На 28 април Православната църква почита Светите апостоли Иасон и Сосипатър.
Освен дванадесетте апостоли Христос имал и други - седемдесет, които също изпращал на проповед. След възкресението Му ведно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по света да проповядват и са страдали за Христа.
Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса.
Свети апостол Иасон по произход бил от град Тарс, той бил първият християнин в този град, а свети апостол Сосипатър бил родом от Ахая.
Като се присъединили към светата Христова вяра, те станали ученици на свети апостол Павел, който в посланието до Римляните ги нарича дори сродници.
Иасон бил поставен за епископ в своя роден град, а Сосипатър приел върху себе си ръководството на Иконийската църква; двамата доблестно пасели и преумножавали своите стада.
Като се отправили на запад, те достигнали остров Керкира и съградили там прекрасна църква на името на свети първомъченик Стефан, извършвали в нея богослужение и присъединили мнозина към Христовата вяра.
Наклеветени пред Керкилин, царя на острова, те били затворени в тъмница, където имало седем разбойници: Саторний, Иакисхол, Фаустиан, Януарий, Марсалий, Евфрасий и Мамий.
Светите апостоли ги привлекли с боговдъхновените си думи към светата вяра и от вълците направили овци.
Тогава царят заповядал да нагорещят в един котел смола, сяра и восък и да хвърлят там тези седем новопросветени затворници.
Така те получили мъченическа кончина и венци от Господа. Повярвал в Христа и стражът на тъмницата. Затова му отсекли първо лявата ръка, след това двата крака, и накрая, когато той не престанал да призовава Христовото име, и главата.
И той се причислил към лика на светите мъченици. А светите апостоли Иасон и Сосипатър царят извел от тъмницата и ги предал за мъчение на княз Киприан. Той ги вързал здраво и отново ги отпратил в тъмницата.
Като гледала от своите палати това страдание на светите мъченици и като узнала, че те страдат за Христа, дъщерята на царя, на име Керкира, обявила, че и тя е християнка, свалила от себе си скъпоценните украшения и ги раздала на бедните.
Като научил за това, баща ѝ се преизпълнил с дълбока скръб и положил всякакви усилия, за да я отвърне от Христовата вяра.
Когато всичко се оказало безуспешно, царят в силната си ярост я затворил в отделна тъмница и заповядал да я предадат за безчестие на един блудник – Мурин. Когато Мурин се приближил към вратите на тъмницата, внезапно дотичала една мечка, хванала го и започнала да го разкъсва.
Като чула шума и през прозореца видяла какво става, затворената в тъмницата царска дъщеря прогонила звяра с Христовото име, излекувала раните на Мурин и като му разкрила истините на светата вяра, го направила християнин.
"Велик е християнският Бог", гръмко възклицавал Мурин и като претърпял заради това страшни мъчения, свършил в страдания и застанал пред Господа в сонма на мъчениците. Тогава царят заповядал на войниците да натрупат около тъмницата дърва и да ги запалят, та заедно с тъмницата да изгори и дъщеря му.
Направили каквото било заповядано и тъмницата изгоряла. Но девицата останала жива и невредима. Огънят не я докоснал. Като видели това чудо, мнозина от народа повярвали в Христа.
Накрая светицата била окачена от мъчителите на едно дърво, задушена с отровен дим, прободена със стрели и така предала духа си на Бога. След нейната кончина царят започнал да преследва вярващите в Христа. Те, като се бояли от мъченията, избягали на съседния остров и се укривали там. Като научил за това, царят сам отплувал на този остров, с намерението да ги накаже със страшни мъки.
Но когато се намирал в открито море, преследван от Божия гняв, потънал в морските дълбини, както някога фараонът. Християните, избавени от този мъчител, възнесли към Господа благодарствени песнопения.
Светите апостоли Иасон и Сосипатър, освободени от тъмницата, необезпокоявани учели народа на Божието слово.
Когато на престола се възкачил друг цар и научил за светите апостоли, ги хванал, заповядал да сварят в железен котел смола, сяра и восък и да хвърлят там светиите.
Но апостолите, по Христовата благодат, стоели в котела невредими, а мнозина от неверниците наоколо, били обгорени от огъня. Други, като видели това чудо, повярвали в Христа. Като повярвал и самият цар, с ридание възкликнал:
"Боже Иасонов и Сосипатров, помилвай ме"
Тогава светите апостоли, като събрали всички повярвали, ги научили на Божието слово и, като наставили и царя, го кръстили в името на Отца, Сина и Светия Дух и му дали името Севастиян.
След няколко дни синът на царя се разболял и умрял. Тогава светите апостоли, като се помолили на Бога, го възкресили от мъртвите. Те извършили и много други чудеса и построили заедно с царя благолепни църкви.
Като извършил своя свят подвиг и преумножили Христовото стадо, апостолите на преклонна възраст починали и заминали радостно при Христа Бога.
