„Бях в гимназията в онова романтично време в средата на 80-те, когато проф. Александър Чирков се върна в България и през 1986-а извърши първата трансплантация на сърце на Балканите“, казва проф. Луканов. Вълнува се - нетипично, поне според представата за един кардиохирург.
„Не се изживявам като някакъв свръхуспял българин в чужбина. Кардиохирургия има и в България на много високо ниво“, казва той. Скромен и смирен - както повечето големи в медицината.
Хиляди болни детски сърца са минали под скалпела на кардиохирурга проф. д-р Цветомир Луканов. А той ръководи Клиниката по детска кардиохирургия в болницата към един от най-престижните университети - „Хайделберг“.
Не се смята и за емигрант. „Със съпругата ми проф. д-р Светла Луканова сме просто двама лекари в голямата общност на Европейския съюз“, казва той.
Не пести похвали за преподавателите и колегите си кардиохирурзи в България, които според него са на европейско, а някои и на световно ниво.
Роден е във възрожденския Троян, има прекрасно детство, в „0% дигитален свят“. Определя като огромен късмет това, че учи при педагози, подкрепили неговата мечта от малък - да стане хирург.
А мечтата се ражда, след като гледа филма „Хирурзи“ на режисьора Иванка Гръбчева. „Трябва да съм бил на 5-6 години и така силно ме впечатли, че от този момент нататък с нищо друго не съм искал да се занимавам“, спомня си той.
Прочети още
Учителите от гимназията подхранват тази негова мечта, като му носят изрезки от сп. „Отечество“ - статии за проф. Чирков, интервюта с него.
Допълнително го нахъсват новините, как едно поколение сърдечни хирурзи отива да се учи в най-добрите европейски и американски клиники и се връща в България. Чете и романите на Арчибалд Кронин, който е бил лекар, и книгите на Николай Амосов, кардиохирург в Киев.
„Това, че можехме да кандидатстваме само в Медицинския институт в Плевен, сега университет, беше другият ми голям късмет - казва той.
В това много качествено учебно заведение преподавателите приемаха обучението на студенти като мисия. Този университет и днес дава дипломи и знания, сравними с най-добрите европейски университети.“
В един период от следването Цветомир няма квартира, дават му малка стаичка във Втора хирургия в Плевен и дежури заедно с лекарите.
Завършва с 40-50 самостоятелно направени операции покрай хирурзите. Отличник е на випуска и получава статуетката „Златен Хипократ“, даваща му правото да започне работа без конкурс.
Той придобива специалност „Обща хирургия“ в Националната онкологична болница в Дървеница, София, която е с много добри традиции.
Пет години оперира пациенти с тумори в различни анатомични области на човешкото тяло. „Това ми помага изключително много и до ден днешен“, казва той.
През 1998-а се случва нещо, което предопределя целия му път. Започва работа в Клиниката по детска сърдечна хирургия и за вродени сърдечни пороци към Национална кардиологична болница (по-известна като Трета градска болница).
На 31 години започва от нулата, в една от най-интересните области на сърдечната хирургия - на вродените пороци.
„Тези 5 години бяха като сън, като сбъдната мечта. Ставах сутрин 3 часа преди работа от нетърпение да видя, какво точно ще се случи през деня с порока, който ще оперираме. Бях си стигнал мястото и посоката беше за мен приключена“, споделя той.
Още като лекар в онкологичната болница участва в различни научни проекти и проучвания в Хайделберг. Печели стипендия за обучение по кардиохирургия и една година остава в Хайделберг.
„Моето обучение, докато взех последния сертификат в Германия, продължи цели 17 години! През това минава всеки детски кардиохирург - медицина, обща хирургия, сърдечна хирургия, детска сърдечна хирургия“, споделя професорът.
Директорът на Клиниката по детска кардиохирургия в Хайделберг, проф. Зигфрид Хагл е пред пенсия и желае да остави сърдечните пороци при децата в ръцете на опитен специалист.
Двамата със Светла не са мислили да работят в друга държава, но година след поканата на проф. Хагл, през 2002-ра заминават, с идеята след няколко години да се върнат.
„И така вече 22 години сме тук“, казва професорът. На 38 години той отново тръгва от нулата - от асистентско място и стига до ръководител на Клиниката.
Една операция на сърце трае по 8-10-12 часа и докато топлят и изстудяват пациента, тъй като се работи с машина „сърце - бял дроб“, професорът разказва на колегите истории от практиката си.
Тях е събрал в книгата си „С ръка на сърцето“, която излиза на немски и български. „Написах я за родители, които се съветват с „доктор Гугъл“ по такива сериозни теми, а това е опасно“, казва той.
