Иво Сиромахов

Белград, 1858 година. В Сръбското княжество е извършен преврат и на престола е върнат стария княз Милош Обренович. Той назначава за управител на княжеския двор българина Анастас Йованович.

Анастас Йованович е роден във Враца през 1817 г. Баща му Иван е заможен търговец, който търгува предимно със Сърбия. Затова отвежда сина си, едва деветгодишен, да учи в Белград.  Скоро след това бащата Иван почива и малкото момче е оставено за отглеждане при вуйчо си.

През 1832 г. в Белград се открива сръбска печатница и букволеярна. 15-годишният Анастас е запленен от новата машина и прекарва дните си около нея. Бързо усвоява печатарския занаят, учи се да рисува и да гравира букви. Поверяват му отговорна задача – да изпише посвещение върху сабя, която сръбският княз подарява на барон Хердер.

Но голямото събитие в живота му се случва през 1838 година, когато князът поръчва да бъде отпечатан първият сръбски буквар. Оказва се обаче, че печатницата не разполага с курсивни кирилски букви. 

Някой трябва да изработи матриците 

и с тази работа се захваща Анастас. Най-напред започва с буквата Ж - най-трудната. Само за няколко седмици младият българин се справя с цялата азбука и букварът е отпечатан. 

Талантът на младия печатар е забелязан от княз Милош Обренович и той го изпраща като стипендиант на специализация в художествената гимназия във Виена. Там Анастас учи литография, гравиране върху мед и стомана, и открива едно ново изкуство - фотографията. Наскоро Луи Дагер е изобретил първия фотоапарат и виенският елит се надпреварва кой ще си направи по-хубав фотопортрет. 

Анастас Йованович 

влага всичките си спестявания в Дагерова камера,

 с която прави своите първи снимки във Виена. През 1846 г. става и член на фотографското дружество.

Междувременно неговият благодетел Милош Обренович е свален с преврат и на сръбския трон се възкачва княз Алексъндър Караджорджевич.

Анастас Йованович се жени за австрийка, а през 1839 г. се ражда и неговият първороден син Константин Йованович, който по-късно става известен виенски архитект и след Освобождението проектира сградата на Народното събрание, първата сграда на Висшето училище и Първа мъжка софийска гимназия. През 1858 г. в Белград пак е извършен преврат и Милош Обренович отново идва на власт. Той назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер – управител на княжеския двор.

Третата книга на Иво Сиромахов „Тони, Гари и феята“ вече е на книжния пазар

        Новите задължения не пречат на българина да упражнява изкуството си. В княжеския двор той отваря фотографско ателие, а за придворен фотограф е назначен българинът Анастас Караастоянов от Самоков.

През следващите години Анастас Йованович живее както в своята стара къща в Белград, така и във Виена. Не престава да твори и да следи новостите във фотографията и изобразителното изкуство. 

Оставил е повече от 200 литографии, рисунки и над 800 фотографии

 Известни негови творби са литографиите на Доситей Обрадович, княгиня Юлия, Стефан Шупликац – войвода, княз Михаил Обренович, Крали Марко, крал Стефан Неман I, княз Милош Обренович, хайдут Велко, крал Стефан Урош, императорите Николай I и Александър II.

Анастас Йованович умира през 1899 г. в Белград. Последните му думи са: „Жалко, жалко! Толкова неща ме интересуваха, но сега вече всичко е отминало.“