Иво Сиромахов

В един мрачен ден есенен ден през 1935 едно единайсетгодишно момче стои пред белгийския крал Леополд III в пищния му дворец в Брюксел и държи цигулката си. Кралят е изумен от таланта на малкия музикант и му предлага белгийско гражданство.

„Не мога, Ваше Величество,  - отговаря момчето, - аз съм българин“.

          Името на малкия виртуоз е Васко Абаджиев. Роден е през 1926 в София в семейство на музиканти. Още когато е съвсем мъничък родителите откриват, че момчето притежава съвършен слух и безпогрешно разпознава верния тон от фалшивите.

Едва шестгодишен Васко дебютира пред публика, като изпълнява концерт в Ла минор на Вивалди и концерт в Сол мажор на Моцарт. Музикалните експерти са смаяни – такъв талант се ражда веднъж.

Момчето свири като виртуоз и трябва да получи подобаващо образование. 

На 9 години завършва консерваторията

 и става най-младият дипломиран музикант в цялата ѝ история. На 11 вече е редовен студент в майсторския клас на Брюкселската консерватория. Обикаля музикални конкурси, свири с най-прочутите филхармонии, с най-талантливите диригенти. Цяла Европа говори за детето-чудо. Наричат го „дяволския цигулар“.

През Втората световна война Васко Абаджиев учи композиция във Висшето училище по музика в Берлин. През 1947 умира баща му и Васко много тежко преживява смъртта му. Загубил е най-близкия си човек и ментор, опората в живота си. Получава нервен срив и отива да се лекува в Будапеща. Там концертира с камерен оркестър. 

Връща се в България през 1952 веднага разбира, че в родината си няма да може да развива таланта си. Карат го да свири по заводи и текезесета, пред полуграмотни хора, които нямат никаква представа от симфонична музика. 

Понякога свири в зала „България“, а концертите му са истински фурор. Хората се редят на опашки от предишната вечер, за да могат да се сдобият с билет. Преди самите концерти, улицата пред залата е пълна с народ, а входът се охранява от конна милиция.

Властта ограничава пътуванията на младия виртуоз. Разрешават му да гостува само в държави от социалистическия лагер. Но през 1956 след едно турне в Унгария успява заедно с майка си да премине в Западен Берлин и двамата се установяват там. 

Българските власти 

обявяват Абаджиев за „невъзвращенец“ 

и се опитват по всякакъв начин да изтрият спомена за него – забраняват излъчването на записите му по националното радио и спират да произнасят името му. Сякаш такъв човек никога не е съществувал. Според тогавашния Наказателен кодекс „бегълците и невъзвращенците се считат за изменници на Родината и се наказват със смърт“.

Иво Сиромахов: Трябва ли да сме обидени на Алеко за “Бай Ганьо”

В следващите години Васко триумфира по европейските концертни зали и получава възторжени отзиви от най-големите цигулари по онова време. Давид Ойстрах казва:

 „Без съмнение Васко Абаджиев е най-гениалният изпълнител на Бах за нашето време“.

През 1965 гениалният цигулар губи майка си и това е вторият тежък срив в живота му. Като човек, хванал цигулката на тригодишна възраст и посветил цялото си време на музиката, той е с неизживяно детство, емоционално незрял, с изключително лабилна психика. Останал без родителите си, той се чувства като

 изоставено дете в един враждебен свят

 Животът му се разпада.

В следващите години гениалният музикант се превръща в клошар – не знае как да се прехранва и да се справя с битовите проблеми от всекидневието. Работи като куриер в издателство и свири по моряшките кръчми в Хамбург, за да се прехранва.

В една студена декемврийска утрин през 1978 го намират мъртъв в един изоставен вагон на хамбургската гара. 

В прегръдката си стискал цигулката.