„Без багаж“ ми даде криле и вдъхновение – казва Биляна. – Събра в една здрава общност всички нас, които гледаме позитивно на живота.“ Току-що са се върнали с екипа от едно много слънчево пътуване до Никарагуа, която ги покорява с неповторимия си колорит. „Още се адаптираме – от 35 градуса на 3 градуса и снежни преспи“, споделя тя.
Биляна Траянова е автор и продуцент на най-успешната българска компания – „Арт Уинар“. Малка компания, която обаче първа излиза на световния тв пазар, като близо 18 години прави вълнуващи епизоди, понякога с много лишения, но винаги с упорство и страст.
Документалното реалити „Без багаж“, излъчвано на 4 континента,
се гледа от 2 милиарда зрители
В селекцията е на гиганта BBC с 52 епизода. „Дали сме най-успешната българска тв компания? Да, ако го измерваш по това, че не сме взели пари от нито една телевизия, а сме създали над 700 филма за света, това само по себе си е рекорд за „Гинес“ – смее се Биляна. – Няма такъв случай в света.“
Родена е в Силистра, в семейството на двама актьори – Ани Иванова и Валентин Траянов. От много малка буквално живее на сцената. „Скоро ми пратиха снимка от едно представление, аз съм на сцената, някъде на около 2 годинки и държа любимата си кукла – чернокожо бебе“, казва Биляна.
„Ти си първият човек, който е усетил нещо, което само аз знам – че в предаването ми има много поезия – вълнува се тя. – Възпитана съм в поезия. Редяла съм стихове още преди да мога да пиша, а баба ми ги е записвала на каквото хване – салфетки, опаковки. Мои бебешки рими. Участвала съм на детската асамблея „Знаме на мира“ като поет.“
Майка й е царицата на рециталите, канят я на всяко събитие. Малката Биляна също рецитира по площадите, по събития и празници. От малка се включва в детско театрално студио и си знае, че ще стане актриса.
Завършва Английската гимназия в Русе със златен медал, с успех участва в олимпиади и по математика, и по български. На една финална олимпиада по български пълната й шестица се води като приемен изпит в Софийския университет.
„Всички около мен се надяваха, че едно „Право“ в университета много добре би стояло до златния ми медал – смее се тя. – Толкова силно бях против правото, че даже не се явих на изпита по история и подарих златния си медал от гимназията на един журналист.“
Тя постъпва в НАТФИЗ,
в класа на проф. Енчо Халачев и проф. Снежина Танковска. Решава да вземе последните 2 години за една и завършва в класа на проф. Стефан Данаилов. Когато в Лондон гледа мюзикъла „Котките“, изпада в силна творческа криза. „Казах си: Боже, ние това в България кога ще го направим?“, спомня си тя.
Излиза на сцената в много труден период – 1991 – 1992 г., когато играят пред празни салони и при минусови температури. Не харесва ролите, които й предлагат. „Тогава нямаше режисьор, който да не ми предложи да се съблека гола на сцената“, възмущава се тя. Решава да си напише сама сценарий с роля, която й импонира, и да го предложи в Холивуд.
„Бях на 20 години и наивно вярвах, че щом аз съм автор, ще ми дадат ролята, както е станало със Силвестър Сталоун и „Роки“. В Холивуд обаче ми предложиха да вземат сценария, но да играе друга актриса, а аз, с моя див темперамент, казах „Не!“, споделя тя.
Тогава един продуцент й казва нещо, което по-късно ще тласне нея, артистичната натура, в друга посока: „Ако искаш да взимаш решения, трябва да си продуцент. А ако искаш да те оглеждат като кон и да те избират, бъди си актриса“. „Направо ме застреля с тези думи“, споделя тя.
Намира си силен агент в Щатите. Той й урежда сериозен договор с агенти, менажирали големи звезди. Връчват й договора – дебел наръч от страници, който Биляна чете цяла нощ. „Разбирам, че 5 години нямам право да напускам Щатите, да съм на разположение за кастинги. И си казвам, ама как така няма да виждам мама, татко, брат ми. И рев, рев...“
Приятел я съветва да не затръшва вратата зад себе си и тя заминава с него на снимки на филм в Шри Ланка като асистент, за да се откъсне от шока на обвързващия договор. „Думите „да съм на разположение“ ме влудяваха, чувствах се като в капан“, споделя тя.
През 1992 г. регистрира в София собствена компания, с идеята
да снима документални филми
Нейни близки губят сина си от свръхдоза и тя, потресена, прави първия си документален филм „Зависимост“. Той се излъчва по БНТ и има много силно въздействие върху хората. „Задвижиха се много сериозни процеси в нашето общество, отвориха се теми, които преди бяха табу“, разказва тя.
