„В Канада учихме, работихме и бяхме на път да сбъднем американската мечта, но животът ни беше празен – казват Мони и Цецо. – Мечтаехме силно да се върнем в България и да живеем на село. Нямахме наследствени имоти, нито сериозни спестявания, но успяхме. Днес, две години по-късно си казваме, че всички усилия са си стрували. Сега сме горди собственици на топъл дом и дните ни са изпълнени със смисъл.“
Мони и Цецо не само реновират стара къща в Ловешко, но и разработват проекта си Boho Soulz – влог в YouTube, Facebook страница и Instagram. Видеата им събират стотици хиляди гледания и неусетно, показвайки стъпка по стъпка как те реализират мечтата си, двамата стават инфлуенсъри – за българските мащаби.
YouTube монетизира популярността им и двамата живеят с приходите си от своя влог. Разработват и
проекта „Другите българи“,
в който представят сънародници, които като тях са се върнали от чужбина и живеят щастливо на село в Родината.
Започваме интервюто с уговорката, че искат да запазят известна анонимност, дори фамилиите си не желаят да споменат. „Пиши, че живеем в малко село в Ловешка област – казва Моника. – Умишлено не го споменаваме, от съображения за сигурност. Прекалено много хора ни следват и не искаме да знаят къде сме точно.“
Двамата не са избирали да живеят в Канада – родителите им ги завеждат там, когато са на по 15 години. Тя е родена в Нови пазар, Шуменска област. Като малка иска да стане лекар или учител. Учи в езиковата гимназия в Шумен.
В Канада следва биомедицина. Специализира в човешките науки – как работи тялото, анатомия и физиология, биология, химия, биохимия, хранене, психология, детско развитие и детска психология. В България няма еквивалент на тази програма, уточнява тя. Цецо е роден в Пловдив, учил е в спортното училище с плуване. В Канада е завършил компютърно инженерство.
В студентските си години Мони е работила като сервитьорка и в хранителен магазин. Последната и работа, преди да замине, е като маркетинг мениджър на автокъща. „Нямаше смисъл да търся работа по специалността, знаех, че се връщаме. На следващата година след дипломирането ми се прибрахме в България“, споделя тя.
Цецо също не е работил по професията си, а като куриер и във фирма за монтиране на гранитни плотове на кухни и бани. Двамата се
запознават на една репетиция на български ансамбъл
за народни танци в Торонто, влюбват се и обикалят Канада със собственоръчно направен кемпер от бус.
Цецо е на 30, а Мони на 24, когато се връщат в България, но вземат решение 3–4 години по-рано. „Да, Канада е добре устроена страна, с хубава социална политика, но не е България – споделя Мони. – Благодарни сме на родителите си, че имахме възможност да учим в Канада, но просто не си представяхме да живеем там. Искахме да си имаме свой дом, без тежки ипотеки, да си осигуряваме сами чиста храна. Много ни липсваха планините, приятелите и роднините, които бяхме оставили в Родината.“
Докато са още в Канада, си избират района около Ловеч, Троян и Велико Търново. Да са близо до планината и защото оттам, като централен район, могат по-бързо да достигнат до приятелите и роднините си, пръснати из цяла България. А и в този район цените на къщите са най-добри. Заминават за две седмици, но още на втората седмица намират мечтаната къща. „Като я видяхме, си казахме, че това ще е нашият дом и повече не търсихме“, споделя Мони.
Когато тръгват за България, продават кемпера. С парите си купуват 2 самолетни билета, една 100-годишна „къщичка“ с гледка към Балкана и голям двор и кола втора употреба. Преместват се през пролетта на 2021-ва.
А ремонтът е грандиозен
и отнема много месеци и много усилия. Къртят стени, изграждат други. От багажа в къщата изнасят в специално нает контейнер вещите, които не стават за употреба. Тези, които стават, пращат в домове за стари хора или раздават из селото. „Така разчистихме къщата, без да оставим въглероден отпечатък“, казва Мони.
Прокарват нови водопроводни тръби, нова електрическа инсталация. Изграждат си и нов покрив. Обновяват гредореда, къртят замазката по стени, като се стараят да запазят духа на селската къща. Повечето мебели си изработват сами, сега си стягат офис, като реставрират две стари маси за бюра.
