Филип Ноел Джонсън е роден през 1964 г. в неособено добре уредено семейство. Бащата му ги напуска, докато е съвсем малък, а когато е на 3 години, майка му е принудена да живее на социални помощи в обществен жилищен комплекс в Атланта.

„Той живееше в свят на болка“, казва по-късно сестрата на Филип – Шарън, пред медиите. Когато е на 8, момчето е разделено от своите братя и сестри и оттогава живее номадски: от Рочестър, Ню Йорк, до Пенсилвания, след това обратно в Ню Йорк, с кратка спирка в Калифорния.

Този живот го прави циничен и го научава да не се доверява на авторитети. Намира известна стабилност при по-възрастна жена, която плаща за обучението му в гимназията в християнската академия „Лима“ в Ню Йорк.

Докато е там, си спечелва прозвището Рибата заради особения си интерес към библейската история, в която Исус прави чудо и успява да нахрани хиляди хора с 5 хляба и 2 риби.

Джонсън е умен и педантичен – той успява да изкара перфектен резултат на изпитите SAT и е приет на двугодишно обучение по криминология в обществен колеж. След като завършва, се премества на юг в Джаксънвил, Флорида – където идват и майка му и сестра му – с надеждата да 


сбъдне житейската си амбиция да стане полицай.


Но намирането на работа в полицията се оказва трудно. Той междувременно поема различни странични дейности, докато кандидатства из полицейските управления. Но минават години и Джонсън постепенно се огорчава от постоянните откази уж заради спорадичната му трудова история.

Успява да си намери „временна“ позиция като охрана в Loomis, Fargo & Co, инкасо клона на Wells Fargo, където изкарва 7 долара на час. Един ден обаче се събужда и стига до потискащия извод, че е на тази служба вече 10 години.


Най-големият обир в историята


Ядосан, самотен, депресиран, но умен и педантичен, са някои от думите, с които колеги, семейство и съседи описват 33-годишния Филип Джонсън, пише chr.bg.
Поведението му на сприхав, циничен, но работлив човек може да се е оказало в негова полза: на мнозина той изглежда съвсем нормален, „невидим“ мъж, слял се с пейзажа на сините яки. Така че никой не подозира какво ще стане. В събота, 29 март 1997 г., камионът на Джонсън е последният, който се връща в депото около 19:00 часа. Шофьорът се прибира вкъщи за Великден и охранителят следва нормалната процедура, като помага на другите си двама колеги при обработката на последния товар от пари.

Внезапно обаче Джонсън вади пистолета си и нарежда на двамата мъже да легнат. Слага им белезници, след което паркира бял микробус със задницата към трезора и прекарва 2 часа, натъпквайки платнени торби с пари до средата на покрива, като избягва монети, чекове и пачки от по 1 или 5 долара; 
иска само немаркирани 


банкноти с непоследователни номера и номинал от 10 нагоре.


След като приключва с торбите, кара двамата мъже да легнат върху купа с пари, маха лентата от камерите за наблюдение и вади личното си досие от фирмените документи. Затваря огромната врата на трезора, настройвайки таймера да не се отваря до следващия ден.

Така охранителят на практика си подава оставката от Loomis, Fargo & Co по най-грандиозен начин – извършвайки кражба на 18,8 милиона долара. Това е и най-големият обир на физически пари в държавата по това време.

С безобидния си бял ван през нощта, Джонсън спира първо в малката си къща близо до работното си място и закопчава един от пазачите с белезници за тръба в килера, като му оставя вода и храна наблизо.

Обратно във вана, той кара цяла нощ до Северна Каролина, като почти не говори с другия пазач, който все още лежи върху торбите, освен да му каже, че е готов да го убие. Часове по-късно Джонсън отново спира някъде по тъмно и разтоварва парите.

В неделя на Великден той спира и закопчава с белезници и втория пазач – за малко дърво, като му оставя малко храна и обещава да предупреди властите за местоположението му в рамките на 48 часа.

Залавянето на Джонсън

Обратно в Джаксънвил, Loomis, Fargo & Co открива обира и предупреждава полицията. Над заключеното хранилище цари объркване, докато обаждане от властите в Северна Каролина не хвърля светлина върху мистерията.

Пазачът, когото Джонсън е закопчал около дървото, успява да стигне до швейцарското си ножче и в рамките на около час да отключи белезниците си. След като се освобождава, той спира случаен шофьор и сигнализира на полицията.

Полицията в Джаксънвил освобождава първия пазач, когото намира невредим в къщата. Докато са там, те откриват и фалшиви документи за самоличност като от датите върху тях разбират, че Джонсън вероятно е започнал да планира обира преди 5 години.

Полицията също успява да надникне малко и в душевното състояние на обирджията – когато вижда на стената на спалнята му изписан със спрей надписа: „Къща на болката“.

Дават $500,000 награда за главата му

Инкасо компанията предлага награда от 500,000 долара за информация за откраднатите пари и ловът на Джонсън започва в Ашвил, Северна Каролина, където сутринта след обира микробусът се появява на паркинг на оръжейната на Националната гвардия. Джонсън спазва обещанието си към пазача, закопчан за дървото, като се обажда по телефона на телевизионна станция и дава указания за местоположението му, без да знае, че той вече е успял да се освободи.

ФБР намира доказателства, че Джонсън е прекарал няколко нощи в Мексико, преди следите му да изчезнат. Агентите преценяват, че той може да крие парите в складова клетка, и начеват нелеката задача да проверят всяка компания, която предлага такива клетки, между Флорида и Северна Каролина, като показват снимката му на всяка от тях.

Бягството продължава 5 месеца. На 30 август Джонсън е арестуван в Браунсвил, Тексас, докато се връща с автобус от Мексико. По-късно граничарката казва, че мъжът първоначално е предизвикал подозрението й, защото отговорите му на нейните въпроси й напомнили за образа на патологичния лъжец, изигран от Джон Ловиц в комедийното шоу Saturday Night Live.


Джонсън също е използвал псевдонима Роджър Д. Лоутър – име на човек, за когото ФБР вече знае, че е бил наемател на стая в дома на Джонсън от октомври 1991 г. до септември 1993 г.

Филип има в себе си 10,714 долара, когато е арестуван.

На 19 септември ФБР открива останалата част от откраднатите пари – всичките 18 милиона долара, минус нищожните 186,000 долара. Те са заемали значително пространство в складова клетка в малкото градче Маунтин Хоум в Северна Каролина.

Рибата се признава за виновен, искал да помогне на бедните

На 20 януари 1999 г. Рибата се признава за виновен в отвличане, пране на пари и намеса в междудържавната търговия с насилие, след като предава 65,000 долара в 8 мексикански банкови сметки. Осъден е на 25 години затвор.

„Не исках повече от 1 или 2 милиона за себе си“, казва той. И добавя, че е планирал да използва 20% от парите, за да помогне на бедните в Централна Америка, и е щял да предложи 80% обратно на Loomis, ако променят начина, по който се отнасят към служителите си.