В средата на годината, на 15 юни, според народната традиция се чества Видовден – ден за възмездие и справедливост, когато всеки си получава заслуженото за сторените дела.

Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропускала да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказвала. Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден", т.е. времето за възмездие, когато всеки ще плати за греха си. Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа.

Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат), са известни още с името „светците градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки.

Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си. Освен с предстоящото възмездие в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват любовни ритуали и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията.

Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок. На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците градушкари.

Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. А по света се чества в Черна гора, Босна и Херцеговина, Чехия и Сърбия. Няма сведения да съществува светец с подобно име, затова този ден не е включен в църковния календар. Смята се, че честваме Вида - сестра на двамата светци, наричани градушкари, Вартоломей и Елисей. Според други празникът е посветен на св. Вит, закрилник на зрението, живял в края на III и началото на IV век.

Имен ден днес празнуват Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела. Православната църква пък почита Свети прор Амос и Св. мчк Исихий Доростолски. Роден в палестинския град Текоа и пастир по занятие, Амос бил повикан от Бога на пророческо служение през времето на юдейския цар Озия и израилския цар Йеровоам.

Неблагодарният народ не се вслушвал в предупрежденията и откровенията на пророка, който възвестявал наказание от Бога. Към вождовете на израилския народ той казвал: "Горко вам, които смятате, че е далеч злочестия ден, и правите да се приближи тържеството на насилието; които лежите на одри от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото, пеете под звука на гусли, пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила и не ви боли сърце за злополуката на народа. Затова ще отидете в плен начело на пленниците". Не изтърпял тия думи, ветилският жрец заедно със сина си нанесъл такъв побой на Амос, че пророкът едва бил доведен до къщата му, където скоро и умрял - в VІІІ в. преди Христа. Той живял около 200 години преди Вавилонския плен. Пророчествата му са събрани в книгата, която носи неговото име и се състои от девет глави.