По време на Втората световна война Франклин Рузвелт одобрява намаляването на минималната възраст за призоваване в армията от 21 на 18 години. Когато обаче идва войната във Виетнам, хората разбираемо са малко недоволни, че 18-годишни мъже са смятани за достатъчно зрели да се бият, но не и да гласуват.

Така през 1971 г. Щатите ратифицират 26-ата поправка, с която възрастта за гласуване се намалява на 18 години. Законодателите започват да прилагат същата логика и по отношение на алкохола. Възрастта за консумация на алкохол, която според 21-вата поправка е отговорност на отделните щати,

започва да се понижава в цялата страна

Критиците на промяната започват да забелязват увеличаване броя на смъртните случаи, свързани с употребата на алкохол сред 18 – 20-годишните шофьори в районите, където възрастта за пиене е била намалена, пише chr.bg. Всъщност един от резултатите от това, че щатите решават всеки за себе си относно възрастта е създаването на „кръвни граници“ помежду им – които позволяват на 18-годишните да пият, и тези, които не позволяваха.

Тийнейджърите от по-рестриктивния щат шофират до този, в който могат да си купят алкохол и след това да се приберат у дома, което създава перфектната възможност за

смъртни случаи по пътищата

Дори и по принцип тийнейджърите да не е по-вероятно да шофират пили от възрастните, цялото това местене между щатите означава, че тези, които са шофирали пияни, ще изминат по-големи разстояния, за да се приберат у дома, отколкото по-възрастните, които могат да си намерят алкохол на всеки ъгъл.
По-големият брой километри, изминати с автомобил, означава повече възможности за инцидент в нетрезво състояние.

Кога възрастта за употреба на алкохол се връща на 21 години?

Организации като „Майки срещу шофирането в нетрезво състояние“ започват да агитират за въвеждане на единна за цялата страна възраст за пиене от 21 години, за да се премахнат тези кръвни граници и алкохолът да не попада в ръцете на предполагаемо не толкова зрели 18-годишни младежи. В резултат на това президентът Рейгън подписва Закона за минималната възраст за пиене от 1984 г.

Този закон по същество казва на всички щати, че трябва да въведат минимална възраст за пиене от 21 години или да загубят до 10% от федералното си финансиране за магистрали. Тъй като това е сериозна сума, щатите се подчиняват доста бързо. Интересното е, че този закон не забранява пиенето само по себе си, а само подтиква щатите да забранят покупката и публичното притежание на алкохол от лица под 21 години. Изключенията включват притежание (и вероятно пиене) за религиозни практики; в компанията на родители, съпрузи или настойници, които са над 21 години; за медицински цели; и по време на законна работа.

Колко живота са спасени?

Уебсайтът на Why 21? посочва, че „повече от 25,000 живота са спасени в САЩ благодарение на това, че минималната възраст за пиене е 21 години“. Докладите за пътното движение показват 61% намаление на смъртните случаи, свързани с употребата на алкохол сред водачите под 21 години в периода 1982 – 1998 г.

Суровите цифри показват, че смъртните случаи при шофиране в нетрезво състояние определено са намалели от началото на 80-те години на миналия век за различните възрастови групи; по данни на Фондацията за насърчаване на отговорността към алкохола смъртните случаи при шофиране в нетрезво състояние като цяло са намалели с 26%. През 2018 г. по-малко от 1000 души на възраст под 21 години са загинали пияни зад волана.

Откриването на основната причина за това намаляване на броя на смъртните случаи обаче не е никак лесно. Смъртите при пътнотранспортни произшествия без употреба на алкохол също са намалели спрямо броя на изминатите километри за същия период от време, което може да се дължи на редица причини, включително повишената употреба на предпазни колани, широкото използване на въздушни възглавници и други подобрения в безопасността на автомобилите и пътищата.

Освен това употребата на алкохол и шофирането от цялото население може да е намаляла в резултат на увеличаване осведомеността за последиците от него, по-строгите наказания, подобреното правоприлагане или засиленото социално заклеймяване на шофирането в нетрезво състояние.