На 23 февруари Православната църква почита св. свещеномъченик Поликарп, епископ Смирненски - ревностен проповедник на вярата Христова, имал дар на чудотворство и изцерения на болести. Поставен на клада да изгори жив, огънят не го увредил. Проболи го с копие и изгорили тялото му през 167 година.
Свети свещеномъченик Поликарп в детските си години бил осиновен от богата бездетна вдовица, на име Калиста, живееща в гр. Смирна, Мала Азия. Благодарение на нея той получил добро образование и бил възпитан в духа на алтруизма и милосърдието. След смъртта й Поликарп наследил цялото й богатство и го раздал на бедните.
Епископ Поликарп бил един от Апостолските мъже. Неговият ученик св. Ириней Лионски и Евсевий свидетелстват, че св. Поликарп бил ученик на апостол Йоан Богослов. В продължение на много години бил вторият епископ на Смирна (Мала Азия). Св. Ириней разказва, че за епископ го поставили самите апостоли - "самовидците на Господа".
Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: "Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от буря - пристан, така в днешното време си нужен ти, за да достигнем Бог". Св. Поликарп бил свидетел на мъченическата смърт на св. Игнатий. След смъртта му той станал "вожд на цяла Азия", по думите на Блажени Йероним.
Сред многото други сведения за него, св. Ириней разказва, че към края на живота си св. Поликарп пребивавал известно време в Рим и обърнал много еретици. Особеното положение на св. Поликарп било и главната причина за неговата мъченическа смърт - езичниците в Смирна го повели към кладата, защото го смятали за баща на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото Послание до филипийците. В древността посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Значението на св. Поликарп в историята на светоотеческото богословие е ясно охарактеризирана от Г.В. Флоровски: като ученик на ап. Иоан Богослов и учител на св. Ириней Лионски, св. Поликарп "бил изразител на създаващата се тогава малоазиатска традиция в богословието, която за пръв път била последователно изложена от св. Ириней и за която е характерна сотериологическата гледна точка - изповядване на вярата, произхождащо от съзерцанието на изкупителното дело на Христа".
