Писателят Иво Сиромахов постави въпроса за цената на свободата в публикация във Фейсбук по повод 37 години от края на комунистическия режим в България.
Той оспорва носталгията по времето на Тодор Живков и пита каква отговорност носят избирателите за днешното състояние на страната. Публикуваме текста му в цялост.
Тази година се навършват 37 години, откакто България се отърва от отвратителния комунистически режим.
Режим, който отне живота на хиляди невинни хора.
Режим, който огради България с телена ограда.
Режим, който отне на гражданите правото на свободно слово, правото на свободно пътуване, правото да четат каквито искат книги, правото да печелят от труда си.
Виновниците за тези тежки престъпления срещу българския народ не бяха съдени.
Децата и внуците им сега са в парламента, под знамената на различни партии – Прогресивна България, ГЕРБ, ДПС, Възраждане, ПП, ДБ...
37 години по-късно България продължава да е изостанала държава.
Държава със зловеща корупция, с ужасяваща бедност, с изнасилени медии.
Но дали и самите ние, гражданите на България, не носим вина за това?
Дали самите ние не подкрепяме тези престъпници?
Та нима на избори те не получават стотици хиляди гласове?
Кой гласува за тези негодници?
И какво очаквате, след като сте гласували за негодници?
Докога ще чакате поредният „водач“, който да подкара стадото?
Докога протестите ще бъдат само за пари?
Вълнува ли ви нещо друго освен „вдигнаха цената на това“, „вдигнаха цената на онова“?
Наистина ли вярвате, че по „байтошово време“ било по-добре, защото цената на хляба била 40 стотинки?
За 40 стотинки ли сте готови да продадете свободата си?
Колко струва гражданската ви съвест?
