На 17 май Църквата почита св. ап. Андроник. св. мчк Николай Софийски, както и отбелязва Събор на св. Баташки мъченици
Свети апостол Андроник принадлежи към лика на седемдесетте апостоли. Той повярвал в Христа по-рано от свети апостол Павел, на когото се падал роднина, както свидетелства апостол Павел в Посланието до Римляни: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа". Свети Андроник бил епископ в Панония, една от големите южнодунавски области на Римската империя.
Границите й били разположени на запад - до Алпите, на юг - по река Сава, на изток и на север - по река Дунав. В историята на християнската Църква Панония е известна като място на проповедническата дейност на славянските първоучители - светите равноапостоли Кирил и Методий, но той не бил проповедник и учител само в един град или само в една страна, а благовествал по целия свят.
Пътешествувал по различни страни, като навсякъде проповядвал Христовото учение и изкоренявал бесовските заблуди.
Прочети още
Помощница в проповедническата дейност му била преславната Юния. Андроник, заедно с Юния, умрял за света заради Христа, за да доведе мнозина до познаване на истинния Бог. И наистина, той разрушил чрез проповедта си много идолски храмове и издигнал на местата им християнски църкви, изгонвал нечистите духове от хората и лекувал недъзите на немощните и болните. Когато дошло време да преминат във вечността, Андроник и Юния били удостоени от Господ с венеца на апостолството и на мъченическия подвиг, тъй като пострадали много от езичниците.
Честните им мощи били намерени заедно с мощите на много други свети мъченици в Евгения. Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благочестив и с честния си занаят на обущар прекарвал дните си. Когато дошъл в София, заради неговите качества бил забелязан от местните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да приеме тяхната вяра.
Веднъж те го поканили на обяд, сложили в питието му приспивателно и като заспал, го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил, Николай избягал и не излизал от вкъщи цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил арестуван и подложен на тежки изтезания.
На съдебното заседание съдията обявил, че смята праведника за невинен. Въпреки това тълпата го извела извън тогавашна София при местността Юч бунар (Три кладенци), където бил убит с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището, наречено "Търницата", и изгорено, а пепелта - разпиляна, за да не остане никакъв спомен от него.
Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни тайно ги погребали. Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков обявил канонизацията му на специално свикан за целта събор. Той приел запазените мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги първоначално в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата "Св. Архангел Михаил".
По-късно част от светите мощи били прибрани в дървен храм. Гробът на св. Николай Софийски е един от малкото известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала "Три кладенци".
На триста метра от него (в градинката между улиците "Пиротска" и "Опълченска") се извисява красивият храм, посветен на светия мъченик, който е един от най-големите храмове в България.
Храмът е бил издигнат по проект на архитект Антон Торньов и на 3 декември 1900 г. е бил осветен от софийския митрополит Партений. В новоизградения храм положили в сребърна мощехранителница част от мощите на светеца. Друга част била предадена на храм "Св. София".
Светите Баташки Новомъченици са български православни новомъченици, загинали мъченически за православната вяра по време на баташкото клане през пролетта на 1876 г.
Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 г. Първата икона, посветена на тях, е нарисувана в манастира „Св. Велика Княгиня Елисавета“ в Етна, Калифорния, САЩ, специално за канонизацията им през 2006 г.
Идеята за подобна икона се е родила през 2004 г. в България. На заседание през март 2011 г. Светият синод на Българската православна църква също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици.
На 3 април 2011 г. в храм-паметника "Св. Александър Невски" по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак, са канонизирани и от Българската православна църква.
