През 1960 г. американски военни анализатори разработили план за спиране на въртенето на Земята, за да защитят САЩ при евентуална съветска ядрена атака.
Идеята на проекта „Ретро“ била проста: 1,000 огромни ракети, които обикновено се използват за изстрелване на ядрени оръжия и космически кораби, ще генерират толкова голяма тяга, че въртенето на Земята ще спре за кратко.
Това би означавало, че съветските ядрени ракети ще прескочат американските ракетните бази, към които са насочени.
В разработката на военните, която е засекретена, се предлагало, ако американските системи за откриване на ракети засекат съветски ракети да прелитат над Северния полюс към военните бази в Дакота, Уайоминг, Монтана и Мисури, да се задействат ракетите „Атлас“. Така, според военните, въртенето на Земята щяло спре за момент и в този момент съветските ракети (които вече са на инерциалния си път) ще прелетят над целите си.
Планът бил разгледан и подписан от различни служители на Военновъздушните сили, преди да попадне на бюрото на разобличителя на ДДокументите на Пентагона“ Даниел Елсбърг, който почина през 2023 г.
Елсбърг, специалист по планиране на ядрена война, който също така е извършил преглед на работата на Пентагона по време на Кубинската криза, разкрива плановете в книгата си „Машината на Страшния съд“.
Първоначално той смята, че планът за спиране на въртенето на Земята е шега, но след като вижда, че е подписан от множество служители, разбира, че не е така.
„Нашите сухопътни ответни сили щяха да бъдат спасени. За да извършат – вероятно, когато нещата се успокоят и земята отново възстанови движението си – ответна атака срещу градовете и военни цели в Съветския съюз“.
Но планът има няколко недостатъка,
осъзнава Елсбърг.
„Въртящият момент“ на скалите, въздуха и водата на земната повърхност би означавал, че всичко на планетата би продължило да се движи настрани с огромна скорост (на екватора скоростта на въртене на Земята е малко над 1,000 км/ч.)
„Не е нужно да си геофизик, какъвто аз не бях, за да видиш някои недостатъци на тази схема. Във въздуха щеше да се издигне огромно количество предмети.
Всичко, което не е било заковано, и повечето от това, което е било, щеше да бъде изхвърлено от вятъра, който щеше да лети със силата на суперураган навсякъде едновременно“, пише Елсбърг.
Той обяснява още, че градовете по крайбрежието щели бъдат унищожени от огромни цунами, а апокалипсисът, отприщен от проекта „Ретро“, по ирония на съдбата щял да бъде не по-малко лош, отколкото всичко, което термоядрените оръжия могат да причинят на нашата планета.
„Служителите, които управляват изстрелването на „Минитмън“, намиращи се на сигурно място в капсулите си дълбоко под земята, биха имали още по-малко причини, отколкото в предвидимите условия на ядрена война, да изстрелват ракетите си или да излизат над земята, тъй като на повърхността на Съветския съюз, Съединените щати или където и да било другаде не би останало нищо за унищожаване. Всички постройки щяха да се сринат, а отломките, заедно с всички хора, щяха да се присъединят към вятъра и водата в тяхното хоризонтално движение по повърхността на Земята в космоса“, добавя Елсбърг.
По-късно той разговаря с физик, който обяснява, че дори 1,000 ракети биха били твърде малко, за да спрат въртенето на Земята – а ако по някакъв начин бъде успешно събрана достатъчно тяга, това вероятно
щяло да разкъса повърхността на планетата
В разговор с LiveScience Джеймс Зимбелман, старши почетен геолог в Националния музей на авиацията и космонавтиката „Смитсониън“ във Вашингтон, обяснява, че ако Земята спре да се върти, инерцията би откъснала всеки обект от повърхността й.
Прочети още
Скали, предмети и хора биха се изсипали на повърхността, втечнявайки земната кора и превръщайки я в океан от разтопени скали.
Елсбърг, който успял лично да види документа, който бил „само за очите на президента“, установил, че жертвите от потенциален американски удар през 1961 г. се оценяват на над 500 милиона души, включително съпътстващите щети от радиоактивните отпадъци в Европа. По думите му, планът бил само част от машината за ядрена война, която той определя като „престъпно безумна“.
„Както скоро щях да разбера, оценките на Обединения щаб за последиците от изпълнението на плановете им за първи удар при различни обстоятелства предвиждаха избиването на повече от половин милиард души с нашите собствени оръжия в рамките на няколко месеца, като повечето от тях щяха да умрат за ден-два. Как да опиша това, освен като лудост? Техните институции не само насърчаваха тази лудост, но и я изискваха. И все още го правят“, пише Елсбърг.
Най-странните устройства за края на света от 50-те и 60-те години
Реактивен самолет с ядрен двигател
Често неточно описван като притежаващ открит ядрен реактор, който облъчва районите, над които прелита, SLAM (Supersonic Low Altitude Missile – свръхзвукова ракета на малка височина) е безпилотен самолет с обсег над 160,000 км, задвижван от ядрен двигател, предназначен да доставя термоядрени бойни глави на съветска територия. Замислен през 1955 г., той е заменен от технологията на МБР.
Ядрени ракети „въздух-въздух“
Неуправляемата ракета Genie е имала ядрена бойна глава и е била предназначена за използване срещу вражески бомбардировъчни формации. При демонстрация, целяща да покаже, че ракетата (която е с малко вредни емисии, тъй като се взривява във въздуха) може да се използва над американски градове, е взривена ракета Genie, под която стоят петима офицери от ВВС.
Ядрени наземни мини
Тествани от САЩ в операция Buster-Jangle, атомните боеприпаси за разрушаване (известни като „ядрени мини“) са предназначени да бъдат заравяни от войници и взривявани по-късно, за да възпрепятстват вражеските сили: те са били разположени в Европа по време на Студената война.
