На 4 юли Църквата почита паметта и делата на Свети Андрей, архиепископ Критски, както и на Света Марта. Св. Андрей се родил в Дамаск през VІІ век. До седемгодишна възраст бил ням. Но веднъж, след като се причастил със св. Тайни, той бил изцерен по чудесен начин. От тогава момчето започнало да се учи с голямо усърдие. Особено обикнало да чете божествените книги. Когато навършило 14 години, родителите му го завели в Йерусалим.
Там св. патриарх Софроний го приел в църковния клир.
Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кроткост и добродетели. През негово време арамите превзели Йерусалим. Но и след това печално събитие Андрей останал да живее в светия град. В 680 г. бил свикан в Цариград Шестия вселенски събор против монотелитската ерес. Монотелитите признавали в Христа една божествена воля.
С това те изопачавали св. Евангелие, което признава Господа Исуса Христа едновременно за Бог и човек. Лъжеучението било осъдено от събора. В числото на най-ревностните защитници на евангелската истина бил и св. Андрей. Йерусалимският патриарх го пратил на събора, понеже Андрей, вече архидякон, бил твърде известен с широкото познание и с голямото си благочестие и дълбока мъдрост.
След като се върнал от Йерусалим подир завършването на събора, Андрей се предал на молитва и богоугодни дела.
Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с усърдие и любов. След известно време бил назначен за архиепископ на остров Крит. Той мъдро управлявал паството си, като го поучавал чрез назидателно слово и добър пример. Остров Крит бил нападнат от сарацини. Андрей непрестанно се молил Богу да запази верните си чеда. Сарацините се оттеглили. Благодарните християни отдали това на усърдните молитви на своя архиепископ Андрей.
Веднъж Андрей бил повикан в Цариград по църковни дела. На връщане той предузнал близката си смърт и казал на своите спътници, че няма вече да види Крит. Действително, като стигнал до остров Митилин, Андрей заболял и тихо предал Богу дух. Това било около 720 г.
На 4 юли Църквата почита и паметта на св. Марта. Тя е сестра на Лазар, на чието Възкресение става свидетел, както и на Мария (при католиците се приема, че става въпрос за Мария Магдалена). По време на пътуванията си до Йерусалим Исус често се спира в гостоприемния дом на св. Марта. След смъртта на Лазар тя посреща Спасителя и изповядва вярата си в Него. Марта е една и от светите жени мироносици – тези, които първи виждат и Възкресението на Исус. Името й от арменски означава и благородна.
