Хибридните породи кучета проявяват повече поведенчески проблеми от чистокръвните, показва изследване, цитирано от „Гардиън“. Проучването установява, че кучета от т. нар. дизайнерски породи „Кокапу“, „Кавапу“ и „Лабрадудъл“ проявяват по-често нежелано поведение в сравнение с породите, от които произлизат.
Кръстоските между пудели и други породи кучета стават все по-популярни във Великобритания, като изследвания сочат, че тази тенденция, поне отчасти се дължи на очакванията, че тези кучета не предизвикват алергии у стопаните си, по-здрави са и са по-подходящи за деца.
Проучването обаче показва, че кучетата от хибридната порода „Кокапу“, получени чрез кръстосване на кокер шпаньоли и пудели, както и от породата „Кавапу“ – кръстоски между кавалер кинг чарлз шпаньоли и пудели, проявяват по-често нежелано поведение в сравнение със съответните чистокръвни породи.
„Резултатите от това изследване подчертават значението на това собствениците да проучват внимателно характеристиките на всяка порода или кръстоска преди покупка, за да избегнат неправилен избор, основан на погрешна информация“, пишат авторите в списание Plos One.
Екипът, ръководен от учени от Кралския ветеринарен колеж, е анализирал данни за 3 424 кръстоски и 5 978 чистокръвни кучета, събрани чрез онлайн въпросник сред собственици на кокапу, лабрадудъл, кавапу, кокер шпаньол, лабрадор ритривър, кавалер кинг чарлз шпаньол и пудел. Въпросникът е включвал въпроси към собствениците за самите тях, за очакванията им към кучетата и за начина, по който ги обучават. Той е съдържал и 73 въпроса за поведението на кучетата, използвани за формиране на оценки по 12 различни поведенчески ска́ли.
Кокапу се различават от пуделите по шест от тези ска́ли, като проявяват по-висока честота на нежелано поведение като агресия към стопанина и към непознати, съперничество с други кучета, страх от трафик и нови обекти, проблеми, свързани с раздяла, и повишена възбудимост. Същите резултати се наблюдават и при сравнение на кокапу с кокер шпаньолите.
Кавапу се различават от пуделите по три от ска́лите, а лабрадудълите се различни от пуделите по шест от ска́лите, като се представят по-добре от всички други смесени породи.
Прочети още
Даниел Милс, професор по ветеринарна поведенческа медицина в Университета на Линкълн, Великобритания, който не е участвал в изследването, заяви, че то е много необходимо, но подчерта, че резултатите не означават, че кръстоските са генетично по-склонни към проблемно поведение.
„Поведението винаги е резултат от взаимодействието между гените и средата и търсенето на прости причини само в едното или в другото е обречено на неуспех“, каза той.
Проф. Милс отбеляза също, че изследването предполага, че социалните фактори може да са важни. Сред тях са различията в поведението на собствениците, например видът обучение, който се прилага и по-скоро е свързан с очакванията и опита на стопаните.
Източник: БТА
