Църквата почита днес, 22 септември, преп. Козма Зографски, един от българските светци. Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света гора Атонска.
Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, преп. Козма имал чудно видение.
Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света гора жени не се допускат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен. На изповед пред духовника си той открил своето смущение.
Заинтересуван, духовникът го запитал: - Как изглеждаше тая жена? Козма отговорил: - Невиждана красота, невиждана слава! Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил: И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. гора и на целия свят! Козма благодарил на духовника за това обяснение.
Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви. Козма бил ръкоположен за йеродякон, а след това и за йеромонах и вече можел самостоятелно да извършва всички служби. Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между нея и сина й Исус Христос. Спасителят казал на Пресветата Си Майка за Козма: Нека се отдалечи от манастира на безмълвие! Козма предал този божествен съвет на игумена, който разрешил да се изпълни. В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея.
Почнал да се подвизава в пълни усамотение и безмълвие. В тая пещера той получил дар на прозорливост. Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един момент планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма я приготвил за ядене.
Но глас отвътре му внушил да остави половината на съседа си, старецът Христофор, защото рибата била негова собственост. На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите: Добре дошъл! Аз те очаквах. Част от рибата съм запазил за тебе, за да подкрепиш постническите си сили. След това Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал как същият орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел.
Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях. Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди смъртта му били много тежки. Очаквал го подвиг, за който предварително знаел направо от Спасителя. Бил посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, защото чул разговор вътре. Като изчакал края на разговора, той почукал на вратата. Като влязъл вътре, не намерил никого освен стареца Козма. Учуден, го запитал: - С кого разговаряше?
В стеснение Козма му открил истината: Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще измъчи плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, вечния живот. Двамата подвижници се разделили.
Св. Козма определил деня, когато Христофор ще трябва пак да го посети. Когато пак го посетил на определения ден, Христофор го намерил полумъртъв. - Какво ти е? - запитал той. - Снощи - отговорил св. Козма - ме нападна сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със злоба и да вика към демоните: „Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един!" С бясна стръв той ме би, както виждаш по раните на тялото ми... На третия ден след сатанинския побой св. Козма тихо предал душата си на Господа на 22 септември 1323 г.
