Иво Сиромахов
„Разискрен сетен слънчев лъч изгаснав море от румена дрезгавина,
отблясък — песен, сякаш скръб неясна,
потъва в необятна висина….“
Тези изящни стихове са излезли под перото на един талантлив забравен поет. Името му е Теодор Траянов.
Роден е през 1882 в Пазарджик. Баща му Васил е съдебен заседател и заради професията му семейството се мести да живее в различни градове. Детството на Теодор минава в Стара Загора, после завършва Първа мъжка гимназия в София и се дипломира като архитект във Висшето техническо училище във Виена. В онова време Теодор Траянов е един от най-образованите мъже в България. Участва като доброволец в двете балкански войни и е удостоен със златен кръст за храброст.
След Първата световна война Траянов прекарва няколко години в дипломатическа работа в Българската легация във Виена и Българското консулство в Бреслау. Но политиката се оказва тясна за волната му душа.
Неговото сърце копнее за поезия
След 1926 Теодор Траянов учителства в Първа мъжка гимназия и не спира да пише. Публикува статии и литературни рецензии в периодичния печат, превежда за Народния театър пиесите „Ричард III“ от Уилиам Шекспир, „Заговорът на Фиеско от Генуа“ от Фридрих Шилер, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст“. Адаптира на български език басни за деца.
Талантите му са разностранни – запален е по шахмата и е председател на основания през 1931 Български шахматен съюз. А през 1936 играе срещу световния шампион Александър Алехин на сеанса му в София и завършва наравно.
Но съдбата му е поезията. Още с първата си стихосбирка „Regina Mortua”, той заблестява в литературните среди и е обявен за
родоначалник на българския символизъм
редом с Пейо Яворов.
Стиховете на Траянов се разпростират далеч отвъд границите на България. За него австрийският културфилософ Карл Антон принц Роан пише:
„Поет, певец с европейско значение, от европейски ранг, чийто непознат език е единствената пречка по пътя на славата му в страните на нашия континент… Този непознат език, на който говорят едва девет милиона души и който звъни и кънти в стиховете му като заклинание към новия век!“
След деветосептемврийския преврат Теодор Траянов попада в смъртните списъци на комунистическата власт. Отвеждат го в Дирекцията на милицията на Лъвов мост, където е пребит до такава степен, че очните му ябълки се пръсват. Накрая, за да не умре в милицията, го откарват в Александровска болница, където е захвърлен в един склад.. Издъхва на 15 януари 1945.
След него като въздишка остават стиховете му:
„В заслона на тръстиката прибрежна
звезда изплува, тихо се засмя,
последен звук от песен безнадеждна,
заплетен в тишината, занемя“.












