„Живея на скорост - днес съм тук, утре на друго място, в някоя друга държава. Затова трудно си ме намерила“, смее се Стефан. Последните две години дигиталният номад Стефан Андреев е избрал за своя постоянна база остров Бали в Индонезия. Още не може да каже докога. Там живее в Семиняк - едно от най-популярните туристически места на острова.
Наел си е за студио малка вила в комплекс с двор и басейн, буквално на брега на океана. Там уеб дизайнерът се занимава с дигитален маркетинг. Прави уебсайтове, лого на фирми, рекламни видеа за инфлуенсъри, за местни хотели, ресторанти.
Дигитален номад на Бали, с този проблемен WiFi по островите? „Няма проблем - казва той безгрижно. - Взех си един рутер със SIM карта и 70 GB интернет и при проблеми ползвам него.“
Прочети още
Остров Бали се оказва добра база за пътешественика. От международното летище в Денпазар всеки ден има полети до Истанбул, Холандия, а до Сингапур са през час. Има директни полети и до Манила, Филипините, до Виетнам, Банкок, цяла Азия.
До България Стефан лети поне два пъти годишно да види родителите си в София. Прави го по маршрута Бали - Сингапур - Мадрид - София. „Избирам да летя през Сингапур, защото ми харесва,
техният модел на развитие си заслужава да бъде копиран“,
коментира той.
Неслучайно е избрал живота на дигитален номад - всичко в работата е посветено на пътешествията. Неговият „офис“ се състои от лаптоп, камера и телефон. Шегува се, че по професия всъщност е „пътешественик“, а работи на хоум офис, за да има свободата и средствата да пътува по света.
Роден е в София, завършва гимназия с испанска паралелка и „Мениджмънт в туризма“ във Варненския свободен университет. Учи една година по програмата „Еразмус“ в Барселона. „Винаги съм искал да науча испанския и да живея в Испания“, казва той. Там избира сезонната работа и спестява пари за обучението.
Работи в курорти като Коста Брава. Докато испанският не му е на високо ниво, е сервитьор. После работи като аниматор на туристите, понеже знае и английски и руски. Живее и се храни безплатно в хотел, като спестява за ученето. Харесва му да си изкарва парите така и остава за 2 години на работа в Испания, на Канарските острови, Майорка.
Пътешественикът е опитал и лукса в едно от най-скъпите курортни места - на Бахамите, където също не плаща за нощувка и храна. Там
живее в луксозен хотел буквално до лятната къща на Брус Уилис - The Residence.
Тя е на островите Теркс и Кайкос на Бахамите и е като хотел, с 5 спални и 2 малки вили, с фитнес, частен плаж. Брус Уилис я продава през 2019 г. На Бахамите вечер Стефан е аниматор, а през деня води уроци по уиндсърф и плаване с лодка. Научава се на това за 2-3 месеца и организира турове.
Харесва му идеята да съчетава пътуването с работата. На 32 години е, но сериозно започва да пътешества от 12. „Нагледал съм се на лукс, не ми е интересен. Избирам места, които не показват много-много по телевизията, и които ти доставят много повече адреналин. Да видим и другата страна на живота, не само лукса на високоразвитите страни, за които сме се нагледали на всякакви филмчета“, казва той.
Навлиза без страх в гетата, където „гладни хора гледат на теб като на ходеща касичка и искат да вземат това, което имаш“. Миналата година е бил в Танзания, Кения и Уганда. В Найроби, Кения е бил в гетото Кибера - най-опасното в Източна Африка и едно от най-големите на този континент.
„Дали ме е било страх? Бях единственият бял човек в Кибера. Там хората са много гладни. Гледат странно и има опасност да вземат всичко по теб - пари, багаж, камера, телефон, а може и да те отвлекат, ограбят или дори да те убият. Затова срещу символична сума наех местни хора, които ми бяха нещо като гидове“, разказва Стефан.
По време на пътешествието из Източна Африка той се включва в сафари и обикаля из националния парк Масай Мара, където нощува при потомци на масаите. „Посетих 2-3 племена, които си живеят както в миналия век, но и там неизбежно навлиза новото - заради туризма“, казва той.
Най-опасно е обаче в Южна Америка,
споделя Стефан. В Бразилия, в по-опасните фавели, е виждал тийнейджъри по на 12-14 години, въоръжени с автомати и пистолети. Наемни работници са за възрастни дилъри, носят уоки-токита и предупреждават босовете, когато идва полиция.
В Богота, Колумбия си върви по улицата с големи скъпи слушалки на ушите и не чува, че зад него са двама съмнителни типове.