„Много пъти ни беше тежко – и физически, и психически, и финансово, но нито за миг не се отказахме – следвахме мечтата си“, казва Цецо. „Струвало си е сами да излеем 3 тона замазка, защото сега си имаме хубава и уютна баня“, споделя тя.
После се заемат с двора, обрасъл с високи треви, почти до раменете им. На част от площта се опитват да засадят зеленчуци. „Направихме много грешки с лехите, но и задавахме много въпроси на местните хора и те ни помогнаха“, споделя Мони.
Двамата си правят YouTube канал Boho Soulz („Бохемски души“) още докато са в Канада и обичат да снимат видеа. Продължават да заснемат приключенията си по ремонта и живота си на село в канала си. Първо ги гледат само близки и приятели, най-вече тези, които са оставили в Канада. Изведнъж обаче видеата им в https://www.youtube.com/@BohoSoulz започват да трупат десетки и стотици хиляди гледания.
„Много хора се припознаха
в нашата история, защото и те искат да се приберат от чужбина, или пък живеят в България, но мечтаят за къща на село, или планират да стегнат стара наследствена къща. Хората започнаха да съпреживяват нашите селски приключения и драми, защото невинаги всичко е било розово“, разказва Мони през смях.
Неусетно YouTube започва да монетизира видеата им. Днес двамата са инфлуенсъри на село, според българските мащаби. Най-популярното им видео за началото на патилата им е с близо 230 хиляди гледания. Така с популярността си двамата си изкарват достатъчно пари, с които да живеят. „Бяхме готови да работим, но просто не се наложи, имахме късмета много хора да ни гледат“, смее се Мони.
Трудно е да се каже кои теми най-много вълнуват зрителите, тъй като в различните седмици видеоканалът предлага различни видеа на хората, коментира тя. Важно е също дали YouTube ще реши да показва едно видео на нови зрители, които не ги следват редовно. „На хората им е интересно всичко, свързано със селския живот – ремонтите, грижата за градината, каква храна си приготвяме, как живеем“, разказва Мони.
Тъй като много хора смятат, че постигнатото от Мони и Цецо е непосилно за тях, двамата решават да окуражат всички, мечтаещи да се върнат на село. Започват да представят в поредицата си „Другите българи“ в канала си и други семейства, избрали съзнателно живота на село. С 20-те епизода с вдъхновяващи видеа също постигат голяма популярност.
Как се живее на село?
„Обичам да цитирам една приятелка – „скучно им е на село на скучните хора“, казва Мони. Освен че снимат нови видеа, двамата водят клуб за народни танци – с опита, натрупан от състава в Канада. Миналата година Мони подготвя група лазарки. „Много отдавна не бяха ходили лазарки из селото, зарадвахме доста баби“, казва тя. Цецо пък се учи да свири на акордеон. Приютили са куче и две котки от селото.
Едно от нещата, с които трудно свикват след големия град е, че магазинът не е на 5 крачки от дома. Когато затрупа сняг, сами си мелят брашно със специална домашна мелничка и си пекат хляб с квас.
От зеленчуците от градината си приготвят зимнина – пак за суровите зимни дни. А и така е по-икономично. Хранят се само с чисти продукти от градината, не ядат месо от много време, яйца си вземат от човек от селото.
Единственият проблем е бил, че понякога, за да сглобят мебели например, им трябват болтове, а не си струва да хабят толкова гориво само за тях до града.
Затова вече си правят планове и когато поръчките се натрупат, тогава пътуват. Не страдат и от страхове, че болницата е далече. „Предпочитаме да живеем с позитивни емоции и с мисълта, че сме здрави“, казва Мони. Позитивната нагласа – тя е ключът към успеха на двамата, споделят те.
Иначе не страдат за големия град. Обичат разходките сред природата, да събират гъби и билки. „По планините няма как да скучаем“, коментира Мони. Сприятелили са се с няколко млади семейства от селото, ходят си на гости, посрещат роднини, в къщата има достатъчно място.
„Дните ни са изпълнени със смисъл. Събуждаме се с желание да посрещнем новия ден. Нямаме нужда да ходим на почивки, за да избягаме от всекидневието си. И всичко това се случи, защото си позволихме да мечтаем. Затова мечтайте смело и не се страхувайте от това, колко са големи мечтите ви!“, казват двамата.
