“Отне ни 1128 дни, но го направихме. Ще го направим отново и отново. Ще установим първата индустриална галактическа империя”, написа един българин в социалната мрежа X (бивша Twitter) на 22 февруари 2024 г.
Името на българския гений Делян Аспарухов е известно навсякъде по света. То ще остане в историята на овладяването на космоса с индустриални цели, а неговата лична история... Тя звучи като сюжет за сайънс фикшън, но е нещо, което реално се случва.
Създадената от Делян Аспарухов компания Varda Space Industries, в партньорство с Уил Бруней, топ инженер от SpaceX доказа, че в космоса могат да се произвеждат по-съвършени лекарства - заради почти нулевата гравитация.
Varda е първата частна компания, която дръзва да реализира производство в орбита, като създава космически минифабрики. А също е едва третата в историята на космическите полети, върнала невредим на земята космически кораб от орбита.
На 21 февруари спускаемата капсула W-1 каца в пустинята в северната част на щата Юта, САЩ, след около 8 месеца в орбита. Съдържа нещо, което ще промени изцяло фармацевтичната индустрия.
Тя носи лекарството ритонавир, произведено в космоса, в минифабриката на Varda, изстреляна в орбита на 12 юни 2023-а, в една от ракетите на SpaceX на Илон Мъск. Антивирусното лекарство ритонавир се прилага за лечение на ХИВ и хепапит С.
„През 1994 г. медицинските власти решават да свалят ритонавир от пазара, заради несъвършената структура на кристалните му стени. Произведено в условия на микрогравитация в космоса, то е без дефекти - каза пред BG VOICE Делян Аспарухов. - Доказахме, че ако през 1994 г. я имаше нашата космическа фабрика, това с ритонавир нямаше да се случи.“
Прочети още
Той добавя, че 8 месеца наред лети непрекъснато от Флорида, където живее, до Юта, където е планирано да кацне капсулата с парашут.
„Борих се с бюрокрацията на Федералната авиационна администрация (FАА) и американските Военновъздушни сили, под чието командване са тези зони край Солт Лейк Сити, Юта, за разрешение капсулата да кацне там. Тя беше в орбита около 8 месеца. А ако нещо се беше случило - слънчеви катаклизми или някой метеор?“, споделя тревогите си преди 21 февруари Делян.
Той говори бързо, с лекота и на „очарователен“ български език за събитие, което ще промени човешката история. А началото е... Студентски град в София. Там през 1993-а се ражда Делян от двама студенти, почти деца - Елена и Тихомир Аспарухови.
И тук се намесва една вездесъща енергична баба - Денка Неделчева. Когато отива в София да нагледа „децата“, ѝ се струва, че малкият Делянчо е слабичък. Взема го и го отглежда до 3-годишен в село Киченица до Разград.
Елена и Тихомир са приети в Калифорнийския технологичен институт (или „Калтек“) в Пасадина, Калифорния. Тригодишният Делян прекосява океана заедно с тях.
Оттогава живее в Щатите, но като ученик всяко лято прекарва в Киченица, при баба си Денка, на която е кръстен. От баща си наследява таланта и страстта към математиката и в България тренира с националните отбори по математика и информатика, дори печели златен медал.
На 14 години геният създава софтуер, който променя статистическите модели в компанията, в която работи баща му.
Той записва „Компютърни науки“ в престижния Масачузетски технологичен институт (MIT). Първите 2 години са му скучни - установява с изненада, че учат неща, които вече е минал покрай участията си в националните отбори в България.
Още не навършил 20 години, се включва в програмата „20 под 20“ на Питър Тийл, създателя на онлайн разплащателната система Pay Pal.
Прочети още
Всяка година по програмата Thiel Fellowship се отпускат стипендии от по $100, 000 на студенти от цял свят, които са готови да напуснат университета и да създадат свой бизнес.
„Тийл смяташе, че университетите преподават на студентите много излишни и безполезни неща, но не ги учат как се прави бизнес.
Казах си, защо трябва да плащам 100 хиляди долара на MIT за още 2 години, за лекции, от които няма да науча нищо ново. По-добре да взема тези 100 хиляди долара и да си работя по моя стартъп“, споделя Делян.
Той се премества в Сан Франциско, Силициевата долина и създава първото си мобилно приложение - Nightingale („медицинска сестра“).
Инспирирано е от баба му Денка, на която откриват рак при преглед в Солт Лейк сити, където майка му Елена става професор в университета. Разтревожен за лечението на баба си, той създава приложение, помагащо на възрастните хора кога какво лекарство да приемат.
