Свалянето на комунистическия режим в Румъния през 1989 г. е кръвопролитно. Убити са протестиращи срещу властта, сред тях и деца. Има осъдени политици, но повечето убийци от онова време не са наказани. Роднини на жертвите до днес търсят справедливост. Такава е и историята на Илеана Негру.
На 25 май, в Деня на героите в Румъния, 66-годишната Илеана Негру спира на планински път на излизане от град Брашов, залива тялото си с бензин и се самозапалва. По време на антикомунистическата революция през 1989 г. е убит нейният 12-годишен син Флориан.
Самоубийството на Негру идва след десетилетия на „унижения“ от страна на държавата, както самата тя пише в предсмъртното си писмо. Майката така и не разбира кой е убил детето ѝ, а и никой не е подведен под съдебна отговорност.
През 1989 г., когато комунистическите режими в цяла Източна Европа започват да се разпадат ненасилствено, в Румъния назрява кървав бунт. Месец след падането на Берлинската стена в страната започва революция, която слага край на 25-годишното управление на комунистическия лидер Николае Чаушеску, пише Свободна Европа.
Чаушеску и съпругата му Елена са екзекутирани през декември 1989 г. В бунтовете срещу режима са отнети над 1100 живота, а 3000 души са ранени - много от тях са протестиращи, попаднали под обстрел от неидентифицирани въоръжени лица.
Повече от 30 години след кървавите събития смъртта на Негру насочва вниманието към роднините на убитите в революцията, които още чакат справедливост за своите близки. Синът ѝ Флорин е сред 49-те загинали деца през 1989-а. Най-малкото от тях е едва на месец.
В годините след 1989 г. разследванията на тези случаи започват, прекратяват се, възобновяват се и спират отново - без резултат и без присъди.
В името на свободата
В продължение на седмици властите не съобщават за самоубийството на Негру. Няма го и в румънските медии. Чак месец по-късно информацията за смъртта ѝ започва да се разпространява в социалните мрежи и става ясно съдържанието на предсмъртната ѝ бележка.
„В знак на протест срещу 33-годишното страдание, болка и подигравки, днес слагам край на унижението, въпреки че ми коства живота“, пише Негру. „Революцията беше наша. Ранените герои и тези, които са били задържани, имат специални заслуги. Те проляха кръвта си в името на свободата.“
„Тя искаше да знае кой е убил сина ѝ“, казва Каталин Джуркану - приятел на дъщерята на Негру, който също е участвал в революцията на 16-годишна възраст. На улицата в Букурещ Джуркану е бил задържан, а баща му - убит.
По време на протестите в Брашов през 1989 г. Негру изпраща сина си Флорин и сестра му на безопасно място в къщата на майка си. 12-годишният Флорин обаче излиза. В интервю за румънски документален филм от 2006 г. Негру си спомня как синът ѝ е казал, че „тези, които не протестират, са страхливци“.
На 23 декември Негру открива сина си във военната болница в Брашов в импровизирана морга сред още тела.
„Лежеше по гащи, гол от кръста нагоре. Очите му бяха отворени и се усмихваше. Изтичах и го прегърнах, но той беше изстинал“, казва Негру в документалния филм.
В търсене на справедливост
Отчаяното търсене на отговори и справедливост за сина на Негру започва с унижение.
„През есента на 1991 г. бях във военната прокуратура“, разказва тя през 2006 г. „Към мен се приближи висок, плешив мъж във военна униформа. Не се представи. Попита ме дали съм майката на Флорин, отговорих „да“. А той ми каза: „Вашето дете беше терорист и крадец“.
Прочети още
„Негру беше майка на герой“, казва пред Свободна Европа Сорин Боака, участник в революцията от Брашов. „Но престъпната комунистическа система продължава да живее чрез своите деца, потомци и роднини".
Хора, с които Свободна Европа разговаря, казват, че липсата на справедливост за жертвите се дължи на превземането на революцията от бившия комунистически елит и най-вече от Йон Илиеску, високопоставен политик от епохата на Чаушеску и президент на страната в годините след 1989 г. В предсмъртното си писмо Негру нарича Илиеску „престъпник, който уби нашите деца“.
Илиеску е обвиняван, че е разпространявал дезинформация по време на революцията и е организирал потушаването на протести в началото на 90-те години.
През април 2019 г. Илиеску, който към момента е на 93 години, е осъден за престъпления срещу човечеството заедно с други двама високопоставени политици след дългогодишен съдебен процес. Обвиненията им са свързани с 850 смъртни случая и 2383 ранени в дните след свалянето на Чаушеску и идването на Илиеску на власт.
Присъдите не са достатъчни за роднините на убитите и пострадалите, тъй като са обвинени само най-високопоставените лица.
„В Брашов не е повдигнато обвинение на никого. Как е възможно това?", казва Елена Власе. Нейният 19-годишен син е измъчван и убит в Брашов през 1989 г. Власе казва, че член на комунистическите служби за сигурност е убил сина ѝ, но въпросният мъж никога не получава обвинения.
Надежда за промяна
За хората в Брашов и на други места в Румъния, пострадали преди повече от 30 години, все пак има надежда. През април учителят по история Михай Доду беше назначен за ръководител на правителствен институт, който търси справедливост за „борците срещу комунизма“.
По думите на самия Доду неговата мисия е да върне достойнството на жертвите на революцията и техните роднини и да се увери, че събитията от 1989 г. се изучават в училище.
Той е само на 9 години, когато Чаушеску е свален. Баща му е един от 79-те души, убити в престрелки пред сградата на обществената телевизия TVR в Букурещ.
Прочети още
Доду се среща с Илеана Негру в офиса си в Букурещ само няколко дни преди тя да се самоубие. „Каза ми, че съм почти на същата възраст, на която би бил синът ѝ, ако беше жив. И че когато ме погледне, си мисли за него.“
„Смъртта ѝ беше трагедия. Но тя изрази и болката, с която живеем вече повече от 30 години. С въпросите: Кой уби сина ми? Кой уби баща ми?"
