Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници.
Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти.
„Приключенският дух и любовта към пътешествията винаги са били много силни в мен - споделя Ралица пред BG VOICE. - Когато обаче съвместиш това с работата си, става още по-вълнуващо...“
Името на главен асистент д-р Ралица Събева от Геолого-географския факултет на Софийския университет ще остане в световната история на научните изследвания на Антарктика.
Тя е първият човек, открил злато на остров Ливингстън, близо до българската изследователска база “Свети Климент Охридски“.
Участва в 3 експедиции на Българския антарктически институт и е много вероятно да продължи с рискованите си, но вълнуващи приключения, граничещи с авантюра.
Родена е в Добрич. Завършва езикова гимназия с френски и английски. Първата й желана специалност в Софийския университет е „Туризъм“, но я приемат в „Геология“. Тази случайност предопределя пътя ѝ.
Идеята е след първата година да се прехвърли в „Туризъм“, но в първи курс изучават „Минералогия“, обикалят цяла България, от Родопите до морето и Ралица се влюбва в света на минералите.
Днес тя самата е преподавател и обучава студентите как да разпознават основните минерали. Завършила е бакалавър и магистратура в Софийския университет. Защитава и докторантура и е профилирана в направление „Полезни изкопаеми“, или Economic Geology.
Дисертацията й е в района на Милин камък, град Брезник, който е също златно-сребърно находище. Там преди нея се знае, че има злато, но тя първа го открива.
„Имах щастието проф. Христо Пимпирев да ми е преподавател и още по време на следването ми той ни води „Исторична геология“. Дори в биографичната му книга има моя снимка как държа учебника, който е написал по тази специалност“, разказва Ралица.
„Исторична геология“ или „История на Земята“ изучава развитието на Земята от нейното възникване досега. Движение на континенти, отваряне и затваряне на океани, как през различните геоложки периоди са се развивали животните и растенията.
А също кога, как и защо изчезват динозаврите, и, че Антарктида, Южна Америка и Африка например са били един континент, който се нарича Гондвана.
Професор Пимпирев вдъхновява студентите, като им разказва как България се преборва да бъде част от Антарктическия договор, от Антарктическите държави.
„Това си е изключителен повод за гордост“, казва Ралица. Професорът запалва у нея приключенския дух - да прави наука не къде да е, а на Антарктика.
За първи път тя заминава за там на 28-мата българска експедиция през 2019-2020 г. Експедициите обикновено се провеждат от ноември до март, когато е антарктическото лято.
Ралица пътува заедно със свой колега и проф. Пимпирев, като негов последовател и ученик. Професорът й показва много голяма част от геологията в района на българската база.
Тя разглежда основните скали и геология в района, където вече са работили по така наречените рудни жили и пластове. В тях има минерали с полезни компоненти.
Работи с метални полезни изкопаеми и основните носители на металите - така наречените рудни минерали. На остров Ливингстън има разнообразие от метали, като най-често се срещат мед, олово и цинк. Очаква се в тези рудни жили да има благородни метали като злато и сребро.
Ралица взема проби от тези жили - скални късове. От тях прави специални микроскопски препарати. Едните са много тънки - 0, 03 мм. Те са основно за определяне състава на скалите.
От самите рудни минерали се правят малко по-дебели пластини - аншлифи, като под микроскоп се установява техният минерален състав.
След експедиция тя дълго стои над микроскопа, за да прегледа всички препарати и да установи основните минерали в тях.
Вижда златото в тези проби през пролетта на 2020 г. Изпраща пробите в специална лаборатория, за да се установи точният им химичски състав.
На Ливингстън има 2 типа злато. Единият е над 97% чисто самородно злато, без примеси, а другият тип - така нареченият електрум, в който има по-голямо съдържание на сребро.
Златото, открито от Ралица обаче, си остава в Антарктика - или островите в акваторията на континента Антарктида. Там е единственото място в света, в което никоя държава няма собственост.
В момента мораториум забранява търсенето, проучването и добива на полезни изкопаеми, освен с научни цели, до 2048 г. Това е, за да се защити уникалната екосистема на континента.