С капитала от 100 хиляди долара по програмата на Тийл, Делян създава първия си стартъп, а приложението Nightingale трансформира в помощ на лекарите, занимаващи се с хора с аутизъм.
„Програмата помагаше с така наречените тренировки за живот, да разберат какво са направили и какво не са успели да направят“, обяснява Делян. Печалбата от 25-30 хиляди долара годишно не го удовлетворява и той продава компанията.
Създава и други високотехнологични компании, но най-успешно е участието му във Founders Fund („Фонд за създатели“), на който е директор. Фондът за рисков капитал в Сан Франциско е сред първите инвеститори в световни компании като SpaceX и Meta/Facebook.
Младият предприемач инвестира в различни компании, докато става на 25 години и в него не се загнездва мисълта, че е време космическото пространство да се използва с индустриални цели.
„От космическия туризъм, който могат да си позволят много малко хора, няма икономически смисъл. Не е ли по-добре хора да излитат в космоса, за да произвеждат лекарства или нещо друго?
Нещо, което в условията на микрогравитация ще е по-качествено? Работят 2 седмици например и се връщат обратно на земята, идват други“, коментира той.
Мечтата за космоса е жива в главата на гения още от гимназията. Решава обаче да изчака подходящото време и да събере достатъчно капитал.
Цените за изстрелване в космоса падат с появата на ракетите за многократна употреба на SpaceX. „Казах си, че е дошло времето да създам и космическа компания“, споделя той.
През 2020-а, по време на пандемията, няколко месеца той прекарва в безцелна игра на видеоигри, докато в един момент не си казва, че „точно сега е времето“.
Създава компанията Varda Space Industries, като привлича за партньор не кого да е, а Уил Бруней - един от най-способните инженери на SpaceX, работил 5 години там. Уил пък привлича впоследствие във Varda свои способни колеги от SpaceX.
През 2023-а Varda вече е с капитал 54 милиона долара от инвеститори и 60 милиона долара приходи от различни разработки. За Делян и Уил не е проблем да платят половин милион долара за транспорт на тяхната минифабрика на малка конусовидна тестова капсула с ширина 0,9 м.
Тя е интегрирана в космическия кораб Rocket Lab Photon, който излита на 12 юни 2023 г. в мисията за споделено пътуване Transporter-8 на SpaceX.
По-нататък историята е известна. В момента полученият в космоса ритонавир е даден за изследване във Федералната администрация по лекарствата на САЩ, за да получи фармацевтичната компания разрешение за производство.
„Ще са нужни няколко години да докажем, че можем да правим лекарства в космоса много пъти, и то редовно“, споделя Делян.
„Това с ритонавир беше само експеримент - казва още той. - Истинското производство на лекарства в космоса започва от следващите 2 мисии през юли и ноември тази година.“
Обемът на работата ще се увеличава постепенно. Във втората фабрика, която ще се изстреля през юли, планират да произведат от 5 до 10 лекарства, при третата, през ноември - между 6 и 20 лекарства. „Фабриките ни ще стават все по-големи и по-качествени“, уверен е Делян.
България и неговата любима баба Денка все така заемат специално място в сърцето му. При всяко пътуване до Родината той се отбива и при баба си в Киченица.
Точно там на 13 август 2021-ва той предлага брак на избраницата на сърцето си - Надя София, американка от смесен произход - наполовина персийка и наполовина индонезийка и китайка.
Подготвят изненада на Надя София. Той поръчва на баба си да й купи българска носия, каквато имат всички от семейството му. Когато отиват в Киченица, Делян предлага на Надя да премери носията. Той, също в носия, пада на коляно и ѝ предлага брак, а Надя се разплаква и казва „Да“.
„Когато за първи път я поканих на кафе, ѝ казах да е наясно, че един ден моята работа ще е в космоса. Усмихна се, не го взе много насериозно, но се съгласи - смее се Делян. - Когато обаче компанията ни набра скорост, Надя София видя, че е сериозно...“
Надя Аспарухова e популярно име на специалист и филантроп в Силициевата долина. В сайта си nadya.xyz тя проучва как ще изглежда новият технологичен елит. Известна е с проекта си „Работа в обществото: Създаване и поддръжка на софтуер с отворен код“.
Делян още не е решил кога самият той ще работи в космоса. Иска да натрупат опит с производството на много различни лекарства, особено на такива за рак. С Илон Мъск още не се е срещал, нарочно, макар да има възможност.
„Мъск има други успешни акции, например със сателитите, които дадоха интернет на цял свят. По-добре да не фокусирам вниманието му върху частното производство на лекарства в космоса, то да остане приоритет на Varda“, смее се българинът.
