Безпрецедентната среща между президентите на САЩ, Русия и Китай в Шънджън произведе впечатляващи кадри, тържествени декларации и обещания за нова ера в международните отношения. Конкретните резултати обаче се оказаха оскъдни, а оценките на водещите западни медии са преобладаващо отрицателни, пише БТА в обзор на печата.
Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин подписаха „декларация за мир“, в която потвърдиха, че не бива да се допуска ядрена война. Те обещаха също разговори за ограничаване на ядрените рискове, реформиране на ООН, увеличаване на доставките на нефтопродукти и защита на имунитета на държавните служители пред международните съдилища.
Не беше постигнато обаче конкретно споразумение за ядрените оръжия, войната в Украйна или други ключови международни проблеми.
„Голямо китайско кино“
Германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ определя срещата като „едно голямо китайско кино“, режисирано от Си Дзинпин.
Според изданието китайският лидер е успял да поласкае Тръмп до такава степен, че американският президент не е забелязал второстепенната си роля в демонстрацията на китайското величие.
Путин също е спечелил от срещата, но предимно пропагандно. Снимките му редом до лидерите на САЩ и Китай са безценни за вътрешната му аудитория, коментира вестникът.
„Шпигел“ стига до извода, че тримата не са успели да си поделят света, както се опасяваха някои европейски лидери. Изданието обаче предупреждава, че срещата е показала сближаването на три сили, които по различен начин оспорват съществуващия международен ред.
Тръмп се хвалеше с приятелство, но не получи отстъпки
Американският „Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че Тръмп демонстрира близостта си с Путин и Си, нарече руския президент свой „приятел“ и изрази възторг от китайското гостоприемство. Зад тази атмосфера обаче не стои съществен напредък по ядреното разоръжаване, Украйна или изкуствения интелект.
„Вашингтон пост“ вижда единственото действително сближаване между тримата в стремежа им да отслабят международните ограничения върху собствената си власт.
Според изданието кратката декларация от 226 думи поставя под въпрос ролята на ООН, Международния наказателен съд и санкциите, наложени заради руската инвазия в Украйна.
Британският „Гардиън“ също подчертава липсата на конкретни договорености по основните международни проблеми.
„Файненшъл таймс“ обръща внимание на силната символика на срещата, която някои анализатори сравниха с нова Ялтенска конференция. Бившият анализатор на ЦРУ Денис Уайлдър обаче предупреждава, че опитите на Тръмп да привлече Китай към преговори за ограничаване на ядрените оръжия едва ли ще успеят, докато Пекин не достигне паритет със САЩ и Русия.
„Голямото американско отстъпление“
Особено остра е оценката на френския „Фигаро“, според който срещата в Шънджън символизира отстъплението на Америка при втория мандат на Доналд Тръмп.
Изданието описва как двама авторитарни лидери са използвали суетността на американския президент, без да направят реални отстъпки. Си е демонстрирал международното влияние на Китай, докато Путин е получил възможност да се завърне на световната сцена като равноправен партньор въпреки войната срещу Украйна.
Британският „Телеграф“ съобщава и за напрежение между Тръмп и европейските съюзници след срещата. Според източници на изданието американският президент се е включил по телефона в разговорите на Коалицията на желаещите в Берлин и е призовал европейските държави да спрат спешната финансова помощ за Украйна, като вместо това се съсредоточат върху неговия мирен план.
Твърденията за острата му реакция се основават на неназовани източници и не са официално потвърдени.
Победители в символите, губещи в резултатите
Общият извод от западния печат е, че срещата е донесла най-вече символични дивиденти на Китай и Русия. Си Дзинпин се утвърди като домакин на разговор между трите ядрени сили, а Путин получи международна легитимност въпреки продължаващата агресия срещу Украйна.
Тръмп от своя страна си тръгна с исторически снимки и декларация, но без обещавания дипломатически пробив.
И макар опасенията от нова „Ялта“, на която тримата лидери да преразпределят сферите на влияние, да не се оправдаха, срещата остави тревожен въпрос: дали стремежът им към повече свобода на действие няма да отслаби още повече международните правила, създадени да ограничават конфликтите между великите сили.