Филмът е селектиран на международния фестивал New York Film Festival, а тя прави още силни филми: за алкохолизма, който е излъчен и по трите национални телевизии, и за хората с ментални увреждания.
Тежката тематика силно я потиска, а колегите я молят да направят и нещо весело – за пътувания. „Не исках баналния травъл – кой къде спал и какво ял, на кого му пука за това. За пилотния епизод на „Без багаж“ в Нова телевизия през 2006-а обаче реакцията на шефовете беше: „А, ама това е много готино, я го дайте тук“. И така тръгна“, смее се тя.
Първоначално е с водещи – популярни личности, които тръгват на път, без да знаят къде отиват – за да го има ефекта на изненадата и спонтанността. Биляна е силно респектирана от журналиста Георги Коритаров. „На въпроса „Бихте ли дошъл като водещ на „Без багаж“?, той каза: „Да! Август отивам!“. И виждаш истинското лице на човека, детето в него, радостта, начина, по който общува с други хора и култури“, споделя тя.
Така тръгва „безумното“ пътуване на „Без багаж“ в ефира: Нова телевизия, ТВ7, БНТ, „Диема“ и днес – bTV. „Нито една телевизия не ни е плащала. Издържали сме се винаги от рекламодатели и спонсори“, казва Биляна. Случвало се е да работят в недоимък, без финансиране, но не се отказвали.
Междувременно през 2013 г. тя започва да издава и 6 детски книги – поредица с историите на малкия пътешественик Хариша. Те са разпространанени и в Amazon, Kindle, и в аудиоверсия на български и английски в Storytel, с музика с чудни звуци от джунглата. „Имам още 2 готови книги и от 2 години отлагам да ги публикувам“, казва тя.
„Искам да се изненадвам, всичко да е импулсивно, да ми е първично – открехва тя завесата към „кухнята“ на „Без багаж“. – Голямата ми тайна е, че никога не знам къде точно отивам. Чак като се върнем от снимки, чета за страната и започвам да пиша, да рисувам във въображението си картини.“
„Знаеш ли, аз без съпруга ми Валери никога не бих правила нещо толкова сложно – споделя Биляна. – Той като адвокат поема трудната част от бизнеса ни. Започна и да се учи да снима и ме изненадва с интересните си виждания.“
Валери Белчински, който е и съавтор и копродуцент на „Без багаж“, вече от 18 години се занимава с продуцентство и е основател на Асоциацията на създателите на авторско съдържание в България.
Двамата много пъти са пробвали да продадат продукцията си на международния пазар, но винаги са удряли на камък – иска се английска версия, озвучена от професионални англоговорящи актьори. „Няма да ти казвам какво ни струваше преводът от англоговорящи, ангажирането на една американска и една британска актриса за озвучаването. Хазартно играхме, но с Валери решихме да играем ва банк, просто вярвах, че ще успеем“, споделя Биляна.
Дистрибутор им става международната компания TVF International, представляваща документалисти като Discovery и National Geographic. TVF предлагат българската продукция на световния пазар в Кан – MIPCOM.
По испанската национална телевизия „Без багаж“ се гледа от половин милиард зрители, с озвучаване на испански и каталунски. В гръцката национална телевизия сами си я озвучават. „Интересното е, че гърците купиха и епизодите за Гърция, толкова си ги харесаха“, смее се Биляна.
В Бразилия поредицата е част от най-голямата телевизионна мрежа Globo с над 200 млн. зрители. Излъчвана е в Китай, Виетнам, Тайланд, Южна Корея, Бруней, Филипини, Словакия, Естония, Хърватия, Унгария, Етиопия... Според дистрибуторите е най-гледаната европейска „травъл доку“ програма.
През януари 2022-ра, когато от
BBC купуват 52 епизода,
Биляна е и щастлива, но и не може да повярва. „Все пак е една доста консервативна медия“, казва тя. Сега очакват да приключи преструктурирането на BBC и да последва нов договор с още селектирани епизоди.
„Без багаж“ е много странна работа. Първо е терапия за душата. Второ, е вдъхновение. Идват ти хиляди идеи, хиляда неща да напишеш, да нарисуваш с думи. Създаваш връзки с хора – нещо, което никога не си подозирал, че може да ти се случи. Зрители ни пишат от цял свят и съм много щастлива, че някой разбира какво ми е на душата и какво съм искала да кажа“, коментира българката.