„Един шофьор мина край мен и ръкомахаше да погледна назад. Когато видях двамата зад мен, бързо се скрих в един ресторант и изчаках 40 минути, докато си отидат. Там да се разхождаш със скъпи големи слушалки означава, че имаш пари. Когато си в Южна Америка, трябва да предвидиш всичко. Можеше тези двамата да носят ножове или други оръжия, трябваше да се предпазя“, споделя той.
Признава, че едно от най-силните му „оръжия за самоотбрана“ е перфектният му испански, който му помага бързо да завърже контакт с местните хора.
В Рио де Жанейро, в една фавела, а и в бедните квартали на цяла Бразилия е нещо нормално да те оберат на улицата, казва пътешественикът. „Видях на една спирка как жена чакаше автобуса, мина един полугол младеж, дръпна ѝ чантата, не можа да я вземе, хората се развикаха и той отмина. За тях това си е всекидневие“, разказва Стефан.
Във Филипините посещава най-бедния квартал в Манила - Тондо. Някои от хората си изкарват прехраната като таксиджии на моторетки. Там отново наема местни хора да го придружават. Среща човек, който живее в полусрутена колиба с 50 долара пенсия на месец. „Снимах видео с него. Не беше ял от няколко дена и му купих някои неща“, разказва Стефан.
Една от най-големите тръпки на авантюриста е в Амазонската джунгла.
Той прекосява границата от Бразилия, през Колумбия и Перу. От Манаус - най-големия град и пристанището на Бразилия, за по-евтино наема лодкар с голяма лодка, с която се придвижват местните.
Страховито е пребиваването му в Амазонската джунгла, където, дълбоко в пущинака, все още живеят канибали. Там спи няколко дни на дърво, в така наречените кабаняс. Това са колиби, изградени на платформи на дърветата, които местните дават под наем на пътешественици като него.
В Амазонка всички местни хора простират една мрежа като мантия - комарник, с която покриват цялото легло. И в колибите нощуват с такива мантиии, защото, загасиш ли лампата, те налазват насекоми, паяци и няма заспиване.
В джунглата не е безопасно да нощуваш в колиба на земята, защото гъмжи от опасни насекоми, от тарантули, змии. Качваш се по дървена стълба и нощуваш в колибата. В нея има легло, импровизирана тоалетна и студена вода, без електричество и интернет. Там Стефан спи 3 нощи като дивак, за да се потопи изцяло в живота на бедните.
„След лукса на курортите в Испания, Канарите и Бахамите, съзнателно избрах този живот на дърво в джунглата, защото исках да видя как е „от другата страна“, да преживея това, което правят местните хора всеки ден“, споделя Стефан.
„Дали ме е било страх? Аз съм малко непукист. Бях си взел само спрей против комари, но не съм се пръскал. Излязох жив и здрав от Амазонските джунгли“, смее се той.
Обиколил е 70 страни на всички континенти,
освен Антарктида. Напоследък хвърля много усилия да развие YouTube канала си Stefan@Cast. В него показва най-вече опасните и екзотични места, които е посетил в Африка и Южна Америка.
Във видеата си прави интервюта с местни хора, които разказват как живеят. „Принтирах дори фланелки с логото на канала ми, засега е само хоби, но искам да го развия и да печеля и от него“, казва той.
Освен Бали, има 3 любими места по света. На първо място е Колумбия, където повечето хора са много учтиви и гостоприемни. Харесва и танците им, особено салсата. Според него най-щастливите хора са в Бразилия - „винаги усмихнати, с настроение, а фиестата им е в кръвта“.
Харесва му разнообразието на огромната страна, където има и Амазонска джунгла, и красиви плажове, национални паркове, вкусна храна. „Преди няколко години прекарах там 3 месеца, обучавах деца от фавелата на английски“, споделя той. На трето място поставя Австралия, с уникалната си екосистема от флора и фауна, с учтивите, възпитани и дружелюбни хора.
Прочети още
Решил е да направи подкаст, в който да пита хората в Латинска Америка какво мислят за България и Европа. „Ще питам южноамериканки дали биха се омъжили и дали харесват местни или гринго - така ни наричат нас, европейците и северноамериканците“, смее се Стефан и добавя: „Интересното е, че не съм имал връзка с българки. Последната ми приятелка беше индонезийка, преди това ходих с мексиканка и аржентинка“.
В момента щурият пътешественик обикаля по маршрута Куба, Колумбия, Панама, Коста Рика, Никарагуа, Хондурас и Гватемала. Отново по най-опасните места, с автобуси, за да усети по-добре местната атмосфера.
