Православната църква почита на 11 декември паметта на Преподобни Даниил Стълпник и Преподобни Лука Стълпник. Св. преподобни Даниил Стълпник - тоя свят мъж - се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога.
Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир, още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме - момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. Когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир.
Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове. След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал.
По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал: - Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти. Даниил се върнал в своята обител.
Скоро игуменът починал и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места. Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник.
Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец. Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва.
Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство.
Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост починал през 490 г. Преподобният стълпник Лука живял през X век. Смята се, че е участвал в битката при Ахелой през 917 г., но с Божия промисъл Лука останал невредим.
После той приел монашеството и преуспявайки в избраното житие, се удостоил с презвитерски сан. Ревнувайки за висше духовно съвършенство, той оковал тялото си в железни вериги, изкачил се на стълб и там пазел толкова строго въздържание, че шест дни от седмицата не приемал никаква храна и само на седмия вкусвал донесената просфора и малко зеленчуци. На стълба той прекарал три години. После, призоваван от Божествено внушение, отишъл на планината Олимп, а оттам се преселил в Константинопол.
За да не нарушава своя обет за мълчание, той държал в устата си камък. Накрая се оттеглил в Халкидон. Там също се възкачил на стълб, прекарал на него четиридесет и пет години и се прославил с много чудеса. Така благочестиво преминал земния си път, свети Лука починал в старост между 970 и 980 г.
