Иво Сиромахов
Преди двайсетина години бях в Южна Африка и посетих затвора, в който е лежал Нелсън Мандела. Сега е превърнат в музей. Там гидът заяви, че със своите 27 години, прекарани зад решетките, Мандела е най-дълго лежалият политически затворник в историята на човечеството. „Грешите“, поправих го. „Най-дълго лежалият политически затворник е българин. Прекарал е по затвори и лагери
повече от 33 години
Името му е Илия Минев“.
Илия Минев е роден през 1917 в пазарджишкото село Саранбей (днешния град Септември). Още като ученик в пазарджишката гимназия става член на Съюза на българските национални легиони и за пръв път участва в политически сблъсъци – пребит е от свои съученици ремсисти. Продължава образованието си във Френския католически колеж в Пловдив, а после баща му го изпраща да учи индустриална химия във френския град Тулуза. След завършването си се завръща в България и се включва активно в работата на Съюза на българските национални легиони като водач на легиона в Пазарджик.
За пръв път е арестуван още в деня след деветосептемврийския преврат през 1944. Държат го цяла година без обвинение, след което го освобождават, но година по-късно отново е задържан, защото „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“.
Осъден е на доживотен, строг тъмничен затвор
за намерения за събаряне на властта чрез подривни и терористични действия.
През следващите 25 години Минев е прехвърлян от един затвор в друг – Стара Загора, Пазарджик, Пловдив. Тогавашното ръководство на затворите издава заповед всички политически затворници да бъдат изкарвани принудително на работа. Бай Илия отказва да изпълни заповедта и е вкаран в карцера, където прекарва над 1800 дни.
Няколко пъти е пребиван почти до смърт. ”Идва при мен гробарят да си върши задължението и усеща, че съм жив. Три-четири пъти така съм се раждал отново. Какви са причините да оцелявам - това си е Божия работа!“, разказва Бай Илия. Общо 4
80 дни е в гладни стачки
в знак на протест срещу жестокото отношение към политическите затворници.
След 33 години по затвори и лагери Илия Минев е освободен, но поставен под домашен арест – всеки ден трябва да ходи да се подписва в местното управление на милицията. Не му разрешават да започне работа и прекарва следващите години в ужасяваща мизерия.
През 1987 Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, в което разказва как се потъпкват правата на българските граждани. А на 11 януари 1988 в дома си в Септември Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). Това дружество заедно с Клуба за подкрепа на гласността и преустройството са опозиционни граждански дружества от края на 80-те години, които след падането на комунизма станаха основата на Съюза на демократичните сили.
Иво Сиромахов, който напусна Слави: В „Седем осми“ се появи цензура
На 10 ноември 1989 Тодор Живков е свален от власт. Настъпват дни на възторг и надежди. Но с тях идват и
първите разочарования
Ето какво разказва самият Илия Минев в спомените си за първия демократичен митинг:
"На 18 ноември се събира огромен митинг. И ние бяхме изненадани. (...) Казвам си – това е прекрасно. Почнаха да говорят ораторите. Гледам плакат: ”Искаме Илия Минев”. Наши приятели се подготвили, а аз нищо не зная. Търсят ме хората и ме заведоха на трибуната. Тъкмо да стъпя пред микрофона, който беше на по-висока платформа, гледам Кюранов. Вперил в мен един поглед, не ти е работа! А аз не го познавах добре. Вика ми да не мърдам, така било наредено. И ми препречва пътя с коляното си. Казах си – уж общественик, журналист, а се занимава с работа на долнопробен полицай! Аз не исках да го слушам, но техните хора ме избутаха. Георги Спасов и Петър Берон в очите ми го казаха: демокрацията е за нас, не за тебе! И Каракачанов, Петко Симеонов – същото! (...) Така и не ме пуснаха до микрофона. Андрей Луканов бил наредил това”.
Следващите месеци са още по-страшни за непримиримия дисидент. Партийни активисти му открадват създаденото от него Дружество за защита на правата на човека и за председател се самообявява Румен Воденичаров. А след това дори
изхвърлят основателя Илия Минев от дружеството
Минев не се отказва от каузата си и в следващите няколко години издава вестник „Свободно слово“.
Оказва се, че и новата власт се нуждае от послушни и безропотни слуги, а не от ярки личности като него. Когато в СДС се заговорило Минев да бъде поканен в партията, Иван Костов попитал: "Кой беше този?".
Илия Минев издъхва в унизителна бедност в старчески дом на 6 януари 2000. Посмъртно е удостоен от тогавашния президент Петър Стоянов с орден "Стара планина" - I степен.
Днес за него напомня само един скромен паметник в родния му град Септември.
Но завинаги остават думите му: "Не се страхувай, бори се, не вярвай на врага".