„В Антарктика всичко е изключително и тази дума наистина подхожда на континента.
Екосистемата във водата, на континента и по островите наистина е изключителна“, казва Ралица.
Работата на един учен геолог съвсем не е от леките. Освен че обикаля Ливингстън пеша, в тежки климатични условия, Ралица пътува до съседните заливи на острова с лодка тип зодиак и моторна шейна по ледника. Във водата трябва да се внимава за леопардовия тюлен, който е малко по-агресивен.
„Колкото до животните, Антарктика е най-безопасното място на земята. Там никое животно не би те нападнало умишлено, те не са свикнали с човешко присъствие“, казва тя.
Как една крехка жена вирее там?
„Със сигурност е голямо предизвикателство да работиш на Антарктика, трябва човек да е мотивиран, издържлив и да има една доза желание към прикючения и адреналин.
И в определени моменти наистина е имало силен адреналин“, казва Ралица.
Да ходиш по ледник, който има цепнатини, да слизаш от много голям кораб по клатеща се въжена стълба, да се возиш в лодки насред ледената супа, си е адреналин.
Когато са на лодката, носят специални непропускливи костюми - викинги - ако попаднат в ледената вода, известно време да ги запазят сухи и да ги държат над водата, докато някой ги извади.
Условията на работа са наистина сурови - дъжд, сняг, вятър. Геологът ходи по скали и повечето са сипеи, натрошени от ледника. Хлъзга се по тях и трябва да е със специални обувки.
Има участъци, в които заради ледника може да потъне до над коляното в тази ледена киша. Когато работи сама, ходи задължително с радиостанция, ако нещо се случи, да повика помощ.
Освен това в повечето случаи мъкне на гърба си много голяма тежка раница, пълна с камъни, скални късове - за пробите.
Пътувала е и на българския антарктически кораб “Св. св. Кирил и Методий“. „Оказа се, че нямам морска болест, но имам тежка „земна болест“ - когато слезеш от кораб, който силно се е клатил, после 2 дена на земята имаш усещането, че всичко около теб се клати“, споделя тя.
Като добричлийка обожава близкото море, даже завършва капитански курс и може да управлява плавателен съд до 40 брутотона.
Придружават я винаги хора от логистичния екип, обучени да карат лодка в такава среда - океан, вълни, течения, постоянен ледоход, вода с плуващи в нея ледени късове, или така наречената ледена супа, айсберги. Те осигуряват пътуването на учените изследователи.
„Тези хора и всички други учени стават част от живота ти за един период от време и на това специално място се изграждат специфични връзки - като в едно семейство“, казва Ралица.
Тя участва и в 31-вата и 32-рата антарктически експедиции, като новият ѝ научен проект е свързан с металите на бъдещето. „Златото винаги ще вълнува хората, но има много други метали, които са важни за развитието на човечеството и технологиите - казва ученият.
В момента двете си говорим по телефона. В един смартфон има така наречените редки елементи, критични или стратегически суровини. Всички техники и технологии в момента се развиват на базата на тези редки метали - кадмий, индий, галий...“
Животът на учения гл. ас. д-р Ралица Събева в Родината е не по-малко интересен и вълнуващ.
Заедно с колеги антарктици - биолози и геолози, тя работи по много важен проект - за изследване на вкаменената подводна гора между Созопол и остров Свети Иван.
Дървесината там е заместена основно от кварц и минерали, съдържащи силиций, и гледката е приказна. Това е уникален обект в световен мащаб и за туристи.
Такъв феномен има само още един в света - в района на Мексиканския залив. Гората е на дълбочина 20 м и всички от екипа, включително и Ралица, са минали курс за водолази.
В Родината при всяко завръщане я чака семейството, на което е много благодарна за пълната подкрепа.
Гл. ас. д-р Ралица Събева е и председател на българската секция на Асоциацията на младите полярни изследователи (APECS), съвместно с Българския Антарктически институт. Участват и във Фестивала на науката.
„Ходим по училища и детски градини, разказваме какво се случва на Антарктика и колко е важно да мислим за този континент на бъдещето, тази естествена природна лаборатория“, казва българката.
