много интересни и екзотични, както те на нас“, смее се Милин.
В Южна Африка отсядат в красиви сламени къщички, около които виждат много потрошени дървета. Местните казват, че оттам са минали стадо слонове. „Приехме го с леко пренебрежение, единият ни приятел реши да не ходи с нас на сафари, а да остане до басейна. На връщане го видяхме как тича уплашен към нас. Приближаваше стадо слонове - да пият вода от басейна. Пиха, минаха през селото, разрушиха някои къщички. В такива моменти замръзваш на място и мълчиш, защото, ако се развилнее слонът, става страшно. А бяха над 10 слона“, разказва Милин.
В Южна Африка той чете книгата на Нелсън Мандела - The Long Way to Freedom („Дългият път към свободата“), за апартейда. „Пия вода от чешма с надпис, че там не може да пият тъмнокожи. Качвам се в рейса и първите 3 врати са само за бели, а за тъмнокожите - само задната врата. Сюрреалистично е. И разбираш защо в Африка те гледат малко особено“, споделя Милин.
В Мадагаскар, в столицата Антананариво ги предупреждават да не излизат по тъмно, че може да ги оберат.
Това е най-бедното място, което са посетили
70% от хората нямат постоянен доход, живеят с 30 долара на месец, които им стигат за купичка с ориз и зеленчуци. Интернета си плащат на час, през телефона. За да видят Милин и приятелите му лемури, които са около 120 вида в страната, един местен им разчиства път през джунглата с мачете.
В Колумбия се опитват да ги оберат, но бягат бързо. В Ямайка отсядат във „Вила Хуанита“, за която казват, че там има призраци. Огромна сграда и само 4 човека я обслужват. „Призраци не видяхме, но вечерта един тъмнокож излиза иззад завесата и казва: „Hello, sir do you need something?“ („Здравейте, господине, имате ли нужда от нещо?“). И ти замръзваш, защото изглеждаше страховит“, смее се Милин.
„Най-верният начин да се предпазиш от проблеми и произшествия при пътуването е като покажеш уважение към местните хора, към техния начин на живот и традиции“, категоричен е Милин. Следващата дестинация е Южна Америка, Перу и Чили, а също и Монголия в Азия.
Никога не е разглеждал варианти да се реализира някъде другаде извън България, макар брат му да е в Щатите, а сестра му в Милано. „Винаги съм вярвал, че това, което искам, мога да го постигна и в България. Освен това винаги съм чувствал някакво призвание да помагаш в това, да се развива обществото в твоята държава и тя да върви напред“, споделя българинът.
