Светът навлиза в изцяло нова и непозната територия. Старите съюзи не значат нищо, ценностите отдавна като че позагубиха своя блясък в международните отношения, а след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом търгашеството и евтините сметки ще доминират. Те всъщност няма да са никак евтини, вероятно ще донесат милиарди на заинтересованите страни, но каква ще е цената и кой ще е плати, не е ясно.

През последните дни изглежда, че здраво скрепения западен съюз по отношение на руската война в Украйна, е вече разцепен. САЩ започна преговори с Русия без участието на Европа и самата Украйна. Основната дискусия на тези преговори – бизнесът, който Москва обещава на Тръмп.

По време на преговорите в Саудитска Арабия във вторник главният инвестиционен мениджър на руското правителство Кирил Димитрев е показал таблица със загубите на американските компании след санкциите срещу Русия за непровокираната си атака срещу Украйна. Общата сума – 324 милиарда долара. Кремъл очевидно залага на желанието на Тръмп винаги да търси печалби.

В сряда президентът Владимир Путин похвали американската делегация в Рияд, че не е критикувала Русия, както предишните администрации - нямаше „осъждане на това, което беше направено в миналото“, каза той. Той добави, че освен към геополитиката, двете страни сега се насочват към по-задълбочено взаимодействие в областта на космоса, икономиката и „съвместната ни работа на световните енергийни пазари“.

И изглежда, че администрацията на Тръмп е възприемчива към руските идеи без предварително да поиска каквото и да е от Москва. Единствената цена ще е спирането на войната в Украйна, но при какви условия? Много европейци и украинци се опасяват, че Тръмп ще се стреми към мирно споразумение при условията на Русия, особено след като във вторник американският президент предположи, че Украйна е виновна за руската инвазия.

Междувременно, Тръмп вече напълно възприе лъжливата пропаганда на Русия за Украйна, като се обърна срещу суверенна демокрация, която беше нападната, в полза на нашественика.

Във вторник Тръмп лъжливо обвини Украйна, че е започнала конфликта, и папагалски повтори друга опорна точка на Москва, като заяви, че украинският президент трябва да проведе избори, които са били отменени, защото страната му е в състояние на война, подложена на ежедневни атаки от силите на Москва.

След като Зеленски отвърна на удара, обвинявайки го, че се намира в „дезинформационно пространство“, Тръмп ескалира борбата в сряда. В неговата социална мрежа TRUTH Social той написа „Диктатор без избори, Зеленски по-добре да се движи бързо или няма да му остане държава. Междувременно успешно водим преговори за прекратяване на войната с Русия, нещо, което всички признават, че само „Тръмп“ и администрацията на Тръмп могат да направят“.

Твърдението на Тръмп, че Зеленски е диктатор, се вписва в един от мотивите на Москва за войната - че избраният украински лидер е нелегитимен и дългосрочната надежда на Русия да го замени с проруски държавен глава.

Обръщането на Тръмп срещу Украйна не е просто забележителен спектакъл, тъй като Съединените щати сменят страната си в разгара на война. Той е един от примерите за зашеметяващата трансформация на външната политика на САЩ, когато Америка се превръща в нация, която отхвърля международната система от съюзи и приятелства, която е изградила в защита на демокрацията, и когато нейният президент търси приспособяване към диктатори като Путин.

„САЩ и Европа вървят към сблъсък, който фундаментално ще промени трансатлантическите отношения и алианс. Сблъсъкът няма да е по един проблем, а вероятно по всички въпроси.“, пише в анализ Макс Бергман за вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания и допълва: От НАТО до Украйна, от климата до търговията, от техническите регулации до Китай. САЩ и Европа вероятно ще се сблъскват непрекъснато и за продължителни периоди. Европа е в началото на нова постамериканска епоха. (...) Задаващите се сблъсъци може да не се поддават на традиционното избягване и завинаги да променят естеството на трансатлантическите връзки. В момента Европа осъзнава, че я очаква потенциално бъдеще, в което може да се налага да чертае самостоятелен курс напред."

Светът наистина влиза в изцяло нов и непознат период. Готова ли е Европа за това? А България?