Андре Рене Русимоф е едно много специално име в Холивуд и Световната федерация по кеч. Вписан е и в Рекордите на Гинес за най-едър професионален кечист, но преди да получи тази корона, той минава през много предизвикателства. 

Родителите му, българинът Борис и съпругата му, полякинята Мариана, емигрират във Франция, припомня Chronicle.bg. Още в най-ранна възраст Андре показва, че страда от гигантизъм и достига височина от 191 сантиметра с тегло от 91 килограма.

Сред съучениците си е изглеждал доста впечатляващо, имайки предвид, че това са размерите му на 12-годишна възраст. Плановете на семейството му за него са били да работи като фермер и по тази причина не възнамерявали да завършва гимназия. Докато бил в училище, Русимоф все пак показвал впечатляващи математически качества, а когато започнал да работи в семейната ферма, брат му обяснявал, че Андре вършел работата на трима души. 

Работил е и като дърводелец, но нито едно от тези занимания не му донесло особено щастие.

Спортната си кариера започва някъде на 18-годишна възраст

с преместването в Париж. Там е забелязан от местен промоутър на име Оберт Лагает. Размерите на Русимоф били достатъчно впечатляващи, за да бъде допуснат на ринга. Понеже парите не стигали, бъдещият борец работел през деня като хамалин, а вечер тренирал колкото се може повече. През 1966 г. започва да преследва кариера във Великобритания, Германия, Австрия, Нова Зеландия и дори Африка. Андре обикаля света и дори успява да дебютира в Япония, където кеч битките са сериозна традиция.

Първото му име на ринга е „Чудовището Русимоф“. С Майкъл Надор бързо получава шампионския пояс за битки по двойки. Следващата му спирка е Монреал, Канада през 1971 година. И докато почитателите искат да го гледат, промоутърите не могат да намерят достатъчно опоненти, срещу които да го изправят на ринга. 
Интересна е загубата на Андре от Аднан Ал-Кайзи. Не е ясно какви са били отношенията за този мач, но иракският професионален кечист успява с връзки със свой добър съученик да помогне за случването на спортното събитие. Името на добрия приятел е Саддам Хюсейн. Андре пък получил сериозна сума, за да се бори срещу човек с височина от 183 сантиметра и 116 килограма.
Най-накрая българинът стига и до бившия собственик на Федерацията по кеч Винс Макмеън. Той внася промени във визията на атлета, Андре вече трябва да бъде гигант с по-малко движения. Другата важна подробност е новият му прякор – Андре Гигантът. 
Официалният му дебют е на 26 март 1973 г. и представянето му започва с победа над Бъди Улфи в Медисън Скеур Гардън. Феновете го обичат заради детското му излъчване и впечатляващата физика. През 80-те години кечистът успява да

тушира популярния Хълк Хоган

В следващите години се оформя добра вражда и чак през 1987 г. Хоган успява да върне жеста на Андре и по този начин да стане един от малкото в историята, които могат да се похвалят с победа над него.

Междувременно Винс Макмеън оформя сериозно своята империя и започва да подписва договори с всички звезди, принуждавайки ги да се показват само в неговия формат. Русимоф обаче получава специални права и никой не го ограничава да пътува до Япония и да участва в спортните събития там.

Размерите му трудно биха позволили да бъде контузен, но и това се случва, когато се изправя срещу „Монголския гигант“ Килър Кан. С височина от 191 сантиметра и 141 килограма, той бил в калибъра на Андре. Някои източници и до днес вярват, че Кан успява да счупи глезена на нашенеца, но истината е, че ден по-рано Русимоф се контузил сам.

С размерите си

борецът трябвало да се изправя само срещу други великани

Опитът вече показал, че онези, които не са в тази категория, могат да пострадат по-сериозно. 

Русимоф се съгласява да играе лошия в следващия сезон и да се изправи срещу Хълк Хоган. След като сценаристите успяват да нажежат обстановката, двамата се разбират да излязат един срещу друг на „Кеч Мания 3“ през 1987 година.

Преди това ще се бият в „Кралски сблъсък“, където дисквалификацията става само чрез изхвърлянето на опонента извън въжетата. Точно в този мач Русимоф вдига Хълк Хоган и го изхвърля, заявявайки по-късно в интервюто, че е усетил значително физическо надмощие.

В деня на прословутия мач Андре тежи около 240 килограма. Теглото е постигнато вследствие на стрес и предишна операция на гърба. През цялото време той изпитва болка, защото костите му не могат да понесат това тегло и под своето бойно трико носи специален предпазен колан. За зрелището на всички, Хоган успява да вдигне Андре и да го тръшне на ринга. Години по-късно ще признае, че опонентът му е тежал поне 320 килограма и цената за това зрелище е била разкъсването на плоския мускул в гърба му. 


Историята на Русимоф като кечист е впечатляваща, но по онова време всеки иска да използва услугите на великана. Последната поява на телевизионния екран е на Clash of the Champions XX, където Андре дава интервю. Следващата му спирка е киното. Там си

партнира с Арнолд Шварценегер във филма „Конан Разрушителя“,

а най-паметната му роля е в The Princess Bride. Последната му поява е във филма „Пазар за майки“ през 1994 година.

В личен план френският атлет с български корени има една много впечатляваща черта – огромен почитател на алкохола. Поставените рекорди са завидни и според някои свидетели в интервали от 6 часа можел да изпие около 41 литра бира. На събитие от „Кеч Мания“ Андре изпил около 73 литра бира и този рекорд бил потвърден от неговите колеги. За 9 часа, когато атлетите решили да се надпиват с бира, Русимоф изпива около 116 бири. 

За сметка на това пък човек рядко е можел да види Андре разгневен. Гигантът

имал невероятно добро сърце

Хората го описват като много внимателен и щедър човек. Приятелите му разказват, че атлетът обичал да плаща винаги сметките и дори вечерите, когато бил поканен като гост. 


Една вечер бил на маса с Шварценегер и Уил Чембърлейн. Шварценегер се опитал тихо да плати на сервитьорката, без да издава намеренията си на компанията, изпреварвайки Андре. Докато се опитвал да свърши тази работа, Андре и Уил го вдигат и го слагат на покрива на колата му. Когато не се състезавал и не бил в светлината на прожекторите, Андре прекарвал времето си в собственото си ранчо в Северна Каролина. В повечето случаи пътувал и не можел да почива толкова много, но щом се завърнел, Андре предпочитал да прави големи веселия и вратите му винаги били отворени за приятели. 

Хората с гигантизъм не успяват да живеят по-дълго от останалите. Андре е открит мъртъв през януари 1993 г. в хотелската си стая в Париж. Прибира се, за да погребе баща си и докато е там, решил да остане за рождения ден на майка си. Лекарите установяват, че сърцето му е спряло през нощта. В завещанието си добродушният великан поискал да бъде кремиран и разпръснат над ранчото си.

Всичките му пари и имущество отиват при единствената му дъщеря, с която се е виждал само няколко пъти през живота си.