Пороците са анатомични аномалии, с които децата се раждат. Те са десетки, дори стотици видове. При операциите децата се охлаждат до 20 и няколко градуса, за да не се увреди мозъкът през дългия период от време, когато е спряно сърцето.
„Това изисква дълбока концентрация и работа в една зона, със способност да изключиш целия околен свят“, споделя хирургът.
Прочети още
Не всички малформации са лечими. Той разказва за един необичаен случай от практиката си. Момиченцето се ражда преди 11 години с 4 големи сърдечни малформации.
Няколко дни след изписването родителите го реанимират вкъщи. Със сърдечна операция го стабилизират. Следват още 4 операции за коригиране на всеки от пороците.
То така и не успява да се възстанови напълно и последните 2-3 години дори изпада в клинична смърт, като майката го реанимира отново.
Миналата есен го приемат в болницата и му слагат изкуствено сърце - така нареченото Берлинско сърце. Това е апарат извън тялото, с помпа. За да се разходи по коридора, детето трябва да тика количка с този апарат.
„Бях събрал една кошница с играчки и й казах, че всеки път, когато успее да стане и да мине покрай моя кабинет, ще й подарявам по една играчка“, споделя проф. Луканов.
На 8 април получават орган за трансплантация и така след 11 години борба животът на малката пациентка на проф. Луканов е спасен. „Тя е едно лъчезарно и много умно момиченце“, казва той.
Днес проф. Луканов и екипът му оперират дори бебета, родени в 24-а или 23-а гестационна седмица. Те приличат повече на ембриони, тежат 400-500 грама, но успяват да ги отгледат в кувьози.
Оперират ги, защото са с отворен канал в кръвообращението, директно в болничната стая в неонатологията, с увеличителни лупи и специални очила с челни лампи.
Операцията е кратка и сравнително безопасна, после децата започват да наддават и оцеляват. „Това са операции с най-голяма цена - един стопроцентово подарен живот“, казва професорът.
Малките деца са благонадеждни като пациенти, защото не са обременени с никакви други болести като възрастните и много по-бързо се възстановяват.
Един от най-големите напредъци на медицината е откриването на тези сърдечни аномалии още в утробата на майката в първите месеци след бременността. Така родителите, при откриване на сърдечен порок, могат да вземат информираното решение - дали да родят детето и да приемат борбата за живота му.
„В пренаталната медицина е бъдещето и последните месеци аз участвам повече на такива конгреси, чета лекции“, казва професорът.
„Да кажем, че лекуваме всички сърдечни пороци, ще бъде лъжа. Но когато е започвала детската кардиохирургия през 40-те години на миналия век, смъртността е била около 50%, а сега е под 3%“, коментира той.
В Хайделберг с университет, създаден през 1386 г. и с много чужденци, проф. Луканов се чувства подкрепян. Провинция Баден - Вюртемберг, където е градът, е с едни от най-богатите хора в Германия, които са щедри към медицината.
В момента строят център за кардиология и кардиохирургия, за възрастни и деца, за внушителната сума от над 500 милиона евро, като 120 милиона от тях са дарение на един човек.
„Пусковата година е 2029-а. Това ще ми е наследството към следващото поколение детски кардиохирурзи, които обучавам в момента“, казва проф. Луканов.
В клиниката е събрал интернационален екип от медици, които изповядват неговите идеи и се радват на успехите на другите - нещо, типично за духа на Хайделберг.
Със съпругата му са заедно от университета в Плевен. Тя има докторска работа в областта на “Здравната икономика“, днес е професор, преподавател в клиниката по “Обща медицина“ в Хайделберг и работи с проекти в областта на здравеопазването в страни от Европейския съюз, Азия и Африка.
Животът на Цветомир и Светла Луканови в Хайделберг е натоварен, но много динамичен и изпълнен с много пътуване. Негова голяма страст става колоезденето, обикаля по маршрути в Германия, Франция, Италия, Испания, наслаждава се на красиви гледки, релаксира от стреса и напрежението. С колело ходи и на работа.
Децата им са вече големи и поели по своя път. Синът учи кинооператорско майсторство в Париж и се развива много добре в Берлин. Дъщеря им учи „Право и икономика“ и интересите й са в областта на авторското право и защита на личните данни.
Професорът не е прекъснал връзките си с Родината, с Троян и своята Алма Матер - Медицинския университет в Плевен. „Помагам с каквото мога и вземам тук студенти на обучение“, споделя той.
Миналата година е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза“, или „Почетен доктор“ от проф. д-р Добромир Димитров, ректор на Медицинския университет в Плевен.
„Да ти го признае собствената „Алма Матер, е най-хубавото нещо на света“, вълнува се българинът.
