Трагедията от влаковата катастрофа в Гърция изведе на преден план факта, че въпреки модернизацията на железопътния транспорт, големи инциденти продължават да се случват. Човешкият фактор е основната причина за допускането на такива големи трагедии.
В историята на жп-транспорта в България има няколко големи инцидента, които са оставили дълбока следа в историята.
В годините след прехода има няколко такива трагични случая – пожарът в спалния вагон по линията София – Кардам през 2008 година, при който загината 8 души, и последната голяма катастрофа, тази от декември 2016 година, когато в шуменското село Хитрино се взривиха цистерни с пропилен, а в резултат загинаха 7 души.
Черната хроника може да се проследи назад във времето, но вероятно една от най-големите жп трагедии у нас остава катастрофа, която се случва само година преди падането на комунистическия режим.
При инцидента на 14 септември 1988 г. в столичния кв. Илиянци на място загиват 11 души, други 15 почиват от раните си по-късно, а ранените са 140 души. Нанесени са значителни материални щети.
В социалистическа България информацията около този случай е оскъдна. Въпреки това, безпрецедентно до този момент, зам.-министър на транспорта нарушава политиката на мълчание и говори пред журналисти. Той признава, че години наред е имало неглижиране и неспазване на мерките за сигурност в българските железници.
Години по-късно подробности около катастрофата са разкрити след разсекретяване на документи от бившата Държавна сигурност, която участва в разследването на причините за инцидента.
Разследващите установяват, че катастрофата е станала след поредица от нарушения на разпоредбите, които са извършени от служителите на гарата.
15:00 часа, 11 минути преди инцидента
В злополучния ден в 15:00 часа от Централна гара-София за Горна Оряховица потегля експресният пътнически влак "Янтра". Необходими са му едва 11 минути, за да премине транзитно през гарата в Илиянци. Скоростта му е 76 км/ч.
Малко преди това железопътна бригада на Гара Илиянци започва подготовката по маневра на товарна композиция. Железничарите тъкмо са се върнали от обяд, те са в добро настроение. Тъй като имали обичай да оставят ръчните си часовници в гарата, те нямали никаква представа за времето, макар че знаели, че предстои преминаването на експресния влак.
15:04 часа, 7 минути преди инцидента
Дежурният в гара София-север поискал разрешение от служител на гарата в Илиянци да пропусне експреса. Разрешението било дадено. Служителят на гарата в Илиянци смятал, че неговите колеги, които подготвяли товарната композиция за маневра, ще изчакат преминаването на другия влак.
По-късно пред съда той ще обясни: „Видях, че край вагоните на V коловоз няма никой от бригадата и реших, че маневрата ще изчака. По инструкция съм длъжен да уведомя бригадира маневрата да изчака, но от разсеяност ли, от небрежност ли, не го направих. Вярно, сгреших, но не мисля, че съм престъпник и отговорен за нещастието…“, показва публикация на сайта socbg, в която се цитират разпитите от съдебното дело.
Според държавното обвинение тази грешка на служителя е съдбоносна. В крайна сметка мъжът осъзнал какво може да се случи, изкочил на перона на гарата и започнал да вика, размахвайки флаг.
15:05 часа, 6 минути преди инцидента
В този момент маневреният стрелочник Венцислав Кръстев видял сигнала, но решил, че това е разрешение маневрата да започне.
“Цял живот няма да си простя, че с небрежността си станах причина за толкова зачернени къщи… А гледката от касапницата във вагоните ще е неизлечим спомен в съзнанието ми…“, ще каже по-късно той пред съда.
Маневрата на товарната композиция става на заден ход и машинистите нямат никаква видимост.
15:07 часа, 4 минути преди инцидента
Скоростта при маневрата била около 7-8 км/час и машинистите са имали време да реагират. Само че те не са следили обстановката.
15:11 часа, часът на катастрофата
Двамата машинисти в локомотива осъзнават какво се е случило, едва когато покрай тях прелетява експресът от София. От този момент изминават само 3 секунди – време, в което никой не успява да реагира.
Машинистът на експреса “Янтра”, който оцелял при сблъсъка, разказал пред съда, че не е констатирал нищо нередно при преминаването. “Изведнъж нещо подръпна влака. Спирачките задействаха. През прозореца видях, че товарният състав се врязва все по-силно в нас. Извиках. След петнайсетина секунди спряхме“, показва стенограмата от разпита на Митко Димитров.
Служителят в бюфета на експреса разказва: „Сякаш някой неистово ритна влака. Всичко се затресе. Опашката пред бюфета, като че ли обезумя. Помислих, че това е краят…“
Живеещи наблизо разказват, че чули силен трясък като от взрив. Последвали ужасяващи писъци.
По-малко от 10 минути са необходими на място да дойдат спасители. В това време, тримата служители на гарата, които са причинила катастрофата, правят опити да заличат действията си.
Гледката, която виждат спасителите на място, е ужасяваща.
По-късно съдът постановява осъдителни присъди за четирима служители от гара Илиянци – най-голямата е 14 години затвор, а най-малката – 4.
Тази катастрофа е една от многото, които бележат черна поредица от железопътни инциденти в България. Тя обаче остава в хрониките като катастрофата с най-много жертви.
Според специализирани издание в периода от1980 г. до 1987 г. са станали 355 катастрофи с пътнически и товарни влакове. За 1988 г. цифрата е 34. Причината при всички е субективният фактор – грубо неспазване и нарушения на правилата.
