Св. Емилия ни учи на смирение и любов. Доживяла до дълбока старост

Светицата разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините, които се грижели за дома й

Източник: БПЦ

От: bgvoice 00:20 | 29 май 2023 г.

На 30 май Българската православна църква почита паметта на Света Емилия.

Тя произхождала от богат благороднически род, но съдбата й никак не била лека. Императорът обаче хвърлил око на имуществото на семейството й, и за да го отнеме, започнал да преследва родителите й, накрая ги убил. Загубила рано своите баща и майка, Емилия останала сама и искала да остане непорочна до своята смърт.

Израснало като сираче, отгледано от роднини, момичето се превърнало в красавица. Само грижите на родствениците й не били вече достатъчни, Емилия се нуждаела от закрилата на някой благочестив мъж. Така тя се омъжила за адвоката Василий. Емилия и Василий живели благочестиво, по християнски.

Емилия била подкрепяна от съпруга си в нейната благотворителна работа – давала храна на бедните, обслужвала болните. Лишена била от наследството на своите родители, но заради многото добрини, които извършила заедно със съпруга си, Всевишният така умножил тяхното земно богатство, че те се превърнали в най-богатите хора в околността.

Притежавали земи в трите провинции Понтия, Кападокия и Армения. И за децата им имало голямо състояние. Господ дарил Емилия с 10 деца – 5 момичета и 5 момчета. От тях 5 са обкичени с духовна слава и святост. Най-голямото дете на Емилия била дъщерята Макрина, която помагала на своята майка в земните и духовни дела.

Чрез своите беседи тя учила майка си и баща си на Божията любов и ги карала да се обърнат към чистия живот. След като децата напуснали родния дом, Емилия и Макрина основали женски манастир в Понт, на брега на река Ирида, и проповядвали братство и равенство – всичко се деляло поравно между послушниците и не се правело разлика между бедняк и благородник.

Светицата разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините, които се грижели за дома й.

Много от освободените робини се присъединили към духовния живот в обителта. Те се отрекли от света и така постепенно се образувал девическият манастир. Всички живели в смирение и любов, без гняв, без завист, без ненавист, без презрение.

По този начин Емилия доживяла до дълбока старост. Когато усетила, че краят й наближава, дала последните си напътствия на Макрина, Петър и други хора от манастира. Синът Василий Велики с гордост говорил пред своите врагове за вярата, на която го е научила неговата майка Емилия.