Политическото лято започна с поредната словесна престрелка между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и лидера на „Прогресивна България“ Румен Радев. И както често се случва в българската политика, спорът далеч не е само за числа, инвестиции или бюджетни дефицити. Той все повече прилича на сблъсък на политически наративи, в който метафорите понякога звучат по-силно от фактите.

Поводът този път стана състоянието на държавните финанси. От Шумен премиерът Румен Радев направи тревожна оценка на ситуацията, заявявайки, че „пари в хазната няма“, а правителството тепърва работи по Бюджет 2026. Изказването веднага отвори фронт за политически атаки, защото подобно признание трудно може да бъде подминато в държава, която се готви за ключови икономически решения през следващите месеци.

Но истинската искра прехвърча по темата „Боташ“. Според Радев критиките на Борисов към спорния договор с турската държавна компания приличат на легендата за черната пантера край Шумен.

„Всичко, което казва господин Борисов е в синхрон с черната пантера от Шумен – всички говореха за нея, но никой не я видя“, заяви премиерът.

Метафората е любопитна, но и показателна. Радев се опитва да внуши, че обвиненията на лидера на ГЕРБ са по-скоро политически мит, отколкото реален проблем. Само че за Борисов „пантерата“ има много конкретна цена – милиони левове, които България продължава да плаща по договора с „Боташ“. Именно затова темата едва ли ще изчезне от политическия дневен ред.

Любопитното е, че словесният двубой се разигра на фона на една от добрите икономически новини за страната. Докато Радев говореше за празна хазна и труден бюджет, Борисов избра да акцентира върху разширяването на производството на „Алкомет“ в Шумен. Новите мощности са резултат от инвестиция за 70 милиона евро и откриването на 160 нови работни места.

В типичния си стил лидерът на ГЕРБ използва случая, за да направи политическо послание. Според него подобни инвестиции не идват в държави, които провеждат „икономически експерименти“, а са резултат от предвидима политика и стабилна бизнес среда. Посланието е ясно – ако Радев говори за липса на пари, Борисов предпочита да говори за производство, инвестиции и работни места.

Така зад привидно различните теми – бюджет, „Боташ“ и индустриални инвестиции – се очертава класически политически сблъсък. Едната страна предупреждава за тежко наследство и финансови рискове. Другата посочва фабрики, инвестиции и икономически растеж като доказателство, че държавата не е в толкова драматично положение.

В крайна сметка обаче големият въпрос остава без отговор. Ако хазната наистина е толкова празна, колкото твърди премиерът, откъде ще дойдат средствата за амбициозния Бюджет 2026? А ако икономиката е толкова стабилна, колкото уверява Борисов, защо темата за дефицитите и липсата на средства продължава да доминира в политическия дебат?

Докато двамата лидери си разменят реплики за пантери, инвестиции и „невидими“ проблеми, българските граждани вероятно очакват не метафори, а по-ясен отговор на един далеч по-прост въпрос – има ли пари в държавата или няма